Решение № 6030 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6030 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНАСОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100508080 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2959/22.02.2025 г., постановено по гр.д. № 25899/2021 г. на Софийски районен съд, 25 състав, съдът е отхвърлил предявения от С. А. Б., ЕГН **********, срещу О. И. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 14.03.2001 г. – 01.03.2021 г. вследствие на извършена от ответника дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в системни уволнения; фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез преместване на С. А. Б., ЕГН **********, при последното му възстановяване на 25.02.2014 г. от ул. „Илиенско шосе“ № 16, кв. „Илиенци“, където бил отдел „Внос“ на „Софарма“ АД, на ул. „Климент Охридски“ № 3, кв.

„Дървеница“, където не била налична работа с подобен предмет на дейност; неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в невъзлагане на служебни задачи съобразно трудовото правоотношение на С. А. Б., ЕГН **********, с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при определяне на размера на основното месечно трудово възнаграждение, включително и за периода от последното възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014 г. на изпълнителния директор на „Софарма“ АД до 01.03.2021 г.; невключване в обучение при провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на служителите от отдел „Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от разпореждане за внасянето на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков период, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

1

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил С. А. Б., ЕГН **********, да заплати на адв. Л. Г. В.-К., вписана в САК с личен номер 1000735710, сумата от 3180 лева с вкл. ДДС, представляващи възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от С. А. Б..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Посочва се, че по делото се установява, че ищецът е бил подложен на дългогодишна дискриминация по признак „лично положение”, което се установява както с актове на КЗД, така и с актове на съдилищата. Заявява се, че СРС правилно е приел, че ответникът като изпълнителен директор на „Софарма” АД е следвало да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че ответникът е допуснал извършването на неравно третиране. Твърди се, че е погрешен изводът на СРС, че в случая се търси глобално обезщетение за вреди, които са вече обезщетени от „Софарма” АД. Твърди се, че само едно от производствата за вреди от дискриминация е приключено с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че в производството по гр.д. № 61866/2014 г. на СРС, 118 състав, ищецът е обезщетяван само за неимуществени вреди, настъпили в периода 13.11.2009 г. – 23.12.2011 г. Твърди се, че ищецът е инициирал второ производство за обезщетяване на неимуществени вреди и така по гр.д. № 10837/2019 г. на СРС, 24 състав, „Софарма” АД е осъдено да заплати обезщетение за търпени вреди в периода 25.02.2014 г. – 22.02.2019 г., но по същото се очаква произнасяне от ВКС. Поддържа се, че е предявен иск и за търпените вреди в периода 23.02.2019 г. – 01.03.2021 г., но това производство не е окончателно приключило. Сочи се, че за периода 24.12.2011 г. – 24.02.2014 г. ищецът не е предявявал претенция към „Софарма” АД. Заявява се, че при постановяване на първоинстанционното решение СРС не е взел предвид всички представени по делото доказателства. Поддържа се, че ищецът не е предявявал претенции за обезщетяване на всички действия на работодателя, чийто изпълнителен директор е ответникът. Оспорва се изводът на СРС, че повторното присъждане на обезщетение за претърпени вреди би довело до неоснователно обогатяване. Поддържа се, че вместо СРС да се ръководи от принципа за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, той е приел, че се касае за глобално обезщетение при отчитане на кумулиращия ефект от отделните деяния. Твърди се, че в случая съдът не се е произнесъл по въпроса дали размерът на присъденото обезщетение в другите производства е справедлив. Поддържа се, че дори и да е налице неоснователно обогатяване поради предходните производства, то съдът е следвало да съобрази, че за периода 24.12.2011 г. – 24.02.2014 г. ищецът не е предявявал искова претенция срещу „Софарма” АД. Сочи се, че освен това не всички изрази на пряка дискриминация са били предмет на предходни претенции срещу дружеството работодател. Сочи се, че през целия период на продължаваната дискриминация спрямо ищеца изпълнителен директор на „Софарма” АД е бил О. Д.. Твърди се, че е погрешен изводът на СРС, че по делото не се установява ищецът да е преместен на работно място, на което да не може да изпълнява трудовите си функции. Излагат се съображения за невъзможността ищецът да е заемал същата длъжност като свид. К.К..

Поддържа се, че положението на ищеца е следвало да се сравнява не с това на К.К., а с това на А.Я., А.Х., Т.К. и Я. С.ов. Заявява се, че по делото не са представени доказателства за това, че за С. Б. е съществувала възможност да повиши квалификацията си по време на трудовото правоотношение със „Софарма” АД. Сочи се, че по делото е разпитана свид. Олга И.а, която е споделила, че след възстановяването на ищеца на работа той е бил изолиран по нареждане на ръководството предимно от колегите, занимаващи се със същата дейност, като е бил настанен в стая без папки, без задачи и справочници. Поддържа се, че тези показания 2 на свид. И.а не са взети предвид от първоинстанционния съд. Твърди се, че от показанията на свидетелите се установява, че от комуникативен и ведър човек ищецът се е превърнал в мрачен и затворен. Твърди се, че липсата на възможност за развитие в професионален пран, изолирането на ищеца и определянето на възнаграждение в пъти по-малко от това на останалите колеги обуславя по-висок интензитет на търпените страдания. Поддържа се, че анализът на представените доказателства води до извода, че желанието на работодателя е било чрез законови допустими средства да постигне отстраняването на ищеца от отдел „Внос” и недопускането му до изпълнение на трудовата му функция. Твърди се, че пряка отговорност за тези действия и бездействия следва да носи ответникът. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявеният иск за сумата от 25 000 лева. Претендират се разноски по делото.

В срока за въззивно обжалване е постъпило допълнение на въззивната жалба, изготвено лично от С. А. Б.. В допълнението се заявява, че СРС е допуснал нарушение на задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Твърди се, че СРС не е обсъдил доводите на ищеца, че до пенсионирането му на 01.03.2021 г. не е изпълнено решението по гр.д. № 7241/2012 г. на СРС, 79 състав, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и същият е възстановен на длъжност „стоковед” в отдел „Внос” на „Софарма” АД. Твърди се, че длъжността на ищеца е била трансформирана след 25.02.2014 г. по такъв начин, че е запазено наименованието на длъжността, но е съществено изменена трудовата функция. Поддържа се, че всяка длъжност се индивидуализира не само с наименование, но и с включените в нея трудови функции. Сочи се, че нито една от двете страни по трудовото правоотношение не може едностранно да изменя елементи от необходимото съдържание на трудовия договор. Твърди се, че след възстановяването на ищеца на работа същият не е подписвал до пенсионирането си допълнително споразумение към трудовия договор, което да води до промяна на характера на работата. Поддържа се, че щом от възстановяването на ищеца на работа от 25.02.2014 г. до пенсионирането му не е изпълнено решението за възстановяване, то е неправилен изводът на СРС, че в периода 25.02.2014 г. – 01.03.2021 г. не се установява дискриминация под формата на изолация и невключване в провеждани обучения на служителите от отдел „Внос”.

Твърди се, че в периода след второто възстановяване на ищеца на работа от 19.10.2009 г. до пенсионирането му не е осигурена възможност да премине през валидационни процедури и да бъде валидиран като доставчик на „Софарма” АД. Излагат се съображения, че извършваната спрямо ищеца дискриминация през целия процесен период е била по лично разпореждане на ответника в качеството му на изпълнителен директор на „Софарма” АД и председател на Съвета на директорите. Твърди се, че всяко действие, засягало ищеца, е извършено под прекия контрол и при непосредственото участие на ответника. Твърди се, че тенденциозното и незаконосъобразно поведение на ответника не е прекратено, независимо от отправените от ищеца молби и заявления. Поддържа се, че СРС не е обсъдил довода, че ответникът не е изпълнил молбата за изпълнение на всички правни последици от влезлите в сила решения срещу „Софарма” АД в периода 2011 г. – 2014 г. Твърди се, че до пенсионирането на ищеца трудовото му възнаграждение не е било изравнено с това на колегите му, както и не са били изпълнени задължителните указания на КЗД и ВАС. Заявява се, че не са обсъдени доводите, че ответникът е следвало да разпореди внасянето на пенсионни осигуровки върху по-висок доход. Твърди се, че СРС не е обсъдил представени писмени доказателства, от които е видна осъществяваната спрямо ищеца дискриминация дори преди процесния период. Сочи се, че ищецът е назначен на длъжност „стоковед” в отдел „Внос” преди останалите служители на същата длъжност за процесния период. Моли се да се уважи депозираната въззивна 3 жалба.

В установения за това срок е постъпил отговор от О. И. Д., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.

Поддържа се, че правилно СРС е отчел, че водените дела срещу „Софарма” АД не обвързват ответника, който не е бил страна по тях. Поддържа се, че тези решения не обуславят отговорността на ответника и не прекъсват давността спрямо него. Твърди се, че не се установява наличие на противоправни действия, извършвани лично от ответника като физическо лице. Заявява се, че определянето на работното място на ищеца в сградата на работодателя на бул. „Климент Охридски” през 2014 г. не е поставило ищеца в невъзможност да изпълнява трудовите си функции, респ. не представлява изолация и дискриминация. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че през 2014 г. е имало организационна промяна в работата на отдела, като са били обособени длъжности с нови длъжностни характеристики и различни трудови функции. Твърди се, че единственият друг служител, който е изпълнявал същата длъжност като ищеца, също е бил в сградата на бул. „Климент Охридски”. Твърди се, че в този период трудовите функции на различните групи служители в отдела са били съществено различни и не са били взаимнозаменяеми. Твърди се, че промяната на работното място не е промяна на трудовото правоотношение. Поддържа се, че освен това, ако ищецът е смятал за неправомерна промяната на работното му място, той е следвало да предяви претенция в двумесечен срок съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Твърди се, че по делото не се установява ищецът да е бил лишен от възможността да участва в обучения или сам той да е изявявал желание за включване в конкретно обучение, за което да е получил отказ. Твърди се, че дори по делата срещу дружеството работодател са отхвърлени претенциите, основани на доводите за промяна на работното място и за невключване в обучения за повишаване на квалификацията. Твърди се, че са отхвърлени и претенциите, основани на доводите за отказ от разпореждане за внасяне на социални осигуровки върху по-висок доход и неосигуряването на работа. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като физическо лице.