Решение № 167 от 25.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600331 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 24/27. 02. 2023 г., постановена по НОХД 492/2022 г.

Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. В. В. С., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18.10.2019 г. в землището на с. *, обл. *, на път III-606, км 89+100, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „*“ модел „*“ с рег. №*, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Т. Д., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подс. В. С. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, 1 вр. чл.342, ал.1 вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК съдът е ЛИШИЛ подс. В. С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Недоволна от така постановената присъда е останала Окръжна прокуратура Пловдив, която е протестирала съдебния акт с искане същият да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. Алтернативно се иска присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде увеличено наложеното наказание лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА, а присъдата в останалата част да бъде потвърдена.

Прокурорът не поддържа депозирания протест.

Подсъдимият и неговият защитник считат, че присъдата е необходимо да бъде потвърдена.

Частните обвинители също считат, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, следното:

Подсъдимият В. В. С. не е осъждан и е правоспособен водач на МПС, като притежава правоспособност за категориите „В“ и „АМ“.

На 18.10.2019 г. пострадалият Й. Д. бил на работа нощна смяна като охранител във фирма „*“. След 06:30 часа тръгнал да се прибира с велосипеда си към с. *, където живеел. Велосипедът бил оборудван със светлоотразител на задния калник, а на багажника имало монтирана пластмасова касетка.

Пътят му минавал през ЖП прелез на линията * - *, който пресичал път III606 в землището на с. *.

В мотивите на първоинстанционния съд е прието, че около 06:40 часа на 18.10.2019 г. Й. Д. управлявал велосипеда си по път III-606, км 89+100 в 2 землището на с. *, обл. * в посока към с. *. В този пътен участък от дясната страна на пътя по посока на движение на велосипедиста /северно от пътното платно/ имало локална отбивка, намираща се на около 77 метра от мястото на удара, водеща към парцел, в който бил разположен автосалон.

По същото време, по същия път, в същата посока и по същата лента се движел товарен автомобил „*“ модел „*“ с рег. № *, управляван от подс. В.

С.. Било тъмно, пътното платно било асфалтово, сухо, равно и право.

Подсъдимият пътувал сам в автомобила и се движел със скорост от около 75 км/ч. на дълги светлини на фаровете. Велосипедистът се движил вдясно от платното за движение. Когато автомобилът на подсъдимия се намирал на около 110,15 метра от мястото на удара, Й. Д. косо навлезнал на платното за движение пред него от подхода към автосервиз /намиращ се северно от платното за движение/ със скорост между 9,9 км/ч. и 15 км/ч., като след навлизането си на пътното платно, с отклонение надясно застанал почти успоредно на платното, на разстояние около 1,5 метра от дясната ограничителна лента за движение, изминавайки по този начин известно разстояние.

В мотивите на атакуваната присъда е прието, че при движение с горепосочената скорост подсъдимият имал възможност да забележи пострадалия и да реагира своевременно на опасността от удар, като задейства екстрено спирачките на автомобила. Тъй като обаче той отклонил вниманието си и не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, същият не реагирал своевременно на опасността, той задействал спирачната система едва когато бил на около 41 метра от мястото на удара, поради което настигнал велосипедиста и го ударил, като в този момент скоростта на автомобила била около 70 км/ч.

Ударът настъпил в предна дясна част на т.а. „*“ и в задната част на велосипеда. Мястото било по дължина на 15,5 до 16,5 метра западно от ориентир 1, приет в протокола за оглед на местопроизшествие - югозападният ъгъл на оградата на имот на фирма „*“ ООД, находящ се от северната страна на пътя, а по широчина на около 1,5 метра южно от северната граница на платното за движение.

След удара пострадалият Й. Д. паднал вдясно, до северната граница на платното за движение, а подсъдимият спрял автомобила, след което го преместил леко назад. Подсъдимият В. С. спрял, слязъл от автомобила, отишъл до пострадалия Д., убедил се, че е жив и незабавно телефонирал на тел.112, за да потърси помощ, като бъде изпратен екип на ЦСМП. След това отново отишъл при пострадалия, за да следи състоянието му и след няколко минути отново се обадил на тел.112, тъй като му се струвало, че дълго време линейката не идва. Междувременно позвънил и на свид. Г. Ч., който заедно със свид. Д. К. пътували по-напред от него в същата посока с друг автомобил.

Те пристигнали на местопроизшествието и заедно с подсъдимия изчакали идването на служителите на полицията и екип на бърза помощ.

След пристигането на екип на ЦСМП подс. В. С. заедно със свид. Г. Ч. помогнали пострадалият да бъде качен на носилката, а след това и в 3 линейката, с която последният бил откаран в болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Въпреки положените усилия на медицинските екипи Й.Н Д. починал на 21.10.2019г.

Пристигналите полицейски служители изпробвали подсъдимия за алкохол, както и за употребата на наркотични вещества с технически средства, като и двете проби били отрицателни.

От заключението на СМЕ на труп, изготвена от вещото лице С. Я. /л.2 т.2 ДП/ се установява, че в следствие на произшествието Й. Д. е получил множество увреждания по цялото тяло, вкл. тежък мозъчен оток с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа, при което вклиняване се пристиска продълговатият мозък, където са разположени жизненоважните центрове, регулиращи дишането и сърдечната дейност, което е довело от своя страна до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, които са посочени от експерта като причина за смъртта му. Експертът е посочил, че установените травматични увреждания по трупа са причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или тангенциалното му действие и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на 18.10.2019 г. ПТП, при което Й. Д. е участвал като водач на велосипед, блъснат от лек автомобил.

Видно от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза на вещите лица В. С., С. М. и С. Я. /л.142 т.1 ДП/, ударът между автомобила и велосипедиста е настъпил в дясната, северна пътна лента на платното за движение, в конфликтна точка на контакт по дължина на 15,516,5 метра западно от ориентира, посочен по-горе, а по широчина - на около 1,5 метра южно от северната граница на платното за движение.

Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 75 км/ч преди задействане на спирачната система, а в момента на удара на около 70 км/ч.

Скоростта, с която се е движил велосипедистът, не може да бъде аналитично определена, но тя е била най-вероятно между 9,9 до 15 км/ч, като средната скорост е 12,3 км/ч. Дължината на опасната зона е била 72,7 метра.

Водачът на автомобила е имал техническа възможност при движение на къси светлини на автомобила да започне да възприема велосипедиста от около 70 метра и чрез правилни технически действия да спре преди да го настигне, тъй като при своевременна реакция, докато автомобилът измине 72,7 метра, велосипедистът ще измине повече от 2,7 метра и удар няма да настъпи.

Причина за произшествието е, че подсъдимият не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста, движещ се пред него. Въпреки, че подсъдимият е могъл да възприеме пострадалия от около 70 метра, като отклонил вниманието си и не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, вследствие на което задействал несвоевременно спирачната система и закъснял с реакцията си, ударил велосипедиста.

По време на съдебното следствие пред Пловдивския окръжен съд е назначена автотехническа експертиза. От заключението на вещите лица С. М. и В. С. /л.132 т.1 НОХД/, са възможни две възможни хипотези за настъпване на ПТП при движение на автомобила на дълги светлини.

4

Първата разглежда навлизане на велосипедиста на платното за движение отдясно пред автомобила. Според вещите лица, когато л.а. „*“ се е намирал на около 100 метра и при движение със скорост от около 75 км/ч. на дълги светлини, водачът е имал техническа възможност да забележи велосипедиста пред автомобила. Когато автомобилът е бил на разстояние не по-малко от 37,90 метра, велосипедистът се е отклонил рязко надясно по пътното платно, заставайки почти успоредно на платното и така е настъпил удар, който е бил неизбежен.

Втората възможност за настъпване на произшествието е при същите параметри на движение на автомобила /скорост на колата при движение на дълги светлини/, и движение на велосипедиста около средата на дясната лента за движение на платното за движение пред товарния автомобил. В този случай, според вещите лица, водачът е имал възможност да забележи велосипедиста от около 100 метра, започнал е да реагира, когато е отстоял на около 41,44 метра от създаващата се конфликтна точка, при което отново е настъпил удар. Опасната зона на автомобила е била около 72,70 метра, което според изчисленията на вещите лица означава, че при необходимост от спиране водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и така да предотврати настъпването на произшествието.

От друга страна, траекторията на велосипедиста преди настъпване на произшествието не може да бъде категорично определена според вещите лица. Според тях при движение на велосипедиста със скорост от 9,9 км/ч.

/минимална скорост/, 12,30 км/ч. /средноаритметича от изследването брой опити/, 12,45 км/ч. /средна скорост/ и 15 км/ч. /максимална скорост/ водачът би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявал автомобила със скорост, по-малка съответно от: 63 км/ч.; 54 км/ч.;

53 км/ч. и 45 км/ч.

Идентично е становището на вещите лица и в назначената от съда допълнителна автотехническа експертиза /л.243 т.1 НОХД/, със задачи да разгледат възможен механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие при евентуално включване на велосипедиста от отбивка вдясно от платното за движение след ж.п. прелеза.

Според изчисленията на експертите при тази хипотеза водачът на автомобила е имал възможност технически да започне да възприема велосипедиста, който е навлизал от подхода на пътя към автосалона на отстояние 127 метра от мястото на удара при движение на къси светлини и 177 метра при движение на дълги светлини. Минималната дистанция за начало на реакция на водача на автомобила с начало на възприемане мястото на навлизане на велосипедиста от подхода към автосалон до мястото на удара е около 110,15 м от мястото на удара, а дистанцията, от която водачът е започнал да реагира за екстрено задействане на спирачната система, е около 41,44 метра от мястото на удара, което е около 35,56 метра след навлизане на велосипедиста от отбивката подход към автосалона. Т.е., според вещите лица 5 водачът на автомобила е реагирал със закъснение на движещия се по платното за движение пред автомобила велосипед. Причина за настъпване на ПТП е също така, според вещите лица, и неправомерното движение на велосипедиста не в най-дясната част на пътното платно.