Решение № 3408 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3408 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищецът П. Б. Г. срещу решение от 03.08.2022 г. по гр.д. №19633/2021 г. на Софийски районен съд, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника „СММ К.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2019 г. в цех за преработка на месни продукти в с. Кътина, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „СММ К.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният иск е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ – за заплащане на обезщетение за претърпените от реализирана на 15.12.2019 г. трудова злополука неимуществени вреди, настъпили вследствие получено от ищеца травматично увреждане.

В разпоредбата на чл.200 КТ е създадена специална уредба на отговорността на работодателя за вреди, причинени на работника в резултат на трудова злополука или професионално заболяване.

По предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:

1) настъпване на трудова злополука, 2) настъпване на временна неработоспособност, 3) вреди в резултат на това състояние, 4) причинна връзка между неработоспособността и претърпените от ищеца вреди.

Настъпването на процесната трудова злополука не е спорно, а спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно ли е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

По делото са представени амбулаторни листове и болнични листове, от които се установява, че ищецът при процесната злополука ищецът е получил счупване на горния край на лакътната кост, като и е извършено консервативно лечение - гипсова имобилизация.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че при процесната злополука ищецът е получил закрито счупване на горния край на лакътната кост, а впоследствие – травматичен бурсит /възпаление на околоставната торбичка, изпълнена със синовиална течност/ на лакътната става и тендовагинит /възпаление на влагалищни сухожилия/ на китковата става. Вещото лице сочи още, че от получените травми пострадалият е изпитвал силни болки, усилващи се при движения на лявата ръка и налагащи прием на обезболяващи, като имобилизация се налага за 4-6 седмици и пълно възстановяване на функциите на ръката настъпва до 1-2 мес., а когато се касае за разместено счупване се налага оперативна репозиция, след което – имобилизация за 30 дни и при правилно проведено хирургично лечение възстановяването е до около 6 седмици, но в конкретния случай са възникнали усложнения и по-продължителен период на възстановяване, тъй като не е приложено хирургично лечение. Към настоящия момент са налице данни за хипотрофия на мускулатурата на лявата предмишница, персистираща слабост и ограничение на движенията в лявата киткова става, данни са хронично увреждане на екстензорно сухожилиe на палеца на лявата ръка, водещо до болезнени и отслабени движения при захват и в китковата става. От заключението се установява още, че от настъпилите посттравматични усложнения при пострадалия ще продължат да персистират болките и ограничения на силата и обема на движения, като дори и да стартира веднага, самото лечение на вече настъпилите усложнения е продължително и трудно може да се очаква пълно възстановяване.

От показанията на свид. Б. Г.а се установява, че при процесния инцидент ищецът е 2 получил счупвания на лакътя и китката, като е бил в гипсова шина за около 2 седмици, имал е болки, които продължават и към настоящия момент, приемал е болкоуспокояващи, а към настоящия момент травмата все още му пречи при натоварване на ръката. Свидетелят сочи още, че на ищеца е предлагана операция, но е отказал поради липса на финансова възможност.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с трудовата злополука ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че фрактурата на ръката е заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност, налагало се ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесната злополука ищецът е била на 22 години, т.е. в много млада възраст, както и че тези болките не са отзвучали и към настоящия момент са налице остатъчни травми – затруднения в движенията на крайника, а прогнозата не е благоприятна – трудно може да се очаква пълно възстановяване. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 10 000,00 лв.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 4000,00 лв. до 10 000,00 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 6000,00 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати допълнително по сметка на СРС сумата от 240,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 120,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 120,00 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20051516 от 03.08.2022 г., постановено по гр.д. №19633/2021 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. Б. Г. , ЕГН **********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****, срещу „СММ К.“ ООД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****, осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.12.2019 г. в цех за преработка на месни продукти в с. Кътина, и в частта, в която П. Б. Г. , ЕГН **********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****, е осъден да заплати на „СММ К.“ ООД , 3

ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 332,00 лв., представляваща съдебни разноски, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „СММ К.“ ООД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****, да заплати на П. Б. Г. , ЕГН **********, адрес: с. Владо Тричков, ул. ****, на основание чл.200 КТ допълнително сумата от 6000,00 лв. /или разликата над присъдените 4000,00 лв. до пълния предявен размер 10 000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от настъпила на 15.12.2019 г. трудова злополука, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС допълнително сумата от 240,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 120,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и по сметка на СГС сумата от 120,00 лв., представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4