Решение № 14 от 06.03.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Момчилград, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20255150200177 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвана е Наказателно постановление № 25-0303-000132/20.05.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Кърджали, РУ – Момчилград, с което на жалбоподателя С. Р. М., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за извършено от него нарушение на чл. 104А ЗДвП.

Жалбоподателят С. Р. М., представляван от адв. Пенчева, моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда твърдения за наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, Началник РУ в ОДМВР – Кърджали, РУ – Момчилград, представлявана от юр. Ч., намира за неоснователна така депозираната жалба, моли за потвърждаване на Наказателното постановление.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 21.04.2025 г. мл. автоконтрольор при РУ– Момчилград, ОДМВР – Кърджали св. И. И. Т., съставил АУАН по отношение на С. Р. М. за това, че на същата дата, около 18:35 часа на път I-5 км. 349.700 разклон на с. Балабаново, същият е управлявал лек автомобил марка модел „Шкода Суперб“, с рег. № СВ 9682 КМ, ползвайки мобилен телефон, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. За така констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, който бил връчен на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че не е говорил по телефона, а е бил облегнат на ръката си. Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на 1

С. Р. М. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева – за нарушение на чл. 104А ЗДвП.

Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства. В тази връзка са както събраните по делото писмени доказателства (АУАН; Заповед № 292з - 1002/16.04.2025 г.;

План № 303р – 4015/16.04.2025 г.; Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г.), така и гласните - показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на нарушението полицейските служители - Я. М. М. и А. С. Х., които поддържат отразените в АУАН фактически констатации, и конкретно, че на описаните в АУАН дата и място са възприели как жалбоподателят управлява лек автомобил марка модел „Шкода Суперб“, с рег. № СВ 9682 КМ, използвайки мобилен телефон, който държал с лявата си ръка, близо до лявото си ухо, след което сигнализирали полицейските служител В. Г., който изпълнявал служебните си задължения със свидетеля – актосъставител И. Т., автомобилът на жалбоподателя бил спрян и му бил съставен процесния АУАН в присъствието на свидетелите Я. М. и А. Х.. Съдът кредитира тези показания като обективни и неопровергани от другите доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните прА. изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 104А ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете им. В конкретния случай се установи от показанията на свидетелите Я. М. и А. Х., които изцяло потвърдиха изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят С. Р. М. е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в лявата си ръка до лявото си ухо. Установява се при това положение наличието фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия.

Този извод се потвърждава от приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации бяха потвърдени от показанията на разпитаните свидетели – очевидци. В случая приложение намира правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

2

Съдът не възприема изложеното в жалбата възражение за некоректно описание на нарушението, доколкото видно от АУАН и НП в същите по ясен и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди да е извършил, както и твърдението, че жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон. Фактическото описание на извършеното нарушение съответства и на дадената правна квалификация, поради което наведеното в жалбата възражение в този смисъл също се оценя като неоснователно.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай. В тази връзка се отчете, че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“, което още веднъж мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че процесното нарушение не следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Тук е мястото да се отбележи, че направеното възражение от защитника на жалбоподателя, че административнонаказващият орган при издаване на НП е следвало да обсъди и да изложи мотиви дали извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ е неоснователно. Видно от разпоредбата на ч л . 5 7 ЗАНН, законодателят не е вменил на административнонаказващия орган такова задължение.

Размерът на наложената санкция, която се явява правилно и законосъобразно определена.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт . Съгласно 63д, ал. 5 ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност 3 на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в процесуално представителство и участие в съдебното производство, пред настоящата инстанция намери, че в полза на ОДМВР – Кърджали, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 EUR.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Нaказателно постановление

№

25-0303000132/20.05.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Кърджали, РУ – Момчилград, с което на С. Р. М., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за извършено от него нарушение на чл. 104А ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Кърджали сумата от 66,47 EUR /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Кърджали по реда на гл. XII АПК и основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4