Решение № 387 от 18.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Варна, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110103134 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу К. АС. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. * с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15183368 от 01.09.2017 г., сключен между страните, в общ размер от 868,68 лв., а именно:

1/ сумата от 762,85 лв. /седемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху вземането от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 49,61 лв. /четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 20.10.2017 г. – 20.12.2017 г.;

3/ сумата от 56,22 лв. /петдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава от 20.11.2017 г. – 16.10.2020 г.; за които вземания е издадена Заповед № 261714 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13610/2020 г. на Варненски районен съд.

В исковата молба ищецът „*твърди, че по силата на Договор за потребителски заем с номер * от 01.09.2017г., е предоставил на К. АС. ИВ. кредит в размер на 762,85лв., за закупуване на стоки и услуги, който последната се е задължила да върне на 3 месечни погасителни вноски от по 270,82 лв. Излага се, че уговореният годишен лихвен процент е 29,14 %, а ГПР от 33,37 %. Сочи се, че кредитополучателят не е правил вноски по кредита, който считано от 20.12.2017 г. всичко вноски са били с настъпил падеж. Тъй като ответникът не е погасил задължението си, ищецът депозирал заявление, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо длъжницата дължимостта на горните суми. Моли за 1 уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът К. АС. ИВ., чрез особения си представител, подава отговор, с който оспорва исковете. Оспорва кредитът да е бил отпуснат и усвоен. Сочи, че дори да бъде допуснато, че сумите по кредита са били усвоени, то същият е погасен от застрахователя по сключената с процесния договор за заем - застраховка "Сигурност на плащанията". Оспорва и акцесорните искове за обезщетение и лихви. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Подава молба, с която поддържа исковете.

В съдебно заседание ответницата, чрез особен представител, оспорва исковете.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представения Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15183368 от 01.09.2017 г. се установява, че между кредитора „* и кредитополучателя длъжник К. АС. ИВ. е подписан договор за потребителски паричен кредит за срок от три месеца, в който е уговорена обща стойност на плащанията 1 212,46 лв., от които обща цена на стоките в размер на 1 130 лв., от които 400 лв. първоначална вноска и 762,85 лв. размер на кредита.

Уговорени са и застраховка „сигурност на плащанията“ с премия от 32,85 лв., лихвен процент 29,14 % и ГПР 33,37 %.

От приетото по делото експертно заключение на вещото лице П.П. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на 01.09.2017 г. търговецът е издал фактура на стойност 1 130 лв., като получател на фактурата е К. АС. ИВ.. На 16.10.2017 г. ищецът е превел сумата от 730 лв. на търговеца „*“ ЕООД. Към датата на подаване на заявлението непогасените задължения на длъжницата към кредитора са главница размер на 762,85 лв., договорна лихва в размер на 49,61 лв. и обезщетение за забава в размер на 199,04 лв. за периода 20.11.2017 г. – 27.10.2020 г. По кредита няма погасявания от страна на длъжницата. По данни на кредитора сумата по застраховката „Сигурност на плащанията“ в размер на 32,85 лв. е преведена на застрахователя „Кардиф“.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се търси съдебно установяване на дължимостта на вземания, претендирани от „* от страна на ответницата К. АС. ИВ..

В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че с ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на задължението и неговия размер. В тежест на ответницата (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е било да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора за кредит или че е настъпило друго основание за погасяване на вземанията /погасяване на дължимите вземания, чрез усвояване от страна на ищеца на сума по сключена застраховка "Сигурност на плащанията/.

Прието е за безспорно по делото, че между „*“ и ответницата – К. АС. ИВ. е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № * от 01.09.2017 г., както и че „Б* е универсален правоприемник на „Б*, ЕИК: *, заличено в Търговския регистър на 24.04.2018 г.

От представените по делото доказателства (двустранно подписан писмен договор за кредит и съдебно-счетоводна експертиза) категорично се установява, че между Б* и К. АС.

ИВ. е сключен договор за потребителски кредит, по който за закупуването на стоки от страна на ответницата на търговеца продавач е заплатена сумата от 730 лв. Ответницата се е задължила да върне горепосочената сума, заедно с застраховка „сигурност на плащанията“ в 2 размер на 32,85 лв. /или общо сумата от 762,85 лв./ и договорна лихва в размер на 49,61 лв.

По отношение на търсените суми за неплатена премия за застраховка „сигурност на плащанията“ настоящият състав намира, че клаузите, с които се уговаря дължимостта на същата се явяват нищожни, на основание чл. 21, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая отпуснатата от кредитната институция сума е в размер на 1 130 лв., като веднага при сключване на договора потребителят е заплатил сумата от 400 лв., което означава, че реално разсрочената главница е в размер на 730 лв. Уговорена възнаградителна лихва в размер на 29,14 %.

Кредиторът, макар и да не договорил обезпечение, е прехвърлил до известна степен риска от неплатежоспособност на застраховател, като е включил в условията по кредита сключване в своя полза и за сметка на заемополучателя на имуществена застраховка "сигурност на плащанията“. Тази застраховка е в размер на 32,85 лв., като премията по застраховката се заплаща заедно с главницата и се олихлява. По този начин начин кредиторът едновременно се обезпечава допълнително за неплатежоспособността на длъжника без да поема съответния риск, съобразно услугата която предлага, и постига ефекта на заобикаляне на забраната за уговаряне на ГПР над пет пъти законната лихва, като получава допълнителна печалба без да предоставя адекватна насрещна престация. Потребителят е бил въведен в заблуждение, че ГПР е в размер на 33,37 %, като всъщност същият е по-висок. Сумата в размер на 32,85 лв. следва да се приеме за недължима, съобразно тези основания. /Подробно и в този смисъл е и Решение № 173 от 8.03.2017 г. на в.т.д. № 1774/2016 г. на ВОС/ Отделно от горното по делото липсват каквито и да е доказателства за реалното сключване на тази застраховка и превеждане на сумата на застрахователя, въпреки задължаването на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи същите. Доказателства не са представени и на вещото лице. По този начин ищецът осуетява възможността да се установи обективната истина по делото и следва да се приложат последиците на чл. 161 ГПК, че страната създава пречки за събиране на доказателства и следва да се приеме, че липсва обвързваща длъжницата уговорка за сключване на застраховка.

Дори да се приеме, че такава уговорка е налице, то видно от служебна справка в Търговския регистър самият застраховател и кредитната институция са свързани лица и потребителят не е имал възможност да се откаже от това допълнително обезпечаване на задълженията му, което води до неравноправност на уговорката, което има същите последици като посочените по-горе.

Независимо от горното не може да се достигне до извода, че задълженията по кредита са били погасени със застрахователното обезщетение по застраховката или че кредиторът е задължен да се ползва от правото си да претендира тази застраховка, вместо да предяви искове срещу длъжницата. Това се установява от проведената експертиза, от която е видно, че задълженията не са погасени по никакъв начин и липсват каквито и да е плащания по кредита от страна на длъжницата. В тази връзка ответницата не е погасила и все още дължи сумите в размер на 730 лв. главница и 49,61 лв. договорна лихва. Доколкото същата е в забава основателна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на 56,22 лв. за периода 20.11.2017 г. – 16.10.2020 г., като в експертизата вещото лице дори е изчислило същото в по-висок размер от предявения.

В заключение исковете на ищеца са основателни за сумата в размер на 730 лв. главница, сумата от 49,61 лв. договорна лихва и 56,22 лв. обезщетение за забава. За разликата над присъдената сума за главница от 730 лв. до претендираните 762,85 лв., а именно за сумата от 32,85 лв. /представляваща застрахователна премия/ искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а в исковото – 125 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 180 лв. депозит за назначаване на особен представител и 150 лв. депозит за вещо лице. Ответницата не е сторила разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско 3 възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. В тежест на ответницата следва да се възложат сумите за разноски в размер на 72,16 лв. в заповедното производство и 534,01 лв. в исковото производство, които същата следва да заплати на ищеца. На особения представител следва да се издаде РКО и да се изплати възнаграждение съобразно внесения депозит в размер на 180 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата К. АС. ИВ., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д* ДЪЛЖИ на ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* следните вземания по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ** от 01.09.2017 г., сключен между страните, както следва: сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/ - главница, ведно със законната лихва върху вземането от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 49,61 лв. /четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 20.10.2017 г. – 20.12.2017 г.; сумата от 56,22 лв. /петдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава от 20.11.2017 г. – 16.10.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 261714 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 13610/2020 г. на Варненски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница по отношение на сумата от 32,85 лв. /застрахователна премия/, представляваща горницата над присъдените 730 лв. до претендираните 762,85 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1d7755a-0d97-4a11-be7f-7a2492326a40