Решение № 202 от 24.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000970 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „ВАТИЯ КВАРЦ“-АД чрез гл.юрк.И. К. и юрк.М. М. против решение №1257 от 01.09.2025 год. на СГС, ТО, VI-24 с-в, постановено по Т.д.№ 1819/2023 год., с което е уважен предявения от „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“-ЕООД осъдителен иск по чл.258, вр. с чл.266 ЗЗД и ответникът-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца сумата 102 798,42 лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0 съгласно фактура № 327 от 16.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Решението е обжалвано и в частта за разноските в размер на 15 211,94 лева, които ответникът е осъден да заплати на ищеца.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон.

Неправилно съдът приел, че изпълнителят има право на възнаграждение въпреки събраните доказателства, сочещи, че работата не е изпълнена изцяло, съответно не е приета от възложителя. Въз основа на приетите заключения на СТЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото било установено, че изготвените варианти не отговарят по обем и съдържание на определеното в Договора предназначение, поради което не били годни да послужат за издаване на разрешение за строеж. Въпреки това съдът признал иска за основателен и доказан, а в установителната част на решението приел, че 1 проектът е непълен и незавършен, съответно не е приет от възложителя.

Неправилно съдът приел, че е налице недостатъчно съдействие от страна на възложителя, както и негова забава, които освобождавали изпълнителя от задължението му да изпълни изцяло възложената съгласно договора работа и му давали право да претендира възнаграждение за частта, за която твърди, че е изпълнил.

Неправилно съдът приел, че претендираното възнаграждение е дължимо, тъй като частично изпълнената работа е използваема и полезна за възложителя, аргументирайки се с разпоредбата на чл.267,изр.2 ЗЗД.

Неправилно съдът приел, че искът е доказан по размер.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска като неоснователен, като претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ЕООД който чрез адв.И. и адв.Е. е депозирал писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на вззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. В отговора са изложени подробни съображения във връзка с всяко едно от оплакванията в жалбата. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, тъй като не се подкрепя от събраните доказателства и приетото за установено от фактическа страна.

От събраните в първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и заключения на СТЕ и ССЕ се установява следното:

СГС е бил сезиран с иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД срещу „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 102 798.42 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0 съгласно Фактура №327 от 16.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Съдът е уважил изцяло исковата претенция. За да постанови този резултат, съдът е мотивирал решението си със следното:

Приел е за безспорно между страните сключването на 08.11.2021г. на 2

Договор за проектиране - изработка на проект за завод с приблизителна площ 7300 кв.м. за добив и преработка на индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък. По силата на договора ищецът „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД като изпълнител е поел задължение да изработи по задание на възложителя „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД идеен архитектурен проект с техническа фаза до кота 0, който е следвало да послужи за издаване на разрешение за строеж съгл.чл.143 ЗУТ.

Съдът е приел за безспорно също, че ищецът е изготвил четири варианта на идеен проект, като нито един от тях не е бил приет от страна на ответника с аргументи, че са непълни и подлежат на доработване. Позовал се е на заключението на ВЛ по СТЕ, че проектите имат непълноти от техническа гледна точка, но съдържат реални архитектурни решения, съобразени с терена, предназначението и изходната информация и при допълване и надграждане вариантите на проекта могат да бъдат адаптирани за представяне пред компетентните органи за получаване на разрешение за строеж.

Съдът е приел, че договорът не е изпълнен изцяло и поради това се претендира заплащане на възнаграждение само за тази част, за която ищецът твърди, че е изпълнил. Освен това, неизпълнението не се дължало единствено на ищеца, а е резултат от недостатъчното съдействие на възложителя, който не е предоставил цялостен комплект от изходни данни, не е осигурил ПУП, нито е участвал активно в конкретизиране на избран вариант за окончателна разработка. Това препятства довършване на проекта, но не заличава извършения труд. Приел е, че изпълнителят е работил, но възложителят е съдействал лошо – не е осигурил ПУП и виза, което затруднило възложената задача. Според съда, представянето на няколко проектни варианта, макар и да не са приети от възложителя , не води до липса на изпълнение, освен ако не се докаже некачествено изпълнение и изпълнение в съществено отклонение от възложеното, а последното не било доказано в процеса.

Позовал се е на разпоредбата на чл.267, изр.2 от ЗЗД, че ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

В случая изготвените варианти с оглед констатацията на вещото лице, че биха могли при съгласуване от двете страни да бъдат надградени и използвани, те имали реална стойност за възложителя. А това означавало, че изпълнителят има право на частично възнаграждение, тъй като договорът е частично изпълнен, а невъзможността за пълно изпълнение се дължи и на недостатъчното съдействие от страна на възложителя. Приел е, че проектът не е окончателно завършен, но представените варианти са използваеми и с желание от страните могат да се приведат във вид, годен за издаване на разрешение за строеж. Направил е решаващия извод, че изпълнителят е 3 положил необходимата грижа и е изпълнил работата съгласно възложеното, поради което възниква задължение на възложителя да заплати претендираното възнаграждение.

Съдът е коментирал изпратеното по ел.поща от възложителя до изпълнителя Уведомление изх.№31/15.06.2023г., с което възложителят заявил, че на осн.чл.262, ал.2, алтернативно чл.265, ал.2 от ЗЗД разваля договора поради неточно и лошо изпълнение на проектантските дейности и услуги. В уведомлението било посочено, че недостатъците на идейния проек т били съществени и счита, че същият бил негоден за употреба и безполезен съобразно договорното му и обичайно/обикновено предназначение.

Съдът е изложил мотиви, че възникването и упражняването на това потестативно право предполага възложителят да е изправна страна, а такова качество той няма. Дължимата от изпълнителя престация, която представлява очаквания от възложителя резултат, е изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0, който резултат е следвало да се постигне в рамките на 12 месеца, считано от подписване на договора, плащане на мобилизационната сума за стартиране на работата и предоставяне на изходни данни, т.е. изпълнителят като разполагащ със специални знания и необходимата професионална квалификация в областта на архитектурата се е съгласил да изпълни възложеното за точно определен времеви период. Съдът е приел, че това изпълнение е предпоставено от изпълнение на задълженията на възложителя да предостави цялостен комплект от изходни данни, да осигури ПУП, респ.виза, както и да участва активно в конкретизиране на избран вариант за окончателна разработка, но такова изпълнение възложителят не е релевирал или същото е било на части и със забава. Затова е приел, че е налице забава на кредитора, поради което не е имал правото да развали с едностранно изявление сключения договор. Според съда липсата на престиране е резултат на причина, за която изпълнителят не отговаря, тъй като е осъществена хипотезата на забава на кредитора. Отделно от изложеното не е била спазена и процедурата по уведомление за разваляне на договора.

Съдът е приел, че изпълнените варианти на проекта до издаване на фактура №327 от 16.06.2023г. за заплащане на възнаграждение съобразно изработеното, доказано чрез ССчЕ, в размер на 102 798.42лв. с ДДС лв., са полезни за възложителя. А от тук полезността на работата за възложителя по 4 чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, била основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение. В заключение, съдът е уважил иска изцяло, приемайки, че не е доказано неизпълнение или лошо изпълнение, което да оправдава отказа за плащане и възнаграждението е дължимо за съответната част на извършената работа.

Въззивният съд намира, че изводите на съда за основателност на исковата претенция са необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните в производството доказателства. Всъщност фактическата обстановка по делото е правилно изяснена, но правните изводи на съда не съответстват на установеното от фактическа страна.

Установява се от доказателствата по делото, че между „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД като възложител и „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД като изпълнител бил сключен на 08.11.2021г. Договор за проектиране с предмет:

Изработка на проекти за обект: Иновативен завод за кварц-каолинова суровина в България, гр.Сеново, общ.Ветово, обл.Русе, в ПИ с идентификатор *** с РЗП около 7300кв.м.

Видно от посоченото в преамбюла на договора, целта на проекта била да се проектира завод, отговарящ на съвременните изисквания за добив и преработка на индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, като се спазят нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, правата върху горските територии и земеделските земи, пътищата и пътната инфраструктура и т.н.

Правата и задълженията на страните са регламентирани в т.2 от договора, като с т.2.1.1, т.2.1.2 и 2.1.8 се препраща към Приложения А, В и С, неразделна част от същия, в които са уредени, както следва:

Приложение А включва : задание за проектиране, като е посочено, че проектът да бъде съобразен с производствения процес, машините и процесите, които ще бъдат описани в технологията и технологичния проект;

Приложение В включва: видовете проектантски услуги дейности за обекта, фази и график на изпълнение на проекта. Отразени са етапите на проекта:

1.Оцифряване на терена и изработка на комбинирана скица;

2.Градоустройство - изработка на проект ПУП-ИПРЗ за зоната;

3.Мотивирано предложение за вида за разработка на проект и 4. Проект за застрояване - Идейна и Техническа и екзекутивни чертежи - изработка на проект за застрояване на иновативен завод за кварцкаолинова суровина, обща площ: РЗП 7 300 кв.м.

5

Посочени са три етапа на проектни разработки.

Срокът на проектиране е уговорен на 12 месеца, който започвал да тече от подписването на договора, заплащане на мобилизационна сума за стартиране на работата и предоставяне на изходни данни – видно от Приложение „В“ към договора.