Решение № 20936 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20936 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110172262 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Ищецът “ЗЕАД Б.В.И.Г.” извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с предмет гражданската отговорност на водача на автобус „БМЦ 220 СЛФ“ с рег. № *************, за който била съставена застрахователна полица № ***************, с период на застрахователно покритие 20.04.2022г.- 19.03.2023г. В исковата молба са наведени доводи, че в рамките на застрахователното покритие по посочената застраховка, на 16.10.2022г., е настъпило застрахователно събитие, при което ответникът, управлявайки автобус м. „БМЦ 220 СЛФ“ с рег. № ************* е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с паркиран л.а. м. „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег.

№ **********. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1859512/ 17.10.2021г., като било издадено и влязло в сила наказателно постановление № 22-4332022686/07.11.2022 г. Ищецът поддържа, че собственикът на увредения автомобил предявил пред дружеството претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което била образувана щета № **************, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 730,29 лева. В исковата молба са развити съображения, че ответникът напуснал местопроизшествието, поради което спрямо него възникнало регресно вземане за платеното от застрахователя обезщетение.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 730,29 лева, представляваща платено по застраховка „Гражданска отговорност”застрахователна полица № ***************, обезщетение за 1 застрахователно събитие, настъпило на 16.10.2022г., за което е образувана щета № **************, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК от ответника К. Н. М. е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва да е участвал в процесното ПТП. Изложил е доводи, че в нито един момент по време на изпълнение на курсовете по маршрута на автобусната линия не е усетил съприкосновение между управлявания от него автобус и друго превозно средство. Навежда довод, че издаденото наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение.

В обобщение, в отговора на исковата молба се релевира възражение, че в случая не са налице предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, т. 3 КЗ, поради което ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателствени средства, чрез представяне на застрахователна полица за комбинирана автомобилна застраховка Motor Third Party Liability № BG/ ***************, че ищецът е застраховал гражданската отговорност на водача на aвтобус м. BMC 220 SLF, рег. № *************, с период на застрахователно събитие 20.03.2022г.- 19.03.2023г.

От представения Протокол за ПТП от 17.12.2022г., се установява, че на 16.12.2022г., e настъпило ПТП, при което автобус м. “БМЦ” и л.а. м. “Мерцедес”, след което водачът на автобуса напуснал мястото на ПТП.

Собственикът на увредения автомобил е подал уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” на 21.10.2022г., въз основа на което е образувана щета № **************. Видно от представения доклад по щета, по образуваната щета е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 730,29 лева, платено на 15.07.2024г., видно от преводно нареждане за кредитен превод от 15.07.2024г.

За установяване на механизма на деянието е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 16.10.2022г., в с. М., автобус м. “БМЦ” се движел по ул. “Ч.”. В участъка пред № ** на същата улица водачът на автобуса загубил контрол върху превозното средство и ударил паркирания отдясно л.а. м. “Мерцедес”, след което водачът на автобуса напуснал мястото на произшествието.

Експертът е посочил, че пътното платно на мястото на произшествието е двупосочно, съставено от две ленти за движение, без разделителна линия между тях. Ударът между превозните средства е настъпил по дължина на пътното платно на ул. “Ч.” пред № **. По широчина на пътното платно произшествието е настъпило в дясната лента за движение на 2 пътното платно, считано по посока на ориентация на автобус м. “BMC 220 SLF” Вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на автобуса, който не е оставил безопасна странична дистанция между управлявания от него автобус и л.а. м. “Мерцедес”.

От заключението на вещото лице се установява, че по лекия автомобил са настъпили увреждания по заден десен калник, задна броня, задна дясна дръжка на вратата, десен стоп, които се намират в пряка причинна връзка с механизма на деянието. Средната пазарна стойност на причинените вреди е 1444,92 лева.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че ударът между двете превозни средства е бил сравнително слаб. Ударът е настъпил с изключително лесно деформируеми детайли. Същото разяснява, че дали водачът на автобуса е усетил удара зависи единствено от субективното възприятие

От показанията на св. А. Д. се установява, че през м. октомври 2022г. паркирала л.а. м.

“Мерцедес” пред дома си, на ул. “Ч.” № ** в с. М.. Когато влязла в къщата, чула шум отвън.

Когато излязла навън, видяла, че автобусът се движел по улицата, отдалечавайки се от произшествието. Свидетелката сочи, че бронята на автомобила се намирала на улицата, почти пред оградата. На улицата имало и парчета от автобуса. Същата разяснява, че неин съсед бил свидетел на удара между автомобила и автобуса.

От показанията на св. П.В. се установява, че средата на м. октомври 2022г. се качил в процесния автобус (движещ се по линия № 26) от кв. Н.И. в посока гр. София, кв. Надежда.

Свидетелят сочи, че стоял в средната част на автобуса, в дясно. Същият разяснява, че не е усетил удар между автобуса и друго превозно средство. Свидетелят заявява, че ответникът разбрал за произшествието едва, когато служители на отдел “Пътна полиция” уведомили работодателя му за него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.

410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекса на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона- умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, регресното вземане на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки: 1/ да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 3/ застрахованият водач да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи наличието на посочените факти. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и фактът, че е останал на мястото на ПТП до идването на органите за контрол на движението по пътищата, съответно, че е било наложително да напусне мястото на ПТП, поради необходимост от оказване на медицинска помощ или друга неотложна причина.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на застрахователното събитие между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата на който ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на автобус м.

“BMC”.

Първият спорен въпрос се явява въпросът за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно: на 16.10.2022г., в с. М., ул. “Ч.” № **, водачът на автобус м. “BMC” не осигурил достатъчно разстояние между управлявания от него автобус и паркираният лек автомобил.

Изложеното обуславя извода, че водачът на автобус м. „BMC” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС при предприемане на маневра заобикаляне на пътно превозно средство да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и 4 скорост на движение- чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава- в този смисъл решение № 24 от 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012г. на ВКС по т.д. № 423/ 2011г., I т.о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. № 750/ 2011г., II т.о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК.