Разпореждане № 2219 от 19.06.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2219 гр. Благоевград, 19.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Частно гражданско дело № 20251210101456 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. С. Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник Б. С. Б. - в качеството на юрисконсулт срещу длъжника В.

Щ. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „А.“ №, за следните суми:

-сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит № L306767, сключен на 23.09.2022 година между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Щ. Д., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ЮтеКредит България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 23.08.2024 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 23.08.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд – 02.05.2025 година до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 66,33 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 03.09.2024 г.;

-376,26 лв. /триста седемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 26.05.2023 година до датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд – 02.05.2025 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № L306767, сключен на 23.09.2022 година между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Щ. Д., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ЮтеКредит 1

България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 23.08.2024 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 23.08.2024г., по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, ОУ и Тарифа.

Заявлението е оставено два пъти без движение с Разпореждане № 1994/04.06.2025 година и Разпореждане № 2150/16.06.2025 година, поради констатирани от съда нередовности с изрично дадени в разпорежданията указания.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 14719/12.06.2025 година, с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности с Разпореждане № 1994/04.06.2025 година, а посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство.

Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Сочи се още, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебно начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Депозирана е и молба с вх. № 15406/18.06.2025 година, с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности с Разпореждане № 2150/16.06.2025 година, а отново посочва, че сумата за еднократна такса за разглеждане е включена като разход към посочения в договора ГПР, както и посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Сочи се още, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебно начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Съдът, след като се запозна с депозираното заявление, приложените към същото писмени документи и депозираната молба с вх. № 15406/18.06.2025 2 година, намира следното:

Съдът намира за неоснователни доводите на заявителя в депозираната молба, че заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася относно валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Напротив, следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В същият смисъл и законодателно императивно е разписано задължение на заповедния съд да извърши проверка – така по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, с които съдът има право и възможност да извърши проверка относно това дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година, Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С-425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи. В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в 3 производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му.

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен 4 кредит № L306767, сключен на 23.09.2022 година между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. Щ. Д., заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемната сума от 1500 лева, при уговорен лихвен процент от 20% и ГПР 49,36 %., такса за разглеждане – 388,81 лева, с посочен общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита – 2223,19 лева. В договора е уговорено, че Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит. Видно от представения Погасителен план - Приложение №1 към Договора, първата падежна дата е 25.10.2022г., последната падежна дата е 25.09.2024г., а всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва, такса за разглеждане в размер на 16,21 лв. месечно.