Решение № 1281 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100506127 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. В. Г. въззивна жалба срещу решение № 3075/28.02.2023г. по гр. д. № 24385/2022г. по описана Софийски районен съд , ГО, 157 състав, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. София, кв. **** с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение за определяне на размера на месечната вноска по чл. 51 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022г., взети на общо събрание проведено на 01.04.2022 г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно начина на определяне на вноската по чл. 51 от ЗУЕС. Твърди, че е налице нарушение на §1 т.11 от ЗУЕС, което първоинстанционният съд не е установил, а превратно е тълкувал цитираната разпоредба. Посочва, че неясно е откъде районният съд е направил извод, че не е налице различно третиране на съсобствениците и определяне на вноска в еднакъв размер за всички. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат изцяло.

1

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по предявен от Б. В. Г. срещу Етажните собственици на общи части на жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ж.к. ****, представлявано от управителя Е. З. Д., иск за отмяна на решение за определяне размера на месечната вноска по чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022 г., които са взети на общо събрание, проведено на 01.04.2022 г.

Ищецът Б. В. Г. извежда съдебно предявените права при твърдения, че е собственик на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на Етажна собственост на адрес гр. София, ж. к. ****. Твърди, че на 01.04.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което са взети решения за определяне размера на месечната вноска по чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС за поемане на разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС и за приемане на бюджета за 2022 г. Счита, че определените месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС не са определени съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, без да се вземе предвид броя на собствениците, броя на ползваните от тях самостоятелни обекти, броя на ползвателите и обитателите. Същевременно счита, че незаконосъобразно в месечната вноска са включени разходи за съдебни разноски по дела срещу ЕС и извънредни разходи, които не са разходи за управление и поддръжка на общите части на ЕС, съгласно §1, т. 11 от ЗУЕС.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват иска при твърдения, че направеното от ищеца оспорване срещу решенията на общото събрание, уточнено с молба от 25.07.2022 г. е извън срока по чл. 40 от ЗУЕС. Излага съображения, че общото събрание е проведено законосъобразно и решенията са взети с мнозинство 100 % от 2 представените на заседанието идеални части от общите части на сградата, които съставляват 57,291 % от идеалните части. Сочат, че таксата за управление е определена, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Моли за отхвърляне на иска.

С решение № 3075/28.02.2023г. по гр. д. № 24385/2022г. по описана Софийски районен съд , ГО, 157 състав исковата претенция е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства, а представените пред първата инстанция са преценени, съобразявайки чл. 12 ГПК. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС „ Разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един 3 собственик, ползвател или обитател.“

Доколкото т. 2 от дневния ред на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 01.042022 г. гласи: „Определяне на размера на месечната вноска по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поемане на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост" и въз основа на така формулираната точка от дневния ред на ОСЕС е прието решение със следното съдържание: „Етажните собственици се съгласяват да бъдат събирани по 12 лв. месечно „Такса за поддръжка и управление на етажната собственост“ настоящият съдебен състав споделя тезата на ответника, че как се разпределя така определената такса е напълно ясно, следва от самата норма. По делото не се установява определяне на различен размер на месечната вноска по отношение на някой от собствениците/ респ. ползвателите. Възражението в този смисъл е неоснователно.

Във връзка с възражението на жалбоподателката, че е налице нарушение на §1 т. 11 от ЗУЕС, включвайки в месечната вноска разходите за съдебни разноски, съдът намира следното:

Според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС разходите за управление включват: разходите за консумативни материали, свързани с управлението; разходи за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера; разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор, както и такива за осигуряване на изискванията за пожарна безопасност, текущи ремонти в общите части на сградата, за портиер; други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, като например разходи за възнаграждение при възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице, разходи за консултантски услуги, както и евентуални съдебни разходи и адвокатско възнаграждение; разходите за поддържане и използване на прилежащата площ към сградата.

Така съдебните разноски, които се извършват при дела от и срещу етажната собственост /а в настоящия случай на съда е служебно известно наличието на водени между страните няколко съдебно производства/, също представляват разходи, необходими за управлението на общите части, тъй като без тяхното заплащане защитата на етажните собственици в производствата би била невъзможна или крайно затруднена, както правилно е преценил 4 първоинстанционният съд. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за извънредния характер на тези разходи, респ. тяхното изключване от месените вноски за поддръжка и управление на общите части.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3075/28.02.2023г. по гр. д. № 24385/2022г. по описана Софийски районен съд , ГО, 157 състав изцяло.

ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** да заплати на Етажните собственици на общи части на жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ж.к. ****, представлявана от управителя Е. З. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД сумата от 1200,00 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5