Решение № 486 от 25.07.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. В., 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420101718 по описа за 2023 година

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й с правно основание чл. 34 ЗС.

Образувано е по искова молба от К. Л. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. Ж., против Т. С. Г., ЕГН **********, и Х. С. Г., ЕГН **********.

В исковата молба ищцата твърди, че наследодателят Г.С.Т., ЕГН **********, починал на 24.03.2010 г., е бил собственик на УПИ IV-66 по плана на с. Л., община В., с площ 1950 кв. м, ведно с изградените в имота жилищна сграда на два етажа с РЗП 160 кв. м и две второстепенни постройки съответно с площ 32 кв. м и 20 кв. м. Твърди, че Г.С.Т. придобил правото на собственост по силата на универсално завещание в негова полза, съставено на 14.05.2002 г. от баща му С.Г.Й., ЕГН **********, починал на 30.07.2002 г., и обявено на 09.01.2003 г. Наследници по закон на С.Г.Й. са неговите деца Г.С.Т., Т. С. Г. и Х. С. Г..

Твърди, че по силата на ЗН и завещанието, собствеността на починалия С.Г.Й. се разпределя между неговите деца: 2/3 ид. части запазена част и 1/3 ид. част за Г.С.Т..

Последният е починал на 24.03.2010 г., като единствени негови наследници по закон са ищцата К. Т. – негова съпруга, и ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. – негови брат и сестра.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде допуснато извършването на съдебна делба между ищцата и ответниците при следните права в съсобствеността върху описания делбен имот:

- по 2/9 ид. части за всеки от съделителите Т. С. Г. и Х. С. Г.;

1

- 5/9 ид. части за К. Л. Т..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. депозират отговор на исковата молба, в който заявяват, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй като двамата са придобили недвижимия имот на основание изтекла придобивна давност, поради което се иска отхвърляне на иска за делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. С. Г. и Х. С. Г. предявяват насрещен положителен установителен иск за собственост на процесния имот, който сочат, че са владяли след смъртта на своя брат. Сочат, че след този момент ищцата е посещавала имота един или два пъти, като винаги заявявала, че не иска да има нищо общо нито с имота, нито с ответниците. Заявявала, че не желае да стопанисва имота, да участва в ремонти, грижи за къщата и прилежащата й площ, виждайки и знаейки, че ответниците го владеят в пълен обем. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато в отношенията им с ответницата по насрещния иск, че Т. С. Г. и Х. С. Г. са собственици при равни права на основание изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от 01.04.2010 г., на процесния имот: УПИ IV-66, в кв. 5 по плана на с.

Л., община В., с площ 1950 кв. м, с адрес: с. Л., ул. „Г.Б.“ № 20, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 160 кв. м, второстепенна постройка с площ 32 кв. м и второстепенна постройка с площ 20 кв. м., при съседи на имота УПИ III-65, УПИ V-67, улица.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск К. Л. Т., чрез адв. Д. Ж., е депозирала писмен отговор, с който оспорва насрещния иск като неоснователен.

Сочи, че няма как ищците да са собственици на идеални части от имота на повече от едно основания – наследяване и давност. Твърди, че ищците не са владели имота за себе си, а единствено са извършвали търпими действия вследствие изричното позволение на починалия им брат и впоследствие потвърдени от К. Т.. Ответницата никога не се е дезинтересирала от имота, а го е посещавала, никой не е ограничавал достъпа й, а ползването му от ищците е в следствие проявена обикновена любезност и добронамереност от страна на ответницата. Последната проявила деликатност и разбиране за недоброто материално състояние на ищците по насрещния иск, поради което им позволява да продължат да ползват имота. Заявява, че уговорката й с ищците е да продължат да ползват имота, като поемат задължение да го поддържат и облагородяват до момента, в който тя си го поиска. Сочи, че срещу нея не са извършени никакви фактически или правни действия, които недвусмислено да манифестират владението на имота от страна на ищците като негови собственици.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба по насрещния иск. Възразява, че ищецът Т. Г. е владял имота, тъй като в периода април 2010 – ноември 2023 г. е упражнявал труд извън територията на страната. Оспорва, че ищците се грижат за имота, последният е в изключително занемарено състояние. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

2

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от Нотариален акт № 185, том I, дело № 217/1979 г., вписан в СлВп – В. в том 133, стр. 143, се установява, че на 04.04.1979 г. С.Г.Й. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: незастроено дворно място, представляващо парцел III, пл. № 97 в кв. 5 по плана на с. Л., В.о., с площ от 1 400 кв. м, при съседи: Г.Й.В., П.В.М., П.В.М., К.К.К. и улица.

Видно от скица № 531/27.04.2023 г. УПИ IV-65 от кв. 5 по плана на с. Л., одобрен със Заповед № 51/21.01.1985 г., е идентичен с част от бивш УПИ III-97 в кв. 5 по плана на с. Л.. УПИ IV-65 от кв. 5 по плана на с. Л., е с площ от 1 950 кв. м и е него са построени масивна жилищна сграда и две второстепенни постройки.

Имотът е придобит по време на брака му със С.И.Й., сключен на 04.08.1974 г., видно от Акт за женитба № 6/04.08.1974 г. Бракът им е прекратен с влязло в законна сила на 04.04.1996 г/ Решение № 24/20.03.1996 г. по гр. д. № 781А/1994 г. по описа на Районен съд – В..

Със саморъчно завещание от 14.05.2002 г. С.Г.Й. завещал на сина си Г. С. Г.

„цялото си движимо и недвижимо имущество”. Завещанието било оставено за пазене и съхранение при нотариус В.В. под № 13, том I, нот. дело № 13/2002 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 123/25.04.2023 г., издадено от Община В., С.Г.Й. е починал на 30.07.2002 г.

С протокол от 09.01.2003 г. на нотариус В.В. било обявено оставеното при него за пазене саморъчно завещание на починалия С.Г.Й. и било вписано в СлВП – В. под № 11, том I, рег. № 269/09.01.2003 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1366/30.11.2022 г., издадено от Община М., Г. С. Г. е починал на 24.03.2010 г., като негови наследници по закон са съпругата му – К. Л. Т., син Д. Г. Г. и дъщеря Д. Г. Т., починала преди него на 03.05.2004 г. Видно от удостоверение от 29.06.2016 г. Д. Г. Г. се е отказал от наследството, останало след смъртта на Г. С. Г., като отказът му е вписан в особената книга, водена от Районен съд – М. под № 38/28.06.2016 г.

Видно от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л. 74/, бракът между Г. С. Г. и К. Л. Т. е сключен на 15.08.2002 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 4/15.08.2002 г. на Община Ц..

Видно от същата справка /л. 74 – гръб/, майката на Г. С. Г. – С.И.А. е жива, а видно от писмо изх. № 835/16.05.2024 г. на Районен съд – М. /л. 85/, в особената книга на Районен съд – М. няма вписан отказ от наследството на Г. С. Г., направен от С.И.А..

3

За установяване на релевантните по делото факти, в т. ч. и факта на упражняване на фактическа власт върху процесния имот след смъртта на Г. С. Г., по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г.К.П., К.П.И., П. Г. И. и П.Н.С..

Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на тримата свидетели Г.К.П., К.П.И. и П. Г. И., същите са абсолютно еднопосочни и последователни и установяват по несъмнен начин действителната ситуация касателно ползването на имота. Тримата свидетели са дългогодишни жители на с. Л., живеят в имоти, разположени в непосредствена близост до процесния, познават ищците откакто са родени и израснали в процесния имот. Тримата имат преки и непосредствени лични наблюдения относно стопанисването на имота, които добросъвестно изложиха пред съда. Тримата описват самия имот, че къщата не е измазана отвън и е на етажа с таван, разположенията на овошките и постройката, както и поставената ограда от мрежа. И тримата свидетели установяват фактите хронологично, последователно, поради което съдът не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност.

Въпреки дребните противоречия в показанията им – например свид. И. посочва значително по-малка площ на дворното място, сочи, че нямат животни, докато свид. П. заявява, че гледат кокошки, обединяващите факти в показанията им са, че къщата е построена от бащата на Г., Х. и Т., когато те са били малки деца, около 1982-1983 г.

Цялото семейство живеело в тази къща, като първи се оженил Г. и напуснал селото, след това Х. се омъжила и се преместила в къщата на съпруга си в същото село. В спорния имот останал да живее Т. със съпругата си Рашка и трите им деца.

Свидетелите посочват, че Г. бил семеен, но не познават нито първата му съпруга и сина му от този брак, нито втората му съпруга – ответницата по иска К. Т., като свид. П. и свид. П. И. никога не са я виждали, а свид. Кр. И. заявява, че я е виждал единствено на погребението на Г.. Тримата свидетели сочат, че Г. е починал през 2010 г. и е погребан в селото. Не са знаели тримата да са имали уговорки относно къщата, сочат, че дворът се обработва от Т. и съпругата му, като Х. им помага почти ежедневно – сеели лук, картофи, домати, чупки, цветя, имало овощни дръвчета. Сочат, че Т. и съпругата му направили основен ремонт на първия етаж, като Х. им помагала.

Свид. Г. П. заявява, че Х. и Т. са й споделили, че и преди К. е искала дял от имота, но не са искали да споделят с хората от селото. Свид. П. И. пък разказва, че Т. му е споделял, че преди е търсил по телефона К., за да я попита какъв дял иска, но тя не му вдигала.

Свид. П.С. разказва, че познава К., както че е познавал и Г., докато е бил жив.

Сочи, че приживе Г. му е споделял, че баща му му оставил къща в с. Л., дори коментирали свид. С. да я купи. Последният го попитал дали ще я продава, а Г. му отговорил, че ще помисли, казал, че на него в този момент не му трябва жилище, че 4 ще остави брат му и сестра му да живеят в къщата, а евентуално един ден ще остане за съпругата му К.. Заявява, че е ходил на погребението на Г. в с. Л., където видял К. да разговаря с брата на Г. и тя му казала: „Не се притеснявай, живей, пък един ден ще се оправяме, аз имам къде да живея“.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата К. Л. Т., че ищците Т. С.

Г. и Х. С. Г. са собственици на имота при равни права на основание изтекла 10годишна придобивна давност:

Доколкото има преюдициален за спора характер, този иск следва да бъде разгледан първи по ред, преди съдът да се произнесе по въпроса налице ли е съсобственост между страните по отношение на делбения имот.

За основателността му в тежест на ищците по този иск е да докажат, че са собственици на имота на твърдяното оригинерно правно основание – изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, за която следва да докаже: 1. упражняване на фактическа власт върху целия имот, което законът свързва с владеене, за времето от 01.04.2010 г. до 01.04.2020 г.; 2. изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт и 3. че са променили намерението, с което са държали имота, като са започнали да своят същия, както и че са манифестирали промененото си намерение за държане на имота пред ответницата по иска К. Т..

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя /чл. 68, ал. 1 ЗС/. Владението се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС, съгласно която предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да бъде уважен положителният установителен иск за собственост на основание давностно владение, следва да бъде установено, че ищците по този иск упражняват постоянно, спокойно, явно, несъмнително и непрекъснато фактическа власт върху вещта в продължение на 5 повече от 10 години. Освен това следва да бъде доказано, че ищците са демонстрирали по отношение на собственика на вещта, че упражняват собственически правомощия само за себе си.