Решение № 18 от 09.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000662 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Д. П. У.,ЕГН **********,П. Д. У., ЕГН

********** и „У.-Трансгруп”ЕООД,

ЕИК 120598710, със седалище и адрес на управление град Смолян, ул. „Незабравка” № 16 против Решение №606/09.05.2023г. по търговско дело № 2046/2021г. по описа на СГС,с което били отхвърлени предявените от жалбоподателите обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „С.Г.Еруп ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията" №4, ет.6,че ищците не дължат солидарно на ответника, в качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка" АД, сумата от 33 356, 40 лева, представляваща главница по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране 068LD-M-000059 от 23.12.2011 г, ведно със законна лихва от 19.12.2019 година и 279, 39 лева неолихвяеми вземания, по издаден изпълнителен лист от 17.04.2013 година по ч.гр.д. 409/2013 година по описа на Районен съд - Смолян, и образувано изпълнително дело № 20218810400246 /2021 година по описа на ЧСИ П. М., per. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян, като погасени по давност.Подържа се,че незаконосъобразно съдът приел,че започналата да тече давност била прекъсната на 18.05.2020г„ когато ответникът депозирал по изпълнително дело № 13/2013г. по описа на ЧСИ П. М. молба за конституирането му като взискател на мястото на ПИБ АД, както и за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. По постъпилата молба от ответника от 18.02.2020г. не е налице произнасяне от страна на ЧСИ и до прилагането на 1 поискания способ не се е стигнало по изпълнително дело № 13/2013г. на ЧСИ П.

М..Подържа се,че наложените запори не са по искането за налагане на запори въз основа на молбата от 18.05.2020г., депозирана по перемираното изпълнително дело № 13/2013г., а въз основа на молбата за образуване на ново изпълнително дело № 246/2021г. от 25.05.2021г. От това несъответствие се прави извод,че неправилно СГС е приел,че налагането на запори на банковите сметки на длъжниците, предприето по новообразуваното изпълнително дело № 246/2021г. е в продължение на молбата от 18.05.2020г. по перемираното изп. д. № 13/2013г.

Според жалбоподателя изричното искане за прекратяване на изп. дело № 13/2013г., депозирано от взискателя, въпреки депозираната и неизпълнена от ЧСИ молба от 18.05.2020г., потвърждава факта, че такава молба не следва да се счита за подавана и подлежаща на изпълнение.В жалбата подробно са развити мотиви относно незаконосъобразността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски.

От въззиваемото дружество е постъпил отговор на жалбата,с която се оспорва същата.Подържа се,че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС „Погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид приетото в търкувателното решение давността за вземането по издадения против жалбоподателите изпълнителен лист, започва да тече от 26.06.2015 г. а погасяване на правото на принудително изпълнение следва да настъпи на 26.06.2020 г. На 18.05.2020 г. – т.е. преди изтичането на давностния срок взискателят по изпълнителното дело-настоящ виззиваем подал молба по изпълнителното дело,с която поискал да бъде конституиран по делото на място на първоначалния взискател - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, по силата на договор за цесия сключен на 19.12.2019 г. и да бъде наложен на запор по банковите сметки на длъжниците.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от настоящите жалбоподатели ,с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517.Иска се да бъде установено, че ищците не дължат солидарно на ответника, в качеството му на частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 33 336, 40 лева, представляваща главница по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране 068LD-M-000059 от 23.12.2011 г., ведно със законна лихва от 19.12.2019 година и 279, 39 лева неолихвяеми вземания.За посочените суми бил издаден изпълнителен лист от 17.04.2013 година по ч.гр.д. 409/2013 година по описа на Районен съд - Смолян, и е образувано изпълнително дело № 246/2021 година по описа на ЧСИ П. М., рег. № *** в КЧСИ.Подържа се,че вземането е погасено по давност.По молба на „Първа инвестиционна 2 банка“ АД срещу ищците било образувано изпълнително дело № 182/2013 година по описа на СИС при РС-Смолян, изпратено впоследствие за продължаване на ЧСИ П. М..Подържа се,че последното извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20138810400013 по описа на ЧСИ П. М., рег. № *** в КЧСИ е извършено на 06.03.2015 година, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона най-късно на 06.03.2017 година, но ЧСИ издал постановление на 26.05.2021 година за прекратяването му, което има конститутивен ефект.Подържа се,че от 06.03.2015 година – последното извършено изпълнително действие, е започнала да тече нова погасителна давност на вземанията, която е петгодишна и е изтекла на 06.03.2020 година. Взискателят „С.Г.Груп“ ЕАД депозирал молба вх. №10414/05.10.2021 година за опис, оценка и насрочване на публична продан на недвижим имот и движими вещи и такъв бил насрочен от ЧСИ на 27.10.2021 година, въпреки че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело №246/2021 година -25.05.2021 година по описа на ЧСИ П. М., тези вземания вече са били погасени по давност.

От ответникът по делото е постъпил отговор,с който се оспорва иска с твърдението,че давността е изтекла,поради това,че по първото изпълнително дело са извършвани и други изпълнителни действия, които са прекъснали давността, както и че същата е прекъсната с извършените плащания от длъжниците на цедента „ПИБ“ АД като посочва че П. Д. У. е превеждал суми в „ПИБ“ АД, с които действия давността била прекъсната.

За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено от фактическа страна,че въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист срещу ищците да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 30 007,14 евро, дължима по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране 068LD-M-000059 от 23.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2013г и 1673,78 лева – съдебни разноски. Образувано е изпълнително дело №182/2013г. по описа на СИС при РС Смолян, изпратено впоследствие за продължаване на ЧСИ П. М., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС-Смолян, образувано под № 20138810400013. С Договор за цесия №1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019г. вземането на банката е прехвърлено в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД. На 18.05.2020г. цесионерът е подал молба в канцеларията на ЧСИ М., в която изложил настъпилото частно правоприемство и е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на ПИБ.Направено е искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 25.05.2021г. „С.Г. Груп“ ЕАД е поискало да му бъде върнат изпълнителния лист, а на 26.05.2021г. с Постановление на частния съдебен изпълнител производството по изпълнително дело № 20138810400013 е прекратено поради настъпила перемпция. На 25.05.2021г. пред ЧСИ М. е депозирана молба от взискателя за образуване на ново изпълнително дело. На 23.06.2021г. частният съдебен изпълнител е издал Разпореждане за образуване на такова под номер 20218810400246 и са изпратени запорни съобщения до ПИБ, Банка ДСК АД, ОББ и Ти Би Ай Банк ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците. На 28.05.2021г. С.Г. Груп ЕАД е уведомило с молба по изп. дело № 3

20218810400246 частния съдебен изпълнител, че дължимата сума по изпълнителното дело е 33 336,40 лв. и е поискало налагане на възбрана върху описан в молбата недвижим имот. От ответника е представена справка от 20.05.2022г., издадена от ПИБ за извършени плащания през периода 17.04.2013г.-23.06.2021г. От третото неучастващо в процеса лице ПИБ АД са постъпили 43 броя платежни нареждания, от които е видно, че от ответниците има наредени плащания към банката за различни суми, с посочено основание вноска по кредит или захранване на сметка през 2017г., 2018г., 2019г. ,като последното плащане е в размер на 1000 лева и е наредено от Д. У. на 08.11.2019г.

За да постанови обжалваното решение СГС е приел от правна страна,че предявения иск по чл. 439 от ГПК е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла на 06.03.2020 година погасителна давност. С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността, за което по делото са налице доказателства. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. В молбата на С.Г. Груп ЕАД 5 от 18.05.2020г. е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като по делото не е установено ЧСИ да е извършил исканото действие.ЧСИ е изпратил съобщения до длъжниците за конституирането на С.Г. Груп ЕАД като взискател въз основа на сключения договор за цесия,но запори са наложени с разпореждането за образуване на новото изпълнително дело от 23.06.2021г. Съгласно разясненията на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, поради това,че съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съдът се е позовал на Решение № 37/24. 02. 2021 г. по гр.д. № 1747 /2020г. на ВКС, IV-то ГО,в което е прието,че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.Съдът е приел,че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, каквото не е налице в настоящия случай, тъй като кредиторът е направил искане до ЧСИ да бъде наложен запор върху банковите сметки.Давността,която в случая е петгодишна е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г., но искането за налагане на запор върху банковите сметки е направено с молба от 18.05.2020г., с което давностният срок е прекъснат. Тъй като изпълнително дело № 20218810400246 за вземането по процесния изпълнителен лист е образувано на 23.06.2021г.,то следва че давностният срок от пет години не е изтекъл към тази дата.

Предвид на това,че вземането, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело подлежи на принудително изпълнение съдът е приел,че предявения иск е неоснователен и е отхвърлил същия.

4

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.