Решение № 1859 от 22.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. Бургас, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120106229 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Б****, кв.*************, представлявано от Х. И. И. – ********, против М.

Х. И., с ЕГН: **********, гр.Б****, ЖК ”*******.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ***/****г. на РС Б***. По него е била издадена такава за сумата 640.79 лв. главница, представлява-ща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода 01.01.2017г. – 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 108.32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.03.2017г. – 25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.

2020г. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на И., че същият дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. И.И., оспорва иско-вете, като излага съображения, че не е бил в договорни отношения с ищеца и няма качест-вото потребител на топлинна енергия, поради което не дължи заплащането на такава, евен-туално – възразява и вземанията да са погасени по давност. Иска от Съда да отхвърли пре-тенциите.

Третото лице помагач на страната на ищеца ************** , гр.Б*****, не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки от1 ветника като потребител – за обект, находящ се на адрес: гр.Б*****, ЖК *********, е извършил начисления по партидата му – с № *******, в размер на исковите суми.

По заявление на дружеството е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против И. за тях по ч. гр. дело № ***/**** г. на РС Б**** , приложено към настоя-щото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличие на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Третото лице помагач, в качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.

От представения НА № ***от *****г., том ***, дело № ****/*****г. на нотариус при РС Б****, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху гор-ния недвижим имот по силата на правна сделка – договор за дарение. И. не е ангажирал доказателства впоследствие да се е разпоредил с процесното жилище, поради което следва да се приеме, че той е бил негов собственик и през исковия период.

Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на СТЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че през периода 01.01.2017г. – 30.11.

2020г. абонатната станция, обслужваща вх.* и вх.* на жилищен блок *** в ЖК ********, е работила и е подавала ТЕ за отопление и/или за БГВ, като в апартамента на И. е доставяна, съответно – разпределяна и начислявана, такава за отопление от щранг-лира – 352.77 лв., за сградна инсталация – 271.81 лв. и за дялово разпределение – 43.34 лв., а след извършена корекция – с приспадане на сумата 22.43 лв., общият размер на задължението е 640.79 лв.

Дължимото обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.03. 2017г. до 25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г., е 108.32 лв.

Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази материя. Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено по надлежния ред от страните.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че щранг-лирата в банята на апартамента е била демонтирана – с оглед твърденията за това на особения му представител.

Възражението му, че за процесния период не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, респективно – че не е бил потребител на топлинна енергия, е неоснователно.

Представените с исковата молба договори са без каквото и да било значение за спора по делото, поради което обсъждането им е безпредметно.

Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено приемане не е необходимо.

В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, ка-то тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплител-ните тела в общите части.

Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да 2 декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от И..

Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с ответника е възникнало от установеното му качество на собственик на апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че в процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.

Съгласно чл.32 от ОУ на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, потребителите заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Или вземанията за времето до 30.11.2017г., които безспорно са периодични такива, както следва: ТЕ за отопление – 58.03 лв., ТЕ за сградна инсталация – 39.42 лв., и за дялово разпределение – 9.57 лв., общо 107.02 лв., към 27.01.2021г., когато е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца, вече са били погасени по давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Възражението на ответника, досежно тази сума, е основателно. По отношение на задълженията му за след датата 01.12.2017г., чиято изискуемост е настъпила след 01.02.2018г., предвиденият в закона 3-годишен срок не е бил изтекъл към момента на сезирането на съда и давността е била прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

При това положение Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по несъмнен начин установи дължимостта на сумата 533.77 лв. /640.79 лв. - 107.02 лв./ – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия и цена за дялово разпределение за периода от месец декември 2017г. до месец ноември 2020г., за която се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № ***/***г. на РС Б**** , от ответника. В този размер предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над него, пък – до 640.79 лв., включая и за времето от 01.01. до 30.11.

2017г., следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021г., до окончателното й изплащане, както и обезщетения за забавено плащане за периода 01.02.2018г. – 25.01.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г. , общо 72.09 лв. За разликата до 108.32 лв., включая и за периода 01.03.2017г. – 31.01.2018г., претенцията следва да се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: 74.93 лв. за ДТ, по 145.58 лв. за възнаграждения на вещото лице и особения представител, общо 366.09 лв., и 80.88 лв. платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Х. И., с ЕГН:

**********, гр.Б****, ЖК ************, че същият дъл-жи на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б*****, кв.*********, сумата 533.77 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Б*****, ЖК **************, и цена за дялово разпределение, за периода 01.12.2017г. – 30.11.2020г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2021г. до окончателното плащане, както и сумата 72.09 лв. – обезщетения за забавено плащане за периода от 01.02.2018г. до 25.01.2021г., без времето от 3

13.03. до 08.04.2020г., за които е из-дадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ******/***** г. на РС Б***** , като за разликите над тях, съответно: до 640.79 лв. – 107.02 лв. за периода от 01.01. до 30. 11.2017г., и до 108.32 лв. – 36.23 лв., включая и за периода от 01.03.2017г. до 31.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА М. Х. И. да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД напра-вените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 366.09 лв. за ДТ и възнаграждения на вещото лице и особения представител, както и сумата 80.88 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на ************, гр.Б****** като тре-то лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация – Бургас” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4