Определение № 4777 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4777 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002102083 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. Л. К. чрез адв. Ю. Д. срещу решение № 91 от 25.02.2025гг по в.гр.дело № 69/2025г. на Русенски окръжен съд,с което е разгледан спор по чл.59, ал. 9 от СК относно поисканото от майката М. А. Сарамова предоставяне упражняването на родителските права върху детето Б. К., [дата на раждане] г Потвърдено е решение №1112 от 12.08.2022г на Русенски РС. Бракът между страните,от който са редени две деца , е прекратен с решение от 23.06.2020 год. по гр.д.№ 2079/2020год. по описа на Русенски РС,като е утвърдено споразумение между страните по настоящото дело в частта за упражняването на родителските права.По отношение на детето Б. същите са предоставени за упражняване на бащата, а по отношение на детето Надежда - на майката.

Децата имат брат К. Б. , който е дете на майка им от предходна връзка,разпитан като свидетел по делото.

Исканата от майката промяна е била мотивирана с липса на съдействие от страна на бащата при нейните контакти в рамките на режима за лични отношения с Б. , същевременно бащата Б. К. не осъществява режима на лични контакти с детето Надежда и не го взема при себе си ,което накърнява добрата връзка между децата Засвидетелстван е случай, след коледни тържества които децата прекарали заедно, при връщане на Б. в дома на баща й, последният имал поведение което разстроило по-малкото дете . При изслушване пред съда Б. К. заявил,че му е трудно да ангажира вниманието си към двете деца. От приетите протоколи,съставени от ЧСИ, жалби на двамата родители до ДСПРусе, Отдел Закрила на детето, обажданията на майката на телефон 112, когато се намира пред къщата на ответника и не може да осъществи контакт с него, за да вземе Б., е направен 1 извод , че и двамата родители твърде много и често ангажират институциите, вместо да потърсят контакт един с друг, като по този начин целят да уязвят другия,същата линия на поведение са следвали и в хода на процеса.Свидетел на скандалите им е ставала и Б., нейното поведение и нейните предпочитания са оценени като повлияни от влошените отношения между родителите,в която насока е и заключението по приетата съдебнопсихологическа експертиза. Бащата е натоварил Б. да взема решения относно режима на лични отношения, а майката не смее да се противопостави на желанията й.Това положение е вредно за нея,защото не е нейна отговорността за вземането на решения от подобно естество.Детето е въвлечено в ситуация на изостряща се конфронтация и комуникацията между разделените родители преминава основно през нея, детето се оказва регулатор и балансьор в „невъзможните“ отношенията между родителите си. Наблюдаваното поведение по време на интервютата и с двамата родители потвърждава заключението на експерта за естеството на взаимоотношенията им ,довел до отчетения в решенията на съда , че деца имат нарушена връзка. Б. енизодично не искала да идва и да остава при майка си с преспиване, въпреки че когато е с брат си и сестра си, е щастлива да бъдат заедно,но ставала „олелия” и това я карало да иска да се прибере в дома на баща си.,където била поспокойна Отчетено е, че бащата преднамерено създава ситуации с цел да злепостави другия родител, да внуши незаинтересованост, каквато се домогва да докаже и на съда, и на детето.Изтъкнат е случай ,в който детето е очаквало майка му да го вземе предхождащата съдебното заседание по делото от 10.05.2022 год. събота 07.05.2022 год.,когато тя е първата събота от месеца и не е в режима на лични контакти.Тази представа е създадена от бащата с цел са разочарова и отчужди Б., детето е манипулирано и твърде незряло да прецени при кого от двамата родители да живее. Съдът е достигнал до извод , че уговореното от родителите разделяне на децата при прекратяване на брака очевидно се отразява зле на отношенията им. Децата не контактуват редовно по вина на ответника, който не взема Надежда в определените за това дни и по никакъв начин не насърчава Б. да поддържа редовни контакти с майка си, сестра си и брат си, който извод намира опора и в приетата съдебно-психологическа експертиза.

Родителският капацитет на бащата покрива в достатъчна степен първите пет пункта от скалата за оценка на родителски капацитет. По последния пункт „стабилност" в семейството на бащата на практика са представени само позиция на „баща" и позиция на „дете" и отсъстват тези на майката („майчината функция") и на сиблингите (системата от братя и сестри). Дефицит от същото естество ,но в по- малка степен, има при родителския капацитет на майката , т.к в семейството на майката присъства и функционира детска сиблингова субсистема ,а към момента в нея присъства и Б. и което присъствие ,според психолога, би имало положително въздействие в контекст за решаване на възникващи проблемни ситуации,т.е. възникнало и натрупано напрежение може да бъде преразпределено между по- голям брой семейни членове и така да разтовари носителя на симптома.Заключенията на психолога се споделени от съда в още една насока - след развод едно дете преживява раздяла не само със своите родителите, а то преживява раздяла и с братята и сестрите,с които живее. Според съда, тази двойна раздяла се е отразила 2 изключително неблагоприятно на Б. и в никакъв случай не е в неин интерес създаденото от родителите положение да продължи да съществува. Този е водещият мотив съдилищата да приемат, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение от 23.06.2020 год. по гр.д. № 2079/2020 год. по описа на Русенски РС и родителските права следва да се възложат на майката , която да отглежда и двете деца .

По жалба на бащата Б. К. с решение №425 от 14.12.2022г по в. гр.д №636/2022г ОС Русе съд е прогласил постановеното от Русенски РС решение за нищожно по несъстоятелни причини,с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С решение №265 от 26.04.2024г по гр.д №2296/2023г на Четвърто г.о, това въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, постановил обжалваното понастоящем решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка. Съобразено е ,че детето Б. е била изслушана при предходното разглеждане на делото от въззивен съд на 24.09.2024г.като в това производство е бил приет и актуален социален доклад. Детето желае да се вижда и общува с майка си и сестра си , и да продължи да живее при баща си,чувства се спокойна и на двете места.И двамата родители имат подходящи условия за отглеждане на дете и материалната обезпеченост,която им позволява трайно да ги осигурят.Отчетено е, че за дългия период от постановяване на първоинстанционното решение, са настъпили незначителни промени във фактите.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд ,че атмосферата при майката е по-благоприятна за Б.. Позовал се е на критериите,дадени в ППВС №1/12.11.1974г. Изтъкнато е, че при желанието на двамата родители и предвид обстоятелството,че Б. е привързана и към двамата си родители /родителско отчуждение не е констатирано/, майката е по-пригодна да отглежда и възпитава момиче на нейната възраст. Водещо остава и съображението, че отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това, като в случая не се установяват причини , които налагат двете деца да бъдат разделени.Майката упражнява родителските права спрямо другото дете, това не се оспорва.В полза на бащата е предпочитанието на детето,но този критерии е условен. Налице са основания за предпочитане на майката при възлагане упражняването на родителските права по три много важни критерия –пол и възраст на детето и сестра, която се отглежда от майката.

Фактическото положение не е съществен критерии според цитираното постановление и в конкретната ситуация въззивният съд е намерил ,че запазването му не е в най-висш интерес на детето.В тази връзка,привременните мерки по определението на районния съд от 10.05.2022г са били изменени с определение на въззивния съд от 25.02.2025г,в съответствие с решението на съда - родителските права да се упражняват от майката и местоживеенето да е при нея ,с определен режим за личен контакт с бащата и дължимата издръжка. Последвало е завеждане на иск от бащата по чл.3,т.5,чл.4 от ЗЗДН , основан на негови твърдения,че действия на майката предприети въз основа на решенията на съда и привременните мерки за предаване на детето представлявали акт на насилие и застрашавали психиката на Б.. В производството по дело №2585/2025г по описа на РС Русе ,заведено по 3 реда на чл. 12 и сл.ЗЗДН и при издадената първоначално заповед за незабавна защита с мярка спрямо майката да не приближава детето, наложило се е изменение на привременните мерки на основание чл.15,ал.9 ЗЗДН за срока на действие на мерките по този закон определение на въззивния състав от 01.07.2025г. В хода на касационното обжалване на въззивното решение, с писмо изх№9303/16.09.2025г настоящият състав на ВКС служебно е изискал данни за образуваното производство От Русенски РС служебно е изпратен препис от решение №1209/28.07.2025г по гр.д №2585/2025г, понастоящем влязло в сила. Съдът е установил ,че твърденията за упражнено домашно насилие от майката спрямо детето са несъстоятелни и е отхвърлил искането за налагане мерки за закрила.Следва да се отбележи,че в това производство Б. е разпитана - в присъствие на социален работник, разплакала се е и е била разстроена.Решението на РС Русе е потвърдено с решение от 25.08.2025г по в.гр.д №604/2025г на ОС Русе .

В касационната жалба се сочи неправилност на въззивното решение поради неотчитане интереса на детето, според касатора поради отдаване предпочитания на другия родител,без при отглеждащия родител да има негативна промяна. В изложение се изтъква основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК заради противоречие с решение №224/2018г по гр.д №1434/2018г и решение № 257/2015Г по гр.д №711/2015г на Четвърто г.о на ВКС ,заедно с основанието по чл. 280,ал.1,т.3ГПК,по което основание съображения не са изложени.

Поставени са свързано процесуалноправни въпроси,изразяващи тезата на нарушено служебно начало при отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искани на бащата при предходното въззивно обжалване, за назначаване на повторна съдебно-психологическа експертиза. Въпросите са формулирани в следния ред: (1) Задължен ли е въззивният съд служебно, или по искане на страна да назначи съдебно- психологическа експертиза, след като са изминали три години от приетата на първа инстанция такава и са настъпили изменения в обкръжението на родителя; (2) Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно. Първоинстанционният съд е приел ,че приносът на по-големия брат на децата в семейната среда при майката ще има положителен ефект,но към момента на постановяване на въззивното решение не е изяснено дали същият още съжителства с майката и по- малката сестра.

Ответницата по жалбата М. А. Сарамова е заявила отговор чрез пълномощник адв. Н. Б. , с която оспорва основанията за допускане до обжалване,тъй като всички необходими обстоятелства за установени и най-главното от тях е ,че децата не контактуват редовно по вина на баща им. Ситуацията не е в интерес на нито едно от децата,основният мотив на съда е правилен и законосъобразен.Претендира да се определят разноски, възнаграждение за адвокат по чл.38 ЗАдв.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК заедно с основанието по чл.