Решение № 2917 от 23.10.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2917

23.10.2020 г.

Град *

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Първи въззивен наказателен състав

На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Андонова

Петър Пандев

Александър Трионджиев

Секретар: Христина Далева

Прокурор: Окръжна прокуратура - Благоевград

Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600374 по описа за 2020 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 313 с следващите от НПК въз основа на протест, подаден от Районна прокуратура – Благоевград срещу Присъда № 1030 от 04.02.2020 г. по НОХД № 2169/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с която подсъдимият Б. С. С. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 296, ал.

1 от НК и по чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл.

371, т. 2 от НПК – подсъдимият е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства в хода на съдебното следствие.

Поради това Районен съд – Благоевград е използвал като годна доказателствена основа всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства и доказателствени средства, в това число показанията на разпитаните свидетели.

За престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК на Б. С. С. е наложено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева, а за престъплението по чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към най-тежко наложеното наказание е присъединено изцяло наказанието „глоба“.

1

Срещу присъдата в срок е подаден протест от Районна прокуратура – Благоевград, а след изготвяне на мотивите на районния съд е допозирано допълнение към протеста. В протеста и допълнителния протест е посочено, че решаващият съдебен състав правилно е стигнал до извод, че подсъдимото лице е извършило престъпления, с правна квалификация чл. 296, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 4, във вр. чл. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Атакува се обаче определеното по вид наказание за престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. Според представителя на обвинението съдът не е преценил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което присъдата в тази част е неправилна и незаконосъобразно, тъй като адекватно наказание и за това престъпление се явява наказание „лишаване от свобода“. На следващо място се навеждат доводи за това, че погрешно са приложени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, тъй като двете деяние, за които на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, не се намират в условията на съвкупност.

В тази връзка се твърди, че деянието по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено на 14.04.2019 г., се намира в условията на съвкупност с друго деяние, което е било предмет на наказателно преследване по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, извършено на 18.11.2018 г., по което НОХД № 669/2019 г. на 12.06.2018 г. има влязъл в сила окончателен съдебен акт, с който е наложено наказание „глоба“. С допълнителния протест се оспорва и приложената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 58а от НК по отношение на наказанието „глоба“. /Така направеното възражение по отношение на чл. 58а от НК е допустимо, тъй като едва с мотивите районният съд е посочил, че редуцира наказанието „глоба“ от хиляда и петстотин на хиляда лева./

Във връзка с протеста е депозирано възражение от Б. С. С. , чрез адвокат С.. Във възражението са изложени подробно доводи за неоснователност на протеста. Настоява се присъдата да бъде потвърдена.

Срещу посочената по-горе присъда е подадена и въззивна жалба № 786/14.02.2020 г. от подсъдимия Б. С. С., която първоинстанционният съдебен състав, с Разпореждане № 1527 от 17.02.2020 г., е оставил без движение, давайки указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовности. Поради неизпълнение на указанията Районен съд – Благоевград е върнал въззивната жалба, посредством постановено Разпореждане № 2498 от 12.03.2020 г., което, на основание чл. 323, ал. 2 от НПК, е подлежало на обжалване по реда на глава 22-ра от същия нормативен акт. Разпореждането, с което е върната въззивната жалба, е връчено на страните, като липсват данни, същото да е обжалвано, поради което въззивната жалба не следва да се разгледа от Окръжен съд – Благоевград, като това обстоятелство не възпрепятства въззивната инстанция да приложи по-благоприятен закон по отношение на подсъдимия или да оправдая по някое от обвиненията, стига да са налице предпоставки за това.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

2

По време на съдебните прения пред Окръжен съд – Благоевград представителят на прокуратурата поддържа становище, че депозираният протест е основателен и моли за изменение на присъдата, като по отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК счита, че следва да се наложи „наказание в по-висок размер“. Прокурорът уточнява, че въпреки поддържания от него протест, счита че първостепенният съдебен състав правилно е приложил разпоредбата на чл. 23 от НК.

Защитникът на подсъдимия оспорва изцяло протеста и поддържа изложените от него съображения в депозираното възражения. Излага подробни съображения, според които присъдата е правилна, а наложените с нея наказания – справедливи.

Подсъдимият не се явява в проведеното открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград, въпреки своевременното и редовното му уведомяване.

Относно фактическата обстановка

Въззивният съдебен състав, след анализа на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства и като взе предвид, че производството пред районния съд е протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК /съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е признал всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт/, счита, че първа инстанция е приела фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящата инстанция, като установените факти по делото са както следва:

Подсъдимият Б. С. С. , с ЕГН **********, е роден на ********* г. в гр. *, същият е ********* ********* *********. Осъждан е, включително с определение № 5548/12.06.2019 г. по НОХД № 669/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на 12.06.2019 г., с което съдът е прекратил наказателното производство по делото и е одобрил постигнато споразумение. Въз основа на това споразумение подсъдимият С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на хиляда лева.

Подсъдимият и свидетелката З. С.а С.а са били законни съпрузи. Впоследствие, през 1992 г., бракът им е прекратен по съдебен ред. След развода отношенията между бившите съпрузи се влошили.

Свидетелката З. С.а притежава къща в община Благоевград, * , където живее със сина си и със своя брат

С Решение № 4340/10.05.2018 г., постановено по гр.д. № 256/2018 г. по описа на Районен съд - Благоевград, спрямо подсъдимия са предприети мерки за защита по Закон за защита от домашното насилие, като същият е задължен да се въздържа от извършване на 3 домашно насилие спрямо бившата си съпруга З. С.а С.а, отстранен е от съвместно обитаваното от бившите съпрузи жилище в ********* за срок от осемнадесет месеца, като наред с това отново за срок от осемнадесет месеца му е забранено да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих, на които З. С.а пребивава. Това решение е влязло в законна сила на 31.05.2018г. и е надлежно връчено на Б. С.. На основание Решение № 4340/10.05.2018 г. е издадена нарочна Заповед за защита по чл.15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие /подлежаща на незабавно изпълнение/, като в нея са материализирани взетите с решението мерки за защита. Решението и заповедта са надлежно връчени на подсъдимия на 22.05.2018 г., чрез полицейски служител. При връчването и на основание чл.

15, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие подсъдимият е бил предупреден и за последиците от неизпълнение на решението на съда, а именно – незабавно уведомяване на полицията и прокуратурата при извършено нарушение.

На 14.04.2019 г., около 19:30 часа, З. С.а се намирала в къщата си в *********.

Поради чут от нея шум, излязла от помещението, в което се намирала и видяла подсъдимото лице в нейната спалня, видимо пиян. Подсъдимият й казал, че иска да яде, след което започнал да търси храна в къщата и да обижда С.а, изричайки по неин адрес обидни и нецензурни думи, а така също и закани за саморазправа. Това поведение накарало З. С.а да се обади на телефон 112 за помощ и съдействие от органите на реда. По повод на подадения сигнал, в къщата пристигнали полицейски служители – свидетелите И. Н. и Б. Р., на които С.а разказала, че подсъдимият влязъл в къщата без нейно разрешение и в нарушение на издадена заповед за защита от домашно насилие. В същото време подсъдимият отново се приближил до къщата, след като преди това се бил отдалечил.

На 16.08.2019 г., между 19:30-20:00 часа, подсъдимият отново отишъл в къщата в с*, където живеела З. С.а и започнал да чука на вратата. Свидетелката не му отворила, поради което С. разбила заключената входна врата, влязъл вътре, започнал да се заяжда с бившата си съпруга, отправил по неин адрес нецензурни реплики, дърпал я, в резултат на което скъсал блузата , заявил, че ще извършва с нея сексуален акт, като започнал и да я заплашва, че ще й причини физическо насилие и че ще плати на „наркоманчета“ да я „очистят“. При извършването на всички тези действия подсъдимият бил в нетрезво състояние. З. С.а се изплашила и разстроила, искала да повика помощ, но подсъдимият не давал телефона, който преди това бил взел. Б. С. отишъл в друга част на къщата и С.а успяла в този момент да вземе телефона и да се обади на своя приятелка – свидетелката И. Ц., която веднага отишла пред дома на С.а. В този момент подсъдимият излязъл и започнал да обижда с нецензурни думи и да се саморазправя и със свидетелката И. Ц.. Междувременно З. С.а се обади на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители Б. Р. и Д. С.. Двамата полицай, след като пристигнали на място, установили, че подсъдимият е пред дома на З. С.а, която същи била пред къщата, със скъсана блуза.

4

Относно доказателствата и доказателствените средства

Такава възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които на основание чл. 373, ал. 3 от НПК могат да се ползват като годен доказателствен материал.

По делото е представен препис от Решение № 4340/10.05.2018 г., постановено по гр.д. №256/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград, а така също и препис от издадената въз основа на решението Заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие. От съдържанието на същите е видно, че спрямо подсъдимия са предприети мерки за защита по Закон за защита от домашно насилие, като той е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съпруга З. С.а С.а, отстранен е от съвместно обитаваното от бившите съпрузи жилище в с*, ********* за срок от осемнадесет месеца, като наред с това отново за срок от осемнадесет месеца му е забранено да приближава жилище и местата за социални контакти и отдих, на които З. С.а пребивава. Решението и заповедта за защита от домашно насилие са връчени на 22.05.2018 г. на Б. С. С. , което обстоятелство се удостоверява от приложеното съобщение за връчване на решение, ведно с приложената към него обратна разписка. От съдържанието на Разпореждане на полицейски орган от 22.05.2018 г. става ясно, че на основание чл. 64 от ЗМВР подсъдимият е бил предупреден, че при неспазване на заповедта за защита от домашно насилие, носи наказателна отговорност по реда на чл. 296 от НК.