Определение № 1300 от 16.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1300 гр. Бургас, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500763 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, вр.чл.

220 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ответника по гр.д.№6481/24г. по описа на БРС- Сливенска митрополия с ЕИК 119045188 със седалище и адрес на управление в гр.Сливен,пл.“Х.Димитър“ №5,представлявана от законния си представител Сливенски митрополит Арсений(със светско име А.Д.Л.)чрез адв Ал.Тодоров от САК със съдебен адрес гр.София,бул.“Тодор Александров“ №28,ет.7 против Определение от 27.03.25г., постановено по гр.д.

№20242120106481 по описа за 2024г. на РС-Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за конституиране на Държавата като трето лице- помагач в производството по делото.

В частната жалба горното определение се сочи за неправилно, т.к. според страната са налични всички предпоставки за привличането на Държавата като помагач на ответната страна по делото.

Искането й е било направено в срока по чл.219 ал.1 от ГПК, липсвала визираната в чл.219, ал.2 ГПК пречка за привличането като помагач на лице, което няма постоянен адрес в страната или живее в чужбина.

Според жалбоподателя, интересът му за привличането на Държавата в процеса като подпомагаща го страна е продиктуван от обстоятелството, че в 1 случай на признаване правата на ищцовата страна, Държавата ще трябва да възстанови на ответника друг равностоен имот, освен това, обвързана от мотивите на съдебния акт, няма да има основание за възражения в насока, че Сливенска митрополия е водила зле процеса.

В обобщение се моли за отмяна на атакуваното определение в обжалваната част и за произнасяне на БОС,който да конституира Държавата като подпомагаща ответника страна по делото.

Не се ангажират доказателства.

В срок е подаден отговор на частната жалба от адв. Св.Мандиков от САК с адрес:гр.София, ул.“Княз Борис І“ №99, ет.3, като пълномощник на ищеца по гр.д.№6481/24г. на БРС- И. Д. Л..

В отговора се защитава тезата, че оплакванията в частната жалба са неоснователни, защото: Държавата не е възстановявала имот на Сливенска митрополия, а това е сторил органът по поземлената реформа-ОСЗ Бургас; липсва правен интерес от привличането на Държавата като подпомагаща за ответника страна в настоящия вещно правен спор; Държавата се представлява по съдебни спорова от Министъра на МРРБ, а в такъв като настоящия(за земеделски земи) би трябвало да се представлява от Министерство на земеделието и горите; изразява се солидарност с аргументите на първата инстанция, че участието на посоченото трето лице не се оправдава от чл.297 ГПК, т.к. според разпоредбата решението ще е задължително за всички учреждения и Държавата.

Моли се за оставяне на частната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалвания акт на първата инстанция.

Не се ангажират доказателства.

Проверката на съда по чл.275 и сл. от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд, но разгледана по същество тя е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№6481/24г. по описа на БРС е образувано по иск с правно основание чл.124,ал1 от ГПК, подаден от И. Л. против Сливенска митрополия за установяване правото му на собственост върху 2 реална част от дворно място с площ 618кв.м.- цялото от 800кв.м., находящо се в м. „Ченгене скеле“/“Рибарско селище“, с твърдението, че е закупено с договор от 06.03.02г. от физическо лице и владяно непрекъснато до момента от ищеца и семейството му, която част през 2021г. ищецът установил, че е възстановена с решение от ОСЗ Бургас на Сливенската митрополия в реституционно производство.

В срок ответната страна(след оспорване на заявената претенция по основание с нарочен отговор), е поискала привличането на Държавата чрез министъра на земеделието и храните като трето лице- помагач.

С атакуваното тук Определение от закрито заседание на 27.03.25г. горното искане е оставено без уважение, като съдът се е мотивирал с ефекта на чл.297 от ГПК, създаващ задължителност на влезлия в сила съдебен акт за всички учреждения, включително за административните органи, осъществяващи възстановяването на собствеността по ЗВСГЗГФ, което изключва участието на Държавата като трето лице помагач в този процес.

Окръжен съд- Бургас намира за правилно така постановеното определение.

Според чл. 218 от ГПК третото лице може да встъпи, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза, а според изричната разпоредба на чл. 219 от ГПК, страна в процеса може да иска привличане на трето лице помагач тогава, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

Следователно първото положително изискване, поставено от закона за участието на третото лице като подпомагащо някоя от главните страни в процеса е това за твърдян правен интерес, който следва да е виден от мотивите на съдебното решение , т.к. чл.223 ал.2 от ГПК сочи, че именно те са задължителни за уреждането на отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна.

Освен горното, е нужно в добавка да липсва отрицателната предпоставка, визирана в чл.219, ал.2 от ГПК-третото лице- помагач да няма постоянен адрес в страната или да живее в чужбина.

Безспорно конкретното трето лице не попада в нито една от хипотезите на последно посочената разпоредба.

3

Обаче според БОС липсва положителната предпоставка за привличането на помагача, а именно правен интерес от участието му в този процес.

Съдебната практика и правната теория константно приемат, че правен интерес в горния смисъл е наличен, когато материално правните отношения между привличащия и привлечения са такива, че при неблагоприятно решение по главния иск, привличащият ще може да предяви иск срещу привлечения, в който нов спор мотивите на постановения съдебен акт, с които привлеченият ще бъде обвързан на основание чл. 223 ал. 2 от ГПК, биха имали значение. В случая тази предпоставка не е налице.

Делото е с предмет разрешаването на вещно правен спор за недвижим имот, възникнал между физическо лице и Сливенската митрополия, в който няма нито твърдения, нито данни Държавата да поставя в конкуренция на страните свои ограничени вещни права, производни от спорната собственост или да има претенции в обема на абсолютното вещно право.

Според БОС изложеното съображение, да не бъде обвинена страната, търсеща привличането в лошо водене на процеса от третото лице не е самостоятелно, а подлежи на обсъждане и има значение само ако има предпоставки за привличането на такова трето лице.

В случая изискването за правен интерес на последното да участва в делото не се установява нито от предмета на спора, нито от съществуващи материално правни отношения между подпомаганата и подпомагащата страни, които биха били поставени в зависимост от разрешаването на настоящия казус, още по – малко като основание за привличането на Държавата може да се приеме искането за ново реституционно произнасяне при евентуално уважаване на иска за собственост срещу ответника, след като ЗВСГЗГФ не възлага на Държавата пряка реституционна функция, а вместо това сочи като такива органи общинските служби по земеделие, работещи в съответните административно – териториални райони в страната.

Не на последно място съдът съобразява и задължителността на влязлото в сила съдебно решение, визирана в чл.297 от ГПК, за всички съдилища, общини и учреждения в Р България, включващи и всички държавни органи, чрез които Държавата упражнява правата си в гражданското съдопроизводство.Това е достатъчно, за да се обвърже посоченото в случая трето лице с разрешението на вещно правния спор между страните по делото.

4

В обобщение от изложеното, предвид липса на правен интерес от участието на третото лице в настоящото производство, се налага изводът, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на БРС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.03.25г., постановено по гр.д.

№6481/ 24г. по описа на БРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставено без уважение искането на ответник Сливенска митрополия за привличане на Държавата като трето лице- помагач по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5