Решение № 313 от 02.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бяла Слатина, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101712 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр. София, ул. „А.Ж.“ №6, ет.5, чрез адв. З. Й. Ц. от САК, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес по искова молба: гр. Бяла Слатина, ул.“Р.“№32, за сумата в сумата в размер на 684,37 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и 37 стотинки), от която сумата в общ размер на 307,32лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №051825959/28.04.2021г., и Договор за мобилни услуги №624195821/21.01.2021г., и сумата в общ размер на 377,05лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на посочените договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 21.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1129/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

Ищецът сочи, че между страните по делото са сключени Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г.; Договор за мобилни услуги №624195821/21.01.2021г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №051825959/28.04.2021г. Във връзка с предоставените с горепосочените договори и допълнително споразумение услуги, 1 ищецът издал фактура №322764884/18.07.2021г., фактура №**********/25.07.2021г., фактура

№7324119225/18.08.2021г., фактура

№7324380548/25.08.2021г., фактура

№7325435976/18.09.2021г., фактура

№7325720673/25.09.2021г., фактура

№7328380274/25.11.2021г., фактура №7329335330/18.12.2021г., като сочи, че изискуемостта на вземанията по посочените фактури настъпила в 15-дневен срок от издаването им. Ищецът твърди, че размерът на претендираната неустойка е договорен в Договор за мобилни услуги №624195821/21.01.2021г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №051825959/28.04.2021г.

Твърди, че ответникът дължи сума в размер на 347,68лв. по Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №051825959/28.04.2021г., от които 209,74лв., представляващи неплатени суми за използвани мобилни услуги, и 137,94лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, и сума в размер на 336,69лв по Договор за мобилни услуги №624195821/21.01.2021г., от които 97,58лв. - представляващи неплатени суми за използвани мобилни услуги, и 239,11лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.

Сочи, че подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д №1129/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, като съдът издал Заповед за изпълнение № 655/23.08.2023г. по отношение процесната сума. Предвид факта, че заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя били дадени указания да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК досежно претендираното вземане, предвид което за ищеца се породил интерес от депозиране на настоящата искова молба. Сочи доказателства, претендира разноски.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответникът Г. Р. Г. не е намерен на посочения адрес в гр. Бяла Слатина, ул.“Р.“№32, като е търсен на различни дати и часове посочени в съобщението от призовкаря.

Съдът е изискал служебна справка от ЕСГРАОН и за регистрация на трудовите му договори, от която е видно, че постоянният адрес на Г. Р. Г. е посоченият в исковата молба, а настоящият адрес е в с.Б., ул.“9-ти септември“№38, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, а от справката за трудови договори е видно, че лицето няма регистрирани действащи трудови договори на територията на Република България към настоящия момент.

С разпореждане, постановено в з.з. на 05.06.2024г., съдът е допуснал правна помощ на ответника, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1712/2023г.по описа на РС-Бяла Слатина.

С Определиение № 416/13.06.2024г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв. И. И. Г. от АК-Враца за особен представител на ответника, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковият процес по гр.д.№ 1712/2023г.по описа на РС-Бяла Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., внесено от ищеца по депозитната сметка на РС-Бяла Слатина.

2

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв. И. И. Г. депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорил исковата молба по основание и размер. Релевирал доводи за неравноправност на клаузите за неустойки.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1129/2023г. на РС-Бяла Слатина. Допусната и приета по делото ССчЕ.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1129/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:

В производството по безспорен начин се установява, че между "Теленор България" ЕАД /с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД/ и ответника са сключени Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г.; Договор за мобилни услуги №624195821/21.01.2021г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №051825959/28.04.2021г.

Ищецът е представил заверен препис от посочените договори и допълнително споразумение, същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абонатаответник, както и последиците от неизпълнението им. Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.

Посочени са предадените активни СИМ карти, които дават /осигуряват/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. С това „Теленор България" ЕАД (сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.

Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от ползваните услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от обстоятелството 3 дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор, и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Претенции за предоставени услуги се претендират във връзка с Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги

№051825959/28.04.2021г., и

Договор за мобилни услуги

№624195821/21.01.2021г., като общата претендирана сума е в размер на 307,32лв., обективирана във фактура №322764884/18.07.2021г., фактура №**********/25.07.2021г., фактура

№7325435976/18.09.2021г., фактура

№7325720673/25.09.2021г., фактура

№7328380274/25.11.2021г., фактура №7329335330/18.12.2021г. Видно от приложените по делото писмени доказателства и предвид факта, че ответникът не е оспорил същите, не е извършил насрещно доказване, нито е ангажирал доказателства във връзка с евентуално погасяване на задълженията си, настоящата съдебна инстанция намира, че исковете за посочената сума в общ размер на 307,32лв. се явяват основателни и доказани. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно

Относно исковете за неустойка:

В исковата молба се претендира заплащането на сумата в размер на сумата в размер на 377,05лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №623514167/10.08.2020г., изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги

№051825959/28.04.2021г., и

Договор за мобилни услуги

№624195821/21.01.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Като съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди по общия ред. Материалноправна предпоставка за основателност на претенцията за неустойка е неизправност на страната, от която се претендира неустойката.

В приложените по делото договори /вкл. допълнително споразумение към договор/ е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по него. След като ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги, мобилният оператор правилно е начислил процесните неустойки. Нарушение на договорно задължение е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземане за неустойка.

Следва да се отбележи, че постигнатата и одобрена на 11.01.2018г. между „Теленор България" ЕАД / с настоящо наименование „Йеттел Бъглария“ ЕАД / и КЗП съдебна 4 спогодба по гр.д. №15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на Софийски градски съд относно размера на неустойката - не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентитефизически лица, предвижда въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018г.

В случая неустойката е начислена от ищеца след тази дата и се претендира от него в трикратния размер на месечните такси, а не се търси неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на договора. Съгласно трайната съдебна практика неустоечна клауза, в която изрично е уговорено, че размерът на неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, предвид което настоящата съдебна инстанция намира инвокираните доводи в тази насока от особения представител в отговора за исковата молба за неоснователни.