Решение № 453 от 24.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Варна, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500443 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 103863/20.12.2024 г., подадена от Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Ц.О.“ ***, представлявана от домоуправителя К.Д.Г.-ЙО., действаща чрез адв. Г. М., срещу решение № 4290/28.11.2024 г. по гр.д. ***650/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу В. С. В. положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 6, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумата от 276.00 лева, представляваща незаплатени от ответника дължими месечни такси към етажната собственост за периода от месец април 2021 г. до месец май 2023 г., от която сума в размер на 182.00 лева за ремонт и обновяване на етажната собственост и сума в размер на 94.00 лева за поддръжка и управление на етажната собственост, съгласно приети решения от общото събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г., Протокол от 16.09.2022 г. и Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на завеждане на заповедното производство – 06.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 4429 от 01.08.2023 г. по ч. гр. д. № 7259 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, 9-ти състав.

1

Във въззивната жалба жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира за незаконосъобразен изводът на съда за неоснователност на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК установителни исковете поради това, че вземанията – предмет на установяване, произтичат от взето решение на ОСЕС от 09.04.2021 г., протоколът от което събрание не е представен в заповедното производство по чл. 410 ГПК и не е обективиран в издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че в заповедното производство процесните вземания са индивидуализирани надлежно по основание и размер, вкл. е посочен начинът на формиране на общо претендираната сума. В изпълнение на изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС е представен към заявлението и протоколът от ОСЕС от 30.09.2022 г., на което е взето решение да се даде допълнителен срок на длъжника В. В. за изпълнение на задълженията му към ЕС, след изтичането на който срок е започнала и съдебната процедура.

Намира, че основанието на претенциите за заплащане на такси за управление и поддръжка на ЕС, както и за ремонт, произтича от закона – чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, а с решението на ОСЕС само се конкретизира размерът им.

Затова и намира, че предявените установителни искове са съответни на заповедта за изпълнение, в която вземанията са конкретизирани по основание – такси за управление и поддръжка и такси за фонд ремонт и обновяване по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, както и по размер – 276 лв., от които 182 лв. за ремонт и обновяване и 94 лв. за управление и поддръжка.

Отделно намира, че заповедният съд не е следвало да издава заповед за изпълнение, ако е счел, че приложените към заявлението протоколи от ОСЕС не обективират основанието на вземанията. Поддържа, че и исковият съд е допуснал процесуално нарушение, като не му е дал надлежни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. В тази връзка излага, че в обстоятелствената част на молбата е отразено, че размерът на задълженията е определен с решения на ОСЕС по протокол от 09.04.2021 г., а в петитума се претендира съдебно установяване на вземанията по издадената заповед по чл.

410 ГПК с отразени в нея други три протокола от ОСЕС от дати 19.03.2021 г., 16.09.2022 г. и 10.10.2022 г. Изтъква, че въпросният протокол от 09.04.2021 г. е посочен изрично и в депозираната уточнителна молба от 19.10.2023 г., в изпълнение на дадените му съдебни указания да уточни на какво основание се претендират сумите, като посочи протокола, обективиращ взетите решения за определяне размера на таксите. При тези данни намира, че е било налице противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за което исковият съд е следвало да му даде указания, вкл. да му укаже възможността за предявяване на осъдителен иск за процесните вземания. Поддържа, че като не е сторил това, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до постановяване на незаконосъобразен краен съдебен акт.

Намира, че по същество установителните искове са доказани по основание и размер и е следвало да бъдат уважени. По този повод излага, че е безспорно, че ответникът е собственик на ап. 12 в ЕС, както и че не е заплатил процесните суми, като размерът на дължимите съгласно ЗУЕС такси е определен с влязло в сила решение на ОСЕС от 09.04.2021 г.

По изложените съображения по същество моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с 2 което да бъде признато за установено, че въззиваемият дължи на ЕС процесните суми, както и да бъдат присъдени сторените от въззивника разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност моли делото да бъде върнато на ВРС за разглеждане на предявен евентуален осъдителен иск за процесните суми на основание взети решения на ОСЕС по протокол от 09.04.2021 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. С. В., действащ чрез адв. С. К., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в представените към исковата молба протоколи не се съдържат изпълними решения, съответстващи на посочените в петитума вземания. Намира, че първоинстанционният съд е дал надлежни указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, като не е бил длъжен служебно да поправя петитума, нито да го съобразява с издадената заповед за изпълнение, а още по-малко да указва на ищеца да предявява иск на друго основание. Счита за недопустимо едва пред въззивният съд ищецът да се позовава на нередовност на собствената му искова молба. Споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете поради това, че същите са основани на протокол от ОСЕС от 09.04.2021 г., който не е бил представен по заповедното производство и не е отразен в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С тези аргументи по същество моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния му представител адв. Г. М., поддържа жалбата и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият, чрез адв. С. К., поддържа отговора и също представя списък на разноски.

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Ц.О.“ ***, представлявана от председателя К.Г.-ЙО., срещу В. С. В., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за незаплатени месечни такси към етажната собственост за периода от месец април 2021 г. до месец май 2023 г. за следните суми: сумата от 182 лв. за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, както и сумата от 94 лв. за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, дължими съгласно приети решения от общото събрание на етажната собственост, обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г., Протокол от 09.04.2021 г., Протокол от 16.09.2022 г. и Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7259/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

3

В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания, срещу която ответникът е възразил, респ. му е указана възможността да установи съществуването на вземанията в исков процес по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Твърди, че ответникът е собственик на апартамент ***, находящ се в гр. Варна, бул. „Ц.О.“ ***, ет. 2. Сочи, че на проведено на 16.09.2022 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение да се даде допълнителен срок до 30.09.2021 г. за издължаване на просрочените задължения от собствениците, сред които и ответникът, след което да им се потърси съдебна отговорност. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ЕС в този срок. За периода от м. април 2021 г. до м. май 2023 г. същите възлизат в общ размер на 276 лв., от които 182 лв. за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и 94 лв. за разходи за управление и поддръжка. Размерът на тези вноски е определен с решение на ОС на ЕС от 09.04.2021 г., според което месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 7 лв., а за поддръжка и управление – в размер на 5 лв., от които 2 лв. за почистване и 3 лв. за възнаграждение за касиер.

По същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. В. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че от 2018 г. апартамент ***, за който се отнасят процесните вземания, не се обитава от него или членовете на семейството му, поради което счита, че не дължи начислените разходи за поддръжка и управление. За недължими намира и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като липсва решение за формиране на такъв фонд. Намира също, че понеже жилището се намира на втория етаж, собствениците нямат задължения, свързани с ползване на асансьор. Отделно сочи, че апартаментът има и други собственици. В тази връзка твърди, че той и съпругата му Рада В.а са придобили апартамента по време на брака им в режим на СИО, въз основа на три възмездни сделки за съответни идеални части, обективирани в нот.акт № 176/2001 г., нот.акт № 60/2018 г. и нот.акт № 170/2019 г. След смъртта на съпругата му на 19.02.2021 г. той е станал собственик на 4/6 ид.ч., а дъщерите им Д.В. и Т. В.а са придобили по наследство от майка си по 1/6 ид.ч. Оспорва и законосъобразността на всички решения на ОС на ЕС, обективирани в представените протоколи от дати 09.04.2021 г. и 16.09.2022 г.

Предявява и насрещен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за тяхната отмяна.

По същество моли за отхвърляне на предявените срещу него главни искове и уважаване на насрещния. Претендира и разноски за исковото и заповедното производство.

С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е отхвърлил първоначално предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове. Решението в прекратителната му част, имащо характер на определение, не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен 4 състав намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 7259/2023 г. по описа на Районен-Варна е видно, че въз основа на подадено на 06.06.2023 г. заявление от Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, бул. „Ц.О.“ ***, представлявана от управителя К.Д.Г.-ЙО., срещу В. С. В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от сумата от 276 лв. – главница, представляваща незаплатени от собственика на апартамент *** дължими месечни такси към етажната собственост за периода от м. април 2021 г. до м. май 2023 г., от които: за ремонт и обновяване сума в размер на 182 лв. и за поддръжка и управление на етажната собственост сума в размер на 94 лв., начислени съгласно приети решения на общо събрание на етажната собственост обективирани в Протокол № 1 от 19.03.2021 г., Протокол от 16.09.2022 г. и Протокол № 3 от 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението. Заповедта е надлежно връчена на длъжника (ответник) на 05.08.2023 г. и на 22.08.2023 г. същият, действащ чрез адв. С. К., е депозирал банкетно възражение по чл. 414 от ГПК.