Решение № 21112 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21112 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110150085 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Г. Я., Д. Д. К., Р. К. К. и Д. К. К. (конституирани като ищци по делото на основание чл. 227 ГПК с определение на съда от 19.05.2023 г. поради смъртта на техния наследодател и първоначален ищец К. Г. К., починал в хода на процеса и заместен от своите наследници по закон) срещу С.о. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-74/20.12 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село К., район П., община С., [адрес], с площ от 1861 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи – имоти с идентификатори: [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№], с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: [№], квартал 34, парцел II, на основание давностно владение, при квоти – ½ идеална част за ищеца Н. Г. Я. и по 1/6 идеална част за ищците Д. Д. К., Р. К. К. и Д. К. К. (с оглед уточнението, направено в о.с.з от 12.06.2023 г.), както и искане за отмяна на Акт за общинска собственост № [№]/06.04.2000 г., издаден от С.о..

Ищците твърдят, че Н. Г. Я. и К. Г. К. са братя и наследници по закон на баща си Г.К.

Я., починал на 04.04.2006 г., а същия на К. (К.) Я. Г., починал на 26.08.1973 г., като негов син. Посочват, че приживе техният дядо К. (К.) Г., бивш жител на село К., С.о., е бил собственик на двор и овощна градина, представляващи поземлен имот с планоснимачен № *** в кв. 34 и кв. 50 – УПИ III и IV съгласно разписния лист към 1957 г. на село К. към проект за дворищна регулация на С., издаден от ТП към СО от 17.09.2021 г., целият с площ от около 3 620 кв. м. Твърдят, че от 1928 г. до смъртта си през 1973 г. дядо им и семейството му са живели и ползвали този имот, като в една част от същия построили къща, а в другата – незастроена част отглеждали зеленчуци и овощни дръвчета. Посочва се, че след 1973 г. и до 2006 г. владението върху този имот се е осъществявало от родителите на ищците Г.К. Я. и съпругата му Р.Ф. Я.а, където същите построили къщи, в които понастоящем живеят двамата им синове – ищците Н. Г. Я. и К. Г. К., а незастроената част от имота ползвали като градина в дворовете на къщите си. След смъртта на баща им през 2006 г. и до момента на 1 депозиране на исковата молба процесният имот се използва от двамата ищци, като всеки от тях отглежда в съответната част от същия земеделска продукция – зеленчуци и плодни дръвчета – за собствена консумация, като на мястото е изградена полиетиленова оранжерия.

Твърди се, че процесният поземлен имот с идентификатор [№] и адрес: село К., район П., община С., [адрес], с площ от 1 861 кв.м. е придобит от ищците по наследяване от техните праводатели – баща им Г. Я. и дядо им К. Г., придобили същия въз основа на осъществявано от тях давностно владение върху същия, като част от поземлен имот с планоснимачен № ***, съответно по силата на давностно владение, осъществено от ищците, чрез присъединяване владението на техните праводатели, в продължение на повече от 50 години, което е било явно, трайно и необезпокоявано във времето. Излага се, че имотът, от който е бил част процесният недвижим имот, представлява поземлен имот с пл. № ***, кв. 34 – УПИ III и IV и XIV съгласно стар регулационен план на село К., одобрен с Указ № 69/12.03.1929 г. за улична регулация и Заповед № 506/21.03.1929 г. – за дворищна регулация, като към 1960 г. от имот с пл. № *** били образувани три отделни имота – УПИ – III-***, УПИ - IV* * * и УПИ - XIV-****, понастоящем недвижими имоти с идентификатори [№] и [№].

Твърди се също, че по силата на договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 03.06.2004 г. ищецът Н. Я. е придобил от родителите си собствеността върху УПИ-IV-*** кв. 34 с площ от 1065 кв.м. понастоящем имот с идентификатор [№], а ищецът К. К. - УПИ -III-*** кв. 34 с площ от 1242 кв.м. За останалата част от общия недвижим имот с пл. № ***, представляваща УПИ - XIV-**** в кв. 34 по плана на село К. и понастоящем поземлен имот с идентификатор [№] ищците не разполагат с документ за собственост, но са придобили собствеността върху същия въз основа на давностно владение. Посочват, че същият бил актуван като общински имот с Акт за общинска собственост № 141/2000 г. от ответната С.о., а до 01.06.1996 г. и като държавен с Акт за държавна собственост № [№]/1963 г. Излага се, че в този имот не е осъществявано общинско мероприятие и същият не е бил отчуждаван. Имотът не е бил земеделска земя, а в границите на урбанизирана територия на село К.. Осъществяваното през целия период от наследодателите на ищците и от самите тях давностно владение върху имота не е било губено и прекъсвано в нито един момент. Посочва се, че наличието на издаден АОС възпрепятства ищците да се снабдят с документ за собственост по реда на обстоятелствената проверка. С тези съображения същите обосновават правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправят искане за уважаване на исковите претенции, чрез признаването им за собственици на процесния поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-74/20.12 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село К., район П., община С., [адрес], с площ от 1 861 кв.м., по силата на давностно владение, при квоти, както следва: ½ идеална част за ищеца Н. Г. Я. и по 1/6 част идеална част за ищците Д. Д. К., Р. К. К. и Д. К. К., според наследствения им дял от наследството на първоначалния ищеца и техен наследодател К. Г. К., починал в хода на процеса – на 19.01.2023 г., както и за отмяна на издадения от ответната С.о. Акт за общинска собственост № [№]/06.04.2000 г., с който същият този имот е актуван като общински.

Претендират разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С.о., чрез пълномощника си ст. юрк. Стоименова, оспорва исковите претенции като процесуално допустими, но по същество неоснователни с довод, че процесният поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село К. попада в част от УПИ II – за професионално трудово и възпитателно училище и опитно поле, съгласно регулационния план на село К., утвърден със Заповед № ***/11.04.1960 г. и е собствен на С.о.. Поддържа се, че същият е актуван с АОС № [№]/06.04.2000 г. и по-рано с АДС № 464/14.01.1998 г. за 155-то ОУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ – 650 кв.м. застроена и незастроена площ и АДС № [№]/28.05.1963 г. на място от около 37.497 кв. м., в което са застроени: портиерна, общежитие и класни стаи, парно помещение, помощна сграда, столова, работилници, свинарник, бараки и навес, като е 2 отстъпено за ползване от Специално училище „М.Г.“ село К.. Оспорва ищците да са придобили собствеността върху имота по силата на десетгодишна придобивна давност.

Посочва, че до приемането на ЗОС през 1996 г. имотът е бил държавна собственост като част от имот, отреден за професионално трудово и възпитателно училище и опитно поле, а след този момент и по силата на закона, конкретно на §7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА е преминал в собственост на Общината. В отговора се поддържа, че съгласно чл. 86 ЗС, в редакциите й до 1996 г., придобиването на държавна и общинска собственост по давност е изключено. Счита, че на 01.06.2006 г. давностният срок е спрял да тече по силата на мораториума, установен с § 1 от ЗР към ЗДЗС, до 31.12.2022 г. След влизане в сила на Решение № 2 от 24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на КС на РБ, с което тези разпоредби са обявени за противоконституционни и от този момент занапред давността е продължила да тече, като не е изтекла до предявяване на исковата претенция. Ето защо, ищците не са придобили собствеността върху имота на твърдения оригинерен способ. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, при условията на субективно активно съединяване помежду им.

Уважаването на п редявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния недвижим имот при твърдените от тях квоти и на соченото от тях придобивно основание – чрез давностно владение, осъществено от ищците, в т.ч. чрез присъединяване владението на техните наследодатели, респ. по наследяване и давностно владение, осъществено от наследодателите им, и конкретно – изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато).

В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да установи възраженията за придобиване на имота от ответната страна, статута на последния през съответния период от време, обуславящ неприлагане на давностното владение и наличието на основание за спиране на давностния срок.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор от 03.06.2004 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***, том IV, рег. № ****, дело № 630/2004 г. по описа на нотариус И.Н. с рег. № ** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третите за процеса лица Г.К. Я. и съпругата му Р.Ф. Я.а прехвърлят на сина си Н. Г. Я. (ищеца по делото) следния недвижим имот, придобит по давност по време на брака им, а именно: дворно място, находящо се в село К., С.о., район П., представляващо УПИ IV-*** от квартал 34 по плана на град София, местност К., с площ от 1 065 кв. м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите 9 кв.м., при съседи: улица; наследници на П.П., от две страни наследници на К. Я., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, срещу поетото насрещно задължение на Н. Я. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите. По силата на договора прехвърлителите си запазват правото на ползване на прехвърления имот. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи, установяващи правото на собственост върху имота е Нотариален акт № 154, том XI, дело № 2***/1977 г. на нотариус при СРС.

Данните по делото сочат, че с договор от същата дата - 03.06.2004 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***, том IV, рег. № ****, дело № 631/2004 г. по описа на нотариус И.Н. с 3 рег. № ** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третите за процеса лица Г.К.

Я. и съпругата му Р.Ф. Я.а прехвърлят на сина си К. Г. К. (ищеца по делото) следния недвижим имот, придобит по давност по време на брака им, а именно: дворно място, находящо се в село К., С.о., район П., [адрес], представляващо реална част от поземлен имот с планоснимачен номер *** – частта от имота, която е основа на УПИ III-*** от квартал 34 по плана на град София, местност К., с площ на УПИ 1 242 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите 9 кв.м., при съседи на реалната част: от запад – улица „И.“; от север – Д.Р.; от юг – имот на Г.К. (останалата част от имот с планоснимачен номер ***), заедно с построените в тази част от имота двуетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м., гараж със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна селскостопанска постройка с площ от 50 кв.м., срещу насрещното задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите. По силата на договора последните си запазват правото на ползване на прехвърления имот. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи, установяващи правото на собственост върху имота е Нотариален акт № 75, том I, рег. № ****, дело № 37/04.02.2004 г. на нотариус И.Н..