Решение № 260313 от 09.07.2021, Районен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е260313/9.7.2021г. гр. ЯМБОЛ.09.07.2021.г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ......................... гражданска колегия в публично заседание на .........10.06.2021г........година в състав:

Председател:Св.ДИМИТРОВА при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и в присъствието на прокурора..............................................................................………като разгледа докладваното от

......................................СЪДИЯ

ДИМИТРОВА………………….......гр.дело N .1403. .. по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

Производството по делото е образувано по молба на С.Е.И., с която претендира да се осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД да й заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, вследствие получените при ПТП от 09.01.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че на 09.01.2018 г., около 16.00 часа, на третокласен път № ***/гр.А.-П./, в района на *** км., при управление на МПС - лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № ***, с посока на движение от гр. А.към с. Р., водачът Т. М. А.причинила виновно пътнотранспортно произшествие с движещия се в обратната посока лек автомобил „***" с peг. № ***, управляван от С. И. С.и в който на задна седалка седяла ищцата С.Е.И.. Местопроизшествието е посетено от дежурните лица при ОД на МВР-Ру - гр. А.и е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***. Образувано е и досъдебно производство № *** по описа на Окръжна прокуратура Б. за 2018 г., както и НОХД № *** по описа на Окръжен съд Б. за 2018 г. С влязла в законна сила на 16.03.2019 г. присъда № *** г. на Окръжен съд Б. Т. М.е призната за виновна в извършването на престъпление по непредпазливост, като вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата, визирани в чл. ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", причинила смъртта на водача на другия лек автомобил С. И. С., а на С.Е.И. била причинена лека телесна повреда. От мотивите на постановената присъда е виден механизмът на произшествието, като става ясно, че Т. М.А. движейки се със скорост около 75 км/ч изведнъж загубила контрол над управлявания от нея автомобил, като се опитала неуспешно чрез задействане на спирачната система да възстанови устойчивостта на автомобила върху пътното платно, вследствие на което същият навлязъл в насрещното платно, където последвал удар с дясна предна част на насрещно движещия се, правомерно в неговата си лента, лек автомобил „***" с peг. № ***, където пътувала и ищцатаС. И..

Посочва, че веднага след инцидента С.Е.И. е била откарана с линейка до „УМБАЛ - Б." АД. Там се установило, че е получила контузна рана с повърхностна некроза на лявата подбедрица. Скоро състоянието й се влошило, тъй като раната започнала да се инфектира и некротира, и на 07.02.2018г. тя постъпва отново в „УМБАЛ - Б." АД, където престояла 5 дни.

Проведено й било оперативно лечение - изрязване и отстраняване на мъртвите тъкани. Ищцата била изписана на 12.02.2018 г., като е била пренасочена за амбулаторно проследяване от ОПЛ и хирургичен кабинет.

Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания С.И. търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки, страдания от самата травма и проведеното лечение. Твърди, че претърпеният инцидент породил у нея силен стрес, безпокойство, болки, психически и физически дискомфорт. Нарушено било нормалното й ежедневие. Направената й операция създала редица неудобства и болки, ограничавайки движението на ищцата за продължителен период от време - за около 3 месеца. Тя била принудена да ползва и чужда помощ, тъй като не можела да се придвижва самостоятелно.

Посочва, че тъй като вредите на ищцата са в резултат от виновното поведение на водачката на лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№ *** Т. М.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД съгласно застрахователна полица № ***, валидна за периода от

07.05.2017 г. до 08.05.2018 г., ищцата е предявила извънсъдебна претенция /изпратена по пощата на 18.03.2019 г./ пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в изпълнение на изискванията на чл.

380 КЗ. С писмо изх. № *** г. застрахователят я уведомил, че по случая е образувана щета № ***, но е отказал да удовлетвори претенцията, тъй като не са били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП, както и първична медицинска документация.

След като се снабдила с влязлата в законна сила присъда по воденото наказателно производство в Б. окръжен съд, както и с допълнителна първична медицинска документация, извън тази предоставена на ответното дружество с първоначалната претенция, на 31.07.2019 г. с последващо писмо били изпратени на ЗД „БУЛ ИНС“ АД по образуваната щета гореспоменатата присъда, фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП Б., филиал А.и лист за преглед на пациент в Спешно отделение. Оттогава и до настоящия момент нямало постъпил официален отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД относно произнасяне по основателността на претенцията и определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, за ищцата е възникнал правен интерес от завеждане на гражданско дело пряко срещу застрахователя съгласно чл.

432, ал. 1 от КЗ, като да иска от съда да определи справедлив размер на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие, както и иска присъждане на законна лихва предвид изпадането в забава на застрахователното дружество след 23.08.2019 г., когато е изтекъл законоустановения срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за произнасяне по претенцията.

Претендира и за направените разноски по делото, както и присъждането на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказваната безплатна процесуално-правна защита на ищеца.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло иска по основание и размер.

Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***.

Оспорва твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди от нейна страна, под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на случилото се ПТП, като неоснователни и силно преувеличени.

Оспорва предявеният иск и по размер. Твърдят, че претендираната с исковата молба сума, в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници, именно с оглед на които са определените застрахователни лимити. Застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита.

Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата.

Посочват, че ПТП е настъпило на 09.01.2018год. и на същата дата пострадалата ищца е откарана с линейка в "УМБАЛ-Б." където е прегледана, констатирана е контузната рана на лявата подбедрица, която явно не е била тежка и не е налагала болнично лечение, вследствие на което е освободена в същия ден. Постъпила е отново за лечение на 07.02.2018год., т.е. един месец след ПТП при което е претърпяла твърдяната травма. Ответникът сочи, че през посочения дълъг период няма данни дали същата е спазвала предписаният и режим на лечение, дали е взела необходимите мерки с цел избягване на последващите усложнения.

Изписана е на 12.02.2018год., т.е. престоят й в лечебното заведение е бил изключително кратък и по никакъв начин не сочи за наличие на твърдените болки и страдания. Видно от мотивите на приложената към исковата молба присъда, увреждането което тя е претърпяла е квалифицирано "лека телесна повреда" по смисъла на закона. При такова увреждане несъмнено претенцията за обезщетение в претендираният размер е несъразмерно и не отговаря на общият критерий за справедливост.

На следващо място ответника твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на неблагоприятните за нея последици, като прави изрично искане, при положение че се ангажира отговорността на застрахователя, размера на обезщетението да бъде намален.

Съгласно разпоредбата на чл.137а от ЗДвП „...водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани."

Рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство без поставяне на обезопасителен колан, при наличието на такъв.

Считат, че е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредите, което следва да се има предвид от съда, при положение, че се представят доказателства във връзка с твърденията й и се установят основания за определяне и присъждане на обезщетение.

Моли за отхвърляне на предявеният от ищцата иск изцяло, като неоснователна и недоказана. Евентуално моли за намалите размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията.

Претендира за присъждане на направените в производството разноски.

В случай, че претендираното от ищцата възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК същото да се намали. В хода на производството възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда №***г. постановена по нохд № *** по описа за

2018г. на Б. Окръжен съд Т. М. А.е призната за виновна в това, че на 09.01.2018г., около 10.00ч., на третокласен път №*** (гр.А.– гр.П.), в района на *** км., при управление на МПС – л.а. марка „***“, модел ***, с рег.№ *** , с посока на движение от гр.А.към гр.Р., нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20,ал.1 – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ От ЗДвП, вследствие на което последвало пътнотранспотнто произшествие , при което по непредпазливост причинила смъртта на С. И. С., починал на 19.01.2018г. в УМБАЛ гр.Б., поради което на осн.чл.343 ,ал.1, б.“в“, вр.чл.432,ал.1 от НК, вр. чл.20,ал.1 от ЗДвП вр. чл.58А ал.1 от НК яе осъдена на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от четири години.

За станалото ПТП е представен съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***г. от дежурен при ПТП при ОД на МВР-РУ-А.

В същия като пострадали лица е записана и ищцата по делото С.Е.И..

За причинените й травми от ПТП-то ищцата е представила фиш за спешна медицинска помощ от 09.01.2018г. от ЦСМП Б., филиал А., лист за преглед на пациент в КДБ/*** и допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение №***, в които е записана, че е постъпила за лечение на 09.01.2018г. и напускане на 09.01.2018г., , че е постъпила като пострадала от ПТП с оплаквания от болка в областта на лява подбедрица. Представен е и амбулаторен лист №*** от 19.01.2018г. с посочена диагноза „Открита рана на други части на подбедрицата“, обективно състояние – по предната повърхност на л. подбедрица – контузна рана с повърхностна некроза. Видно от епикриза на ищцата издаде от УМБАЛ-Б. АД изх.№*** С.Е.И. е пъстъпила на лечение на 07.02.2018г. и изписана на 12.02.2018г. с диагноза : Флегмона крурис синистра.