Решение № 85 от 15.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20255000500147 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ЗД Б И АД, ЕИК ******, чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу постановеното решение №19 от 20.01.2025 г. по гр.дело №74/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково частично.

С постановеното решение съдът е разгледал субективно и обективно съединени искове, като е осъдил застраходателното дружество да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на увреждания, причинени от ПТП, станало на ****** год. в гр.Хасково по вина на А М Р като водач на лек автомобил „О В“ с рег.№ ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/********, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за разликата до предявения размер на 1

30 000 лева е отхвърлен, както и е осъдил застрахователното дружество да заплати на на В. Г. Г. сумата в размер на 880 ,31 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на увреждания, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за разликата до предявения размер на 980,31 лева е отхвърлен.

С решението е осъдено застрахователното дружество да заплати на Т Х ЕООД, ЕИК ..........., сумата в размер на 1 453,03 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, определено като разходи за репатриране и за тотална щета на лек автомобил „Ш О“, с рег.№ *******, причинени от ПТП, станало на ****** год. в гр.Хасково по вина на А М Р като водач на лек автомобил „О В“ с рег.№ ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/********, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за разликата до предявения размер на 2 000 лева е отхвърлен. Определени са и разноските по делото.

Видно от подадената въззивна жалба и допълнение към нея от 10.02.2025 г., жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лв. до 20 000 лв., съответно за разноските.

Счита, че не е съобразено с доказателствата по делото, тъй като не се установяват описаните в исковата молба увреждания на ищцата, присъденият размер е завишен и неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Отделно от това счита, неправилно не е уважено доказаното възраожение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е можела да предотврати удара от нейна страна чрез аварийно спиране, което тя не е предприела и по този начин грубо нарушила чл.20,ал.2 от ЗДвП. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, съответно разноските, като се отхвърли исковата претендия за сумата в размер над 10 000 лв. до 20 000 лв.

Претендира направените разноски.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от В. Г. Г., чрез процесуалния и пълномощник адвокат М. М., с който се счита същата за процесуално допустима, но неоснователна по подробно изложени аргументи 2 срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Претендират се разноските, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с наведените оплаквания.

Видно от исковата молба, ищцата е посочила, че е претърпяла пътнотранспортно произшествие на ****** г. в гр.Хасково по вина на А М Р , като водач на лек автомобил „О В“ с рег.№ ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/********, който след употреба на алкохол, нарушил правилата за движение по пътищата, като не е е съобразил с пътен знак Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство, отнел е предимството и ударил движещия се по път с предимство лек автомобил „Ш ***********, управляван от нея.

Твърди, че в резултат на произшествието е получила сериозни травматични увреждания. Непосредствено след катастрофата и след извършени необходими прегледи и изследвания се установили контузия на главата, мозъчно сътресение и степенно помрачение на съзнанието, контузия на корема, които наложили хоспитализиране в болнично заведение за периода ****** г. – 21.06.2022 г. и провеждане на медикаментозна терапия. На 11.07.2022 г. потърсила отново лекарска помощ, поради продължителни болки в главата, замайване и нестабилност, като се установила посттравматична церебрастения и провело болнично лечение за периада 12.07. 2022 г. – 17.07.2022 г. Поради оплаквания от болки в областта на лява раменна става и ограничена абдукция в същата, потърсила помощ от ортопед-травматолог на 05.08.2022 г., който установил синдром на ротаторния маншон на рамото и назначил външна терапия и спазване на режим на покой. При зъболекарски преглед на 19.09.2022 г. се установила фрактура на 23 зъб. Отделно от това развила посттравматично разстройство, изразяващо се в силна тревожност в 3 моментите, напомнящи и инцидента, което възпрепятствало нормалните и работни задължения, като шофьор на такси. Приемала антидепресанти. Все още не е е възстановила.

Посочва, че е предявила застрахователна претенция с молба, входирана при ответното застрахователно дружество на 18.08.2022 г. Претендира застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

В отговора срещу исковата молба ответното застрахователно дружество е оспорило настъпването на описаните увреждания, тъй като не всички от тях са установени при първичния преглед на ищцата непосредствено след произшествието и нямат връзка с него. Счита, че претенцията и е завишена и неотговаряща на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се е движила с несъобразена скорост с пътните условия и останалите участници в движението. Автомобилът , управляван от ищцата е ударил автомобил „О В“ в страничната част, което значи, че ако ищцата се е движила със съобразена и разрешена скорост е могла да намали, а при необходимост и да спре, след като е възприела движещия се друг автомобил.

Страните са ангажирали доказателства в съответствие с изразените им становища – писмени доказателства и свидетелски показания, съдебни експертизи.

Изслушани са съдебна автотехническа и тройна съдебно автотехническа експертизи за установяване механизма на произшествието, за което не се спори, че е настъпило, които имат значение, както при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, така и при разгледнане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

О т първоначалното заключение се установява, че преди и по време на удара, лекият автомобил „О В“ се е движел със скорост около 30 км./ч., а лекият автомобил „Ш О“ – с около 47.5 км./ч. За водача на лек автомобил „О В“, ударът е бил предотвратим, чрез пропускане през кръстовището на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ш О“. От техническа гледна точка, скоростта на лек автомобил „Ш О“ е била съобразена с конкретната пътна обстановка и условия на видимост, а на другия автомобил – не с пътно климатичната обстановка и условията на видимост. Този друг 4 автомобил не се е съобразил с пътен знак Б1- Пропусни движещите се по пътя с предимство, като е отнел предимството на лек автомобил „Ш О“.

Посочена е максимално разрешената скорост в участъка на произшествието – 50 км/ч. Определено е мястото на удара, като е изготвека скица на произшествието. Водачът на лекия автомобил „О В“ е имал техническата възможност да предотврати произшествието, като даде предимство на движещия се по път с предимство лек автомобил „Ш О“. Като причина за произшествието е посочено незпазването на изискването на пътния знак Б1 за осигуряване на предимство.

Макар и в тази част констатациите не са оспорени, назначена е тройна експертиза, като вещите лица потвърждават изводите за предотвратимост на произшествието от страна на водача на лекия автомобил „О В“ – А М Р, който е следвало да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил „Ш О“. Причина за произшествието от техническа гледна точка, е обстоятелството, че водачът А М Р е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.

Съдът следва да кредитира констатациите на вещите лица, които не си противоречат и са изготвени от специалисти-автоексперти. Въз основа на тях се изясняват механизмът на произшествието и техническата причина за настъпването му. Не се установява ищцата да е управлявала автомобила си с превишена и неразрешена скорост, а напротив. Не е било нужно същата да предприеме аварийно спиране при положение, че е управлявала лекия автомобил на път с предимство.

Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД представлява защитно възражение от страна на ответното застрахователно дружество пред първоинстанционния съд, поради което следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок, като при преценката на основателността му са от значение изводите на автоекспертите относно механизма на

5 произшествието и техническите причини за настъпването му, а те са категорични, че се коренят в субективните действия на водача А М Р. Въз основа на тези доказателства не се установява връзка между поведението на пострадалата ищца и настъпилия вредоносен резултат. Тя трябва обективно да е допринесла за вредоносния резултат, като с поведението да е създала условия или да е улеснила неговото настъпване, независимо дали е действала или бездействала виновно, а в случая тази хипотеза не се установява. С ледва да се приеме, че ищцата не е съпричинила за настъпването на вредоносия резултат, като се отхвърли защитното възражение на ответника в тази връзка.

Относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди намира приложение нормата на чл.52 от ЗЗД – размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, начин и момент на възникването му, влиянието му върху личността на пострадалия, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия оздравителен период, възстановителен период, възрастта и работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите и обществени условия в страната към получаване на увреждането – 2022 г., както и изискваща да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. Освен установените обстоятелства по –горе в решението, от значение са представената медицинска документация за ищцата, назначените съдебно медицинска и съдебно психологическа експертизи по делото и събраните свидетелски показания за състоянието на ищцата.