Акт от 19.06.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

19.06.2019г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав на 11.06.2019година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.

ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар

Л.Р.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д.

№ 147 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

"Авекс"ЕООД гр.Ямбол, подадена от пълномощника адв.К.Д., срещу Решение №152/28.02.2019г. на Ямболски районен съд постановено по гр.д.№1564/2018г., с което са уважени предявените против въззивното дружество искове с правно основание чл.422 ГПК и е признато за установено, че същото дължи на "ЕВН България Електроснабдяване"АД-гр.Пловдив сумата 3 651,23лв., представляваща стойността на ел.енергия, доставена в обект на потребление в гр.Я., ул."М. к."№**, ап.*, както и обезщетение за забава в размер на 276,79лв. за периода 26.05.2017г.-08.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1051/2018г. по описа на ЯРС.

Оплакванията на въззивното дружество са за недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата неправилност. Дружеството счита, че решението на ЯРС е недопустимо, тъй като исковете по чл.422 ГПК са основани на различни факти от сочените в заявлението по чл.410 ГПК и за ищеца не е налице правен интерес от установяване на вземания, за които не е издадена заповед за изпълнение. Твърди, че в заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, като основание за вземането си ищецът е посочил, че претендира стойност на ел.енергия и мрежови услуги, т.е. цена на реално доставена ел. енергия и мрежови услуги, а основание на вземането по исковата молба са извършени три корекции по правилата на раздел IX от ПИКЕE (отм.) и допълнително начислени суми по реда на раздел IX от ПИКЕЕ (отм), за които са издадени три корекционни фактури. Според въззивника, посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, обуславя недопустимост на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като в тази насока се позовава на практика на ВКС, която представя. Поради това искането е за обезсилване на решението на първата инстанция и за прекратяване на производството по делото.

В случай, че оплакването за недопустимост на решението не бъде споделено, дружеството счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че в случая ищецът не може да претендира сумите по извършените корекции, тъй като на първо място не е спазил изискването по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ ( в сила от 17.07.2012 г.) да измени общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиентите за извършване на корекции на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. На следващо място навежда, че по делото били представени три адресирани до ответника писма за констатирани от БИМ грешки в работата на електромерите, както и три броя обратни разписки, но в същите не било отразено съдържанието на пощенските пратки, като по делото не било доказано нито изпращането, нито получаването на пощенските пратки.

Констативните протоколи на ищеца не съдържали данни за неточно отчитане - процент на грешки при работата на електромерите, при което подписването им от управителя на ответното дружество доказвало единствено присъствието на управителя при демонтажа на електромерите, а не представлявало признание на неизгодния за него факт на неточно измерване. Поради тези съображения, дружеството счита, че не е изпълнен и фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената енергия, при което решението на ЯРС е неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира и разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна "ЕВН

България Електроснабдяване" ЕАД гр.Пловдив, чрез юр.к.С.П., е депозирала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна. Изложените съображения са, че решението на ЯРС е допустимо, тъй като е била изпълнена хипотезата на чл.143 ГПК, като претендираната сума произтича от едно и също правоотношение - договорно, с предмет доставка на електроенергия, и на едно и също основание - общите условия на крайния снабдител. Сочи, че за първи път с жалбата ответникът е направил възражение за липса на уведомяване за извършените корекции на сметките и оспорване на обратните разписки, които негови права са преклудирани. Навежда, че е налице и ред в общите условия за уведомяване на клиентите при извършена корекция на сметките, който ред е предвиден по чл.28 от ОУ. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призовани за о.с.з., страните не изпращат представители, като пълномощниците им депозират писмени моли с искания за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и изразени становища по съществото на спора.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №1051/20018г. по описа на Ямболски районен съд е установено, че заповедният съд е бил сезиран със заявление от

"ЕВН България Елекроснабдяване"ЕАД гр.Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу "Авекс"ЕООД гр.Ямбол за сумата 3 651,23лв.

– главница, съставляваща стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени в периода 25.10.2015г. до 29.11.2016г. на основание ОУ за продажба на ел.енергия на дружеството - заявител и чл.98а ЗЕ; за сумата 276,79лв. – лихва за забава върху главницата от 26.05.2017г. до 08.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда. В т.9 и т.12 от заявлението е посочено, че вземането за главница произтича от неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на електрическа енергия и мрежови услуги по партидата на длъжника по посочен клиентски номер и за обект на потребление в гр.Я. на ул."М. к."**, ап.*.

Приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, ЯРС е издал заповед №691 от 14.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в посочените по-горе размери. В заповедта изрично е отразено, че обстоятелствата, от които произтича вземането е неизпълнение на задължението за заплащане стойността на ел.енергия, доставена в периода 25.10.2015г.-29.11.2016г. на основание ОУ за продажба на електрическа енергия на заявителя и чл.98а от Закона за енергетиката.

С оглед депозираното в срока по чл.414, ал.2 КПК възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД е предявил положителни установителни искове по чл.422 ГПК за установяване на вземанията му за сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение – главница от 3 651,23лв., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и мораторна лихва в размер на 276,79лв. Според въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, главницата по заповедта за изпълнение се дължи от дружеството-потребител на електрическа енергия като стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 25.10.2015г. 29.11.2016г. в резултат на проведени корекционни процедури, въз основа на извършени три проверки от 17.12.2015г., от 27.04.2016г. и от 29.11.2016г., при които са съставен констативени протоколи от трите посочени дати. Като основание за извършените едностранни корекции на сметката на абоната, ищецът изрично е посочил, че това не са Общите условия на дружеството, а разпоредбите на раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и предвидената с тях възможност, когато при проверка на СТЕ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване. Посочил е, че в случая и при трите проверки е бил демонтиран електромера на ответника и при извършените метрологични експертизи е установена манипулация, при която електромерът отчита по-малко от консумираната ел.енергия, при което са издадени три корекционни фактури за допълнително начислени киловати ел.енергия.

С отговора на исковата молба дружеството-ответник е представило фискални бонове за заплатената от него цена на доставената му ел.енергия и мрежови услуги през исковия период, като е направил възражение за недопустимост на исковете, тъй като със заповедта за изпълнение са присъдени вземания на ищеца за стойност на доставена ел.енергия в периода 25.10.2015г.-29.11.2016г., а с исковата молба вземането е обосновано като стойност на допълнително начислена ел.енергия за периода, т.е. наведено е ново основание, от което произтича вземането, различно от заявеното в заповедното производство. Алтернативно исковете са оспорени и като неоснователни.

С постановеното по спора решение

ЯРС е приел, че исковете са допустими, тъй като и в заповедното, и в исковото производство се претендира цената на доставена неплатена ел.енергия в обекта на ответника, като се сочи договорно правоотношение въз основа на общи условия за продажба на ел.енергия. Приел е, че поясняването в исковата молба на начина на формиране на сумата - допълнителното начисляване на тази цена след едностранни корекции на сметки, не означава изменение или добавяне на ново основание.

Поради това съдът е разгледал предявените искове и ги е уважил.

Решението на ЯРС е недопустимо и на основание чл.270, ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено.

Съобразно посоченото основание, от което произтичат вземанията по издадената заповед за изпълнение и основанието за вземанията, посочено в исковата молба, ЯОС приема, че предявените искове са недопустими и разглеждането им по същество е довело до постановяване от районния съд на недопустимо решение. Предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.