Решение № 289 от 17.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Перник, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200718 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №24-1158-000479/21.03.2024г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на Г. А. Б. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, глоба в размер 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; за това, че на 28.02.2024г., 17.20 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, ул. Кракра, при управление на МПС – лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №****, не съобразява поведението си със светлинните сигнали, като на кръстовището с П П I-1, при завиване наляво, приближава, навлиза и преминава на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, както и за това, че при последвалата проверка се движи с три- и четириколесно МПС без светлоотразителен триъгълник, без аптечка, без пожарогасител и без светлоотразителна жилетка – нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Г. Б., чрез пълномощник - адв. И. А., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му. .

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Същите са установени с акт за установяване на административно нарушение серия GА, №1144195/28.02.2024г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 28.02.2024г., в 17.20 часа, свидетелите М. С. К. и К. Р. В. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Перник, констатирали нарушение на светлинната сигнализация от водач на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. №****, движещ се в посока от с. Рударци към град Перник, който при преминаване през кръстовището от ул. Кракра и ПП I-1, приближил, навлязъл и преминал, завивайки наляво, на червен сигнал на светофарната уредба. Посочено е, че при извършена на водача проверка непосредствено след кръстовището контролните органи установили самоличността му - Г. А. Б., и констатирали че автомобилът не е оборудван със светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

Въз основа горните констатации на място срещу Г. Б. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. М. К. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.

В съставеният акт било отразено, че нарушителят има възражения, че отказва да подпише акта, както и разписката под съдържанието му. Отказът бил удостоверен с подпис на свидетел - свид. С. Р. М. – служител в ОДМВР – Перник.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Б. не упражнил правото си на писмени възражения.

На 21.03.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на горепосочените основания наложил на Г. Б. административни наказания за нарушенията по-горе.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по 2 делото намира, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.

Съображенията са следните:

Съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише …“. От съдържанието на процесния АУАН се установява, че актосъставителят – свид. М. К. е отразил отказ на нарушителя да подпише акта при предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното за полагане на подпис място. Аналогична бележка е направена и в разписката под съдържанието на акта, предназначена да удостовери връчването на препис от него на нарушителя, съгласно императивното задължение в чл.43, ал.5 от ЗАНН. Под разписката е положен подпис от името на служител на МВР – свид. С. М., удостоверил, съгласно наличния текст, „отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката“.

При този запис остава неясно какво точно се удостоверява – отказът да се подпише акта или разписката, или и двете. Показанията на свид. М. К., К.

В. и С. М. внасят допълнителна неяснота в тази насока. Последният посочва, че е бил изпратен за оказване на съдействие на колегите си във връзка с удостоверяване на отказ на водач да подпише документи, като твърди, че със своя подпис удостоверил отказ за подписване и на акта, и на разписката под съдържанието му, след като пред него Б. заявил, че нищо няма да подписва.

От своя страна, свидетелите, установили нарушението – К. и В., твърдят друго. Двамата посочват, че след като водачът отказал да подпише съставения срещу него АУАН, те изобщо не са му предлагали и предоставили екземпляр от документа с обяснението, че такъв не се връчва при отказ за подписване на акта. Свид. В. допълва, че в този случай водачът може да отиде и да изиска екземпляр в Сектор „Пътна полиция“ лично или чрез свой адвокат.

При така изясненото обстоятелство логично следва заключение, че липсата на подпис в разписката под съдържанието на АУАН и бележката „отказва“ не отразяват действително изявление на соченият като нарушител във връзка с действието, което разписката е предназначена да удостовери . Тя е предназначена да удостовери получаване на препис от акта, а в случая такъв нито е връчван, нито е предлаган, т.е., не е имало основание изобщо за попълване на съдържанието и.

Предвид формалния характер на административнонаказателното производство, всяко действие, засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е извършено и удостоверено по предвидения ред.

Така установените обстоятелства мотивират заключение, че съставеният акт не е връчен на жалбоподателя и не е доказан отказ да го приеме. Следва да се посочи също, че отказът на нарушителя да се подпише в разписката не е равнозначно на нежелание да получи препис от съставения документ, поради което волята му следва по несъмнен начин да е изяснена и удостоверена по 3 предвидения ред. Препис от акта ще бъде връчен редовно и при отказ нарушителя да подпише разписката, когато последното е удостоверено с подпис на свидетел.

В случая актосъставителят не е имал никакво основание да не изпълни задължението си, произтичащо от нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи препис, удостоверявайки извършването на действието със собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме преписа или подпише разписката - да удостовери съответното изявление с подпис на свидетел по горепосочения ред.

Действието по връчването на препис от акта е самостоятелно и не отпада в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта, явяваща се изключение от установения в чл.43, ал.1 от ЗАНН ред. Това е негово право, което по никакъв начин не засяга останалите действия в хода на административнонаказателната процедура. Нормата на чл.43, ал.5 ЗАНН, която гласи: „при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него…“, определя само момента, в който се извършва връчването, а не установява подписването на акта като условие за това действие.

В контекста на изложеното, съдът приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е изпълнено.

Този пропуск нарушава процесуалните изискания и е съществен, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е връчен екземпляр от акта, с който е образувано административнонаказателното производство същият е бил затруднен да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение, с фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение. Именно в тази насока са и възраженията в жалбата, които се приемат за основателни.

Допуснатото нарушение на процедурата по образуване на производството е неотстранимо и е съществено и тъй като не е констатирано от АНО при извършената проверка на акта с оглед неговата законосъобразност, има за последица отмяна в цялост на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Разноски по делото не се претендират и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

№24-1158000479/21.03.2024г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с което на Г. А. Б. с ЕГН **********, с адрес ******, на 4 основание чл.183, ал.5, т.1 и чл.185 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания: глоба в размер 100 лв. и четири глоби, всяка в размер 20 лв. за нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП за нарушения, извършени на 28.02.2024г. в с.

Драгичево, общ. Преник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5