Решение № 7646 от 12.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 12.11.2019г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи въззивен брачен състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ

ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА, в.гр.д.15251 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С въззивна жалба вх.№5107604/12.07.2017г.,В.Б. Б., чрез адв. Н.В. обжалва Решение № 130577/26.05.2017г., постановено на основание чл.49 ал.1 от СК , по иск за развод и свързаните с този иск последици-упражняване на родителски права, режим на лични отношения на децата с другия родител на когото не е предоставено упражняването на родителските права , присъждане на 160 лева издръжка на малолетното дете М. , роден на ***г., и 115 лева на малолетното дете Л., родена на ***г., ползването на семейното жилище и съотвено заплащането на120 лева наем от ползващия жилището съпруг, по гр.д. № 40177/2015г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, само в отхвърлителната част за разликата от 160 до 200 лева от претендираната месечна издръжка за малолетното дете М., роден на ***г., в отхвърлителната частта относно началната дата на дължимост на издръжката, за малолетното дете М. и за периода от 08.05.2015г-до влизане на решението в сила и от 27.04.2017г. до влизане на решението в сила за детето Л. както и в частта относно определения размер на ежемесечния наем за ползване на семейното жилище от ползващия жилището съпруг от 120 лева. Иска се от въззивния съд и определяне на началната дата от която се дължи наема.

Пред въззивния съд се обжалва и

Определение №319508/22.01.2018г.,на основание чл.248 ал.3 от ГПК, постановено по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с което е оставено без уважение искането на въззивницата-ищца в първоинстанционото производство за изменение на решението в частта за разноските за държавна такса пред СРС заплатена от нея в размер на 25 лева внесени при завеждане на иска + 25 лева за които е осъдена с решението и за адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева, като счита, че тези разноски и се дължат от ответника с оглед изхода на спора/всички предявени от ищцата искове са уважени/. Претендира и разноските направени пред въззивната инстанция.

1. Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното първоинстанционо решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно .

С въззивната жалба адв. В. от САК твърди, че присъдената издръжка в размер на 160 лева за малолетното дете М. , роден на ***г., не е съобразена с нуждите на детето. Оспорва решението в отхвърлителната част за разликата от 160 лева до 200 лева. Твърди, че пред първоинстанционият съд не са обсъдени всички представени от ищцата писмени доказателства относно разходите на майката по отглеждането и издържането на децата, както и относно конкретните потребностите на всяко едно дете поотделно, предвид възрастовата разлика. Иска от въззивният съд да отмени първоинстанционото решение в в отхвърлителната част за разликата от 160 до 200 лева от претендираната месечна издръжка за малолетното дете М. , роден на ***г., в отхвърлителната частта относно началната дата на дължимост на издръжката, за малолетното дете М. и за периода от 08.05.2015г-до влизане на решението в сила и от 27.04.2017г. до влизане на решението в сила за детето Л. и да постанови решение с което да осъди бащата В.П.С. да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете М. , роден на ***г., в размер на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба-08.05.2015г., и за малолетното детето Л., родена на ***г., считано от 27.04.2017г.

2. С въззивната жалба се оспорва първоинстанциното решение и в частта относно размера на присъдения ежемесечен наем от 120 лева за ползването на семейното жилище в гр.Перник, ул.“**********на основание чл.57 ал.2 СК , от майката която е останала да живее в семейното жилище заедно с двете деца, както и за това че съдът не е определил началния момент от който следва да се плаща определения наем. Въззивницата твърди, че не следва да се присъжда заплащане на наем от страна на майката която полага грижи и за двете деца.При условията на евентуалност счита, че размера на присъдения наем не следва да бъде по-висок от 65 лева месечно.

3. По реда на чл.248 ал.3 от ГПК се обжалва и постановеното на основание чл.248 ал.1 от ГПК Определение №319508/22.01.2018г., по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с което е оставено без уважение искането на въззивницата –ищца в първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските за държавна такса пред СРС в размер на 25 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева.

Във частната въззивна жалба с вх.№5024196/13.02.2018г., се твърди, че с оглед на изхода от спора на ищцата-въззивницата В. Б., ответникът В.С. дължи разноски. На ищцата са уважени всички предявени пред първоинстанционният съд искове-основен иск по чл.49 ал.1 СК и акцесорните такива свързани с упражняване на родителски права, режим на лични отношения на децата с другия родител на когото не е предоставено упражняването на родителските права , присъждане на издръжка на малолетното дете М. , роден на ***г., и на детето Л., родена на ***г., ползването на семейното жилище и съответно заплащането на наем от ползващия жилището съпруг. По тези съображения иска отмяна и на Определение №319508/22.01.2018г., постановено по гр.д. № 40177/2015 г., по описа на СРС, 86-ти състав с което е оставено без уважение искането на въззивницата – ищца в първоинстанционото производство за изменение на първоинстанционото Решение№130577/26.05.2017г., в частта за разноските за държавна такса пред СРС заплатена от ищцата в размер на 25 лева и за заплатено на адвокатско възнаграждение за развода в размер на 600 лева. Иска осъждане на ответника за сумата от 600 лева заплатена за адвокатско възнаграждение и за сумата от 37.50 лева за Държавна такса заплатена по сметка на

СРС. Не приема, че при иск за развод е приложимо правилото на чл.329 ал.1 от ГПК.

4. По частната жалба с вх.№5067055/04.05.2017г., подадена, против протоколното определение на първоинстанцинният съд от 27.04.2017г., постановено по гр.д.40177/015г.,/л.161/по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, поради наличие на преюдициален спор за бащинство по образуваното гр.д.3049/2017г, по описа на СГС, Четвърти брачен състав има образувано е в.ч.гр.14066/2017г, по описа на СГС и произнасяне по жалбата с Определение№29188/09.11.2017г.с което така подадената частна жалба е оставена без разглеждане.

Процесуалният представител на въззивницата-адв.В. от САК и в последното о.с.з от 07.10.2019г., поддържа и тази частна жалба и иска произнасяне от въззивната инстанция, въпреки представянето на постановено и влязло в сила решение по образуваното гр.д.3049/2017г, по описа на СГС, Четвърти брачен състав на 04.01.2018г.,с което е прието за установено, че детето Л. В.С.не е зачената и не произхожда от В.П.С.!??

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В отговора въззиваемият В.С., чрез адв. Б. от САК, твърди, че постановеното първоинстанционо решение е правилно и законосъобразно.

Определения размер на издръжката от 160 лева за малолетното дете М. , роден на ***г., и 115 лева за малолетното детето Л., родена на ***г.,е съобразен с нуждите на децата и с възможностите на дължащия издръжката родител.

В открито съдебно заседание – въззивницата В.

Б., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от адв. В. от САК., която поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна В.С., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от адв. С.Б. от САК.

Въззивният съд намира въззивните жалби/въззивна и частна въззивна жалба/ за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадени са в срок от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването.

При извършване на служебната проверка по реда на чл. 269 от ГПК , въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционният съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно в отхвърлителната частта относно претендирания размер на издръжката на детето М..Размера на присъдената издръжка за детето Л. не се обжалва, а само началната дата от която следва да се заплаща издръжката и.

Въззивният състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, коресподира с доказателствения материал събран по делото, изводите на въззивният състав са направени и на основани новопредставените писмени доказателства относно произхода на детето Л..

1. Безспорно е, че пред първоинстанционият съд са представени доказателства относно доходите и на двамата дължащи издръжката родители.

Безспорно е , че трудовото възнаграждение на майката е значително по-ниско от това на бащата, както и това че от 2017г ., до края на 2018г., майката е в отпуск по майчинство за отглеждане на малолетното дете Л., поради което и не представя доказателства за получавани доходи.

Безспорно е , че присъдената издръжка в размер на 160 лева за малолетното дете М., роден на ***г., се заплаща от бащата въпреки, че първоинстанционното решение е обжалвано именно в частта относно присъдения размер на ежемесечната издръжка и относно началната дата от която се дължи издръжката.

От представените пред първоинстанционният съд писмени доказателства е видно, че въззиваемият- бащата получава доказан доход в размер на около 3000 лева и е в работоспособна възраст, като още пред първоинстанционият съд е направил твърдение, че се оспорва произхода на детето Л. и за детето Л. не е превеждал издръжка и след постановяване на първоинстанционното решение за развда и влизането му в сила на 20.07.2017г.

След развода бащата-дължащия издръжката родител доказва, че ежемесечно е заплаща присъдената издръжка за детето М., както и повече от текущите разходи в домакинството на майката, която се грижи за отглеждането и възпитанието и на двете деца/М. и Л./.

Настоящата въззивна инстанция приема, че относно задължението за издръжка и определянето на нейния размер, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК. От раждането на своите деца родителите са длъжни да полагат грижи за тях, осигурявайки им условия на живот, необходими за тяхното правилно развитие, но тези грижи са пряко обвързани с възможностите и материалното състояние, което родителят има. Не може, а и не следва да се изисква от родители с различен статус и различни условия на живот да осигуряват на децата си, дори и колкото и да им се иска, луксозен начин на живот.

Когато трябва да бъде определен размерът на издръжката, следва да се изхожда от двата критерия: от нуждите на лицето/детето/, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето/родителя/, който я дължи. Задължението на родителя да заплаща издръжка на своето дете е безусловно, но размерът на тази издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава.

В конкретния случай, първоинстанционният съд посочва в мотивите на решението си, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца според възможностите на всеки от тях поотделно, но за да се определи общият размер на необходимата издръжка е изследвал и доходите и на двамата родители.

Първоинстанционият съд е преценил нуждите на детето М. съобразно с изискването на чл. 142, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 143. ал. 1 от СК. т.е. с материалното състояние и възможностите на родителя дължащ само издръжка. В този смисъл е чл. 27, т. 2 от и Конвенцията за правата на детето „Родителите имат първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и финансови възможности и условията за живот, необходими за развитието на детето“.-