Присъда № 208 от 19.09.2022, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 208 от 19.09.2022 г., постановена по НЧХД №17399/2021 г. по описа на СРС,

НО, 129-ти състав

Срещу подсъдимата Л. Т. И.А , на 31 г., неосъждана, български гражданин, родена на ******* в гр.С., неомъжена, със средно образование, работи в летище С., с адрес по л.к.: г************************ и адрес по местоживеене:

********************* с ЕГН **********, е повдигнато обвинение от тъжителя Х. К.

Г. за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, фактически изразило се в това, че в периода от 07.08.2021 г. до 20.02.2022 г. /неделен ден на трета седмица от месеца/, при условията на продължавано престъпление - с 11 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на родител - майка на малолетната С. Х. Г. /на 9 години - навършени/, не е изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение – Решение №464641/31.07.2018 г., постановено по гр.д.№11655/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, в частта относно определения режим на лични отношения на детето С. Х. Г. с бащата Х. К. Г., като не е предала детето на бащата и деянията са осъществени както следва:

1.На 07.08.2021 г., около 17:00 часа, в ******************* не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

2.На 20.08.2021 г., около 17:00 часа, в гр. С. 1220, *************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

3.На 03.09.2021 г., около 17:00 часа, в гр. С. 1220, *************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

4.На 17.09.2021 г., около 17:00 часа, в гр. С. 1220, *************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

5.На 08.10.2021 г., около 17:00 часа, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

6.На 22.10.2021 г., около 17:00 часа, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

7. В периода 25-27.12.2021 г. /за Коледните и Новогодишни празници/, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

8. На 07.01.2022 г., около 17:00 часа, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

9. На 04.02.2022 г., около 17:00 часа, в гр. С., ***************, не е изпълнила 1 горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

10. На 17.02.2022 г. /за рождения ден на бащата Х. К. Г./, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г.;

11. На 18.02.2022 г., около 17:00 часа, в гр. С., ***************, не е изпълнила горепосоченото съдебно решение и е осуетила изпълнението му, като не е предала детето на бащата Х. К. Г..

В съдебно заседaние, повереникът на частния тъжител – адв. в.к поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката не изпълнява постановеното и влязло в сила съдебно решение, в частта относно определения режим на лични отношения между детето и бащата. Счита, че са неоснователни възражението за това, че детето не желае да има отношения с бащата си, поддържайки че то не може да изразява воля, тъй като е непълнолетно – на 10 години. Констатираният и от вещото лице конфликт на лоялност смята, че не може да бъде преодолян, ако детето фактически не установява контакти с баща си. Намира, че препятствайки чрез неизвършване на нужните действия за предаване на детето, съобразно съдебното решение, този конфликт се задълбочава, не в интерес на детето. Поради изложеното, с оглед на събраните доказателства счита, че е безспорно доказано, че подсъдимата е осъществила състава на деянието по чл.182 НК, т.е. не е изпълнила влязлото в сила съдебно решение и моли за постановяване на решение в този смисъл и за присъждане на направените разноски. Неизпълнението на съдебното решение счита, че се изразява в неоказване на съдействие – отрицателен факт, който според повереника би могъл да бъде оспорен с доказване на положителния факт, който го оборва – ангажиране от страна на подсъдимата на доказателства, че е извършила действия за спазване на решението на съда, каквито счита, че не бяха ангажирани.

Тъжителят заявява, че иска да вижда детето си и за оттегляне на подадените от него жалби срещу подсъдимата поставя условие тя да не препятства от тук нататък определените срещи.

Защитникът на подсъдимата – адв. Ц,.С счита, че от събраните доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че подзащитната му не е извършила деянието, за което е привлечена да отговаря по делото. Поддържа, че подсъдимата по всякакъв начин се е опитала да превъзмогне действията на тъжителя с цел да може детето да се среща с баща си и да няма страх от него – потърсила е съдействие от социалните служби. Счита, че от показанията на разпитаните свидетели се доказва, че в нито един момент подсъдимата не е ограничавала и не е възпрепятствала срещите между детето и баща му. Сочи, че от изслушаната експертиза се установява, че детето е достатъчно будно и разумно и че никой не му влияе. С оглед на така изложеното и събраните доказателства по делото намира, че се налага правният извод, че липсва извършено престъпление, поради което моли тъжбата да бъде отхвърлена и подсъдимата да не бъде наказвана.

Подсъдимата, в своя лична защита заявява, че всички свидетели по делото поддържат, че тя не възпрепятствала по никакъв начин дъщеря си и е помагала на същата да осъществи срещите с баща си и да се изпълнява съдебното решение, като всеки път слизала с нея до двора, като дъщеря й отивала до вратата и разговаряла с полицаите, извикани от частния тъжител за оказване на съдействие. В последната си дума моли да не бъде осъдена, тъй като спазва режима определен от съда, дотолкова 2 доколкото детето й позволява. При отказ от страна на детето да тръгне с баща си, при упражнена принуда за това, счита, че тя би извършила насилие спрямо детето. След като то е взело такова решение и го изразява, подсъдимата поддържа, че не може да я накара насила да отиде.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Тъжителят Х. Г. и подс. Л. И.а са родители на малолетното дете С. Г., родена на ******* Същите заживели разделено през 2013 г., като детето останало да живее с майката.

На 31.07.2018 г. Х. Г. и Л. И.а постигнали съгласие и подписали споразумение, с което уреждат упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения на бащата с детето и издръжката на малолетното.

Така постигнатото споразумение е утвърдено с решение №464641/31.07.2018 г., постановено по гр. дело №11655/2018 г. по описа на 84-ти състава на СРС, III ГО, като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на неговата майка, определено е местоживеенето на детето при майката и е определен режим на лични отношения между бащата Х. Г. и малолетното дете С. Г., както следва:

„Бащата ще има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспИ.е, от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00 часа на неделния ден.

Бащата ще има право да взема детето при себе си 21 /двадесет и един/ дни през лятната ваканция, разпределени на три периода по една седмица във всеки от месеците на ваканцията – юни, юли и август, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.

Бащата ще има право да взема детето по обичайното си местоживеене всяка нечетна календарна година през времето на Коледните и Новогодишните празници, за времето от 25.12. до 27.12., като се задължава да я заведе на училище.

Майката ще прекарва с детето по настоящия си адрес, всяка четна календарна година през времето на Коледните и Новогодишните празници, за времето от 24.12. до 27.12.

Бащата ще има право да взема детето по обичайното си местоживеене за великденските си празници за периода от петъчния ден преди Великден /Разпети петък/ до понеделника след Великден всяка нечетна година.

Рождения ден на детето същото празнува в деня на раждането си с майката, която организира съответните празненства, а деня следващ рождения ден на детето, ще го прекарва при бащата.

Рождените дни на бащата и майката детето ще празнува със всеки един от тях, като остава при съответния родител с преспИ.е и същия организира завеждането му на училище на следващия ден.“

Така определеният режим на лични отношения между бащата е детето е бил стриктно спазван до месец август 2021 г., с изключение на случаите когато С. е била болна.

В началото на август 2021 г. С. имала организиран лагер от училище в ***************** заедно с отбора й по таекуондо, какъвто спорт същата тренирала.

Баща й бил уведомен от майка й за този лагер, тъй като същият съвпадал с времето, 3 през което бащата е следвало да вземе С. за да прекара с нея една седмица през месец август от лятната ваканция. Той се съгласил, но на третия ден от лагера отишъл до *******, за да търси С. с цел да я вземе от там. Казал по телефона на С. да го чака на рецепцията и ако не е там ще я смачка. Детето искало да остане в лагера, поради което уведомило своя треньор, който се обадил на подс. Л. И.а, а последната му казала, че бащата няма право да взема С. от там. Детето обаче много се разстроило и обидило от поведението на баща са и най-вече от това, че е било обвинявано от него в лъжа, за това, че не му съобщило по телефона местоположението на хотела, в който се намира.

Много се разстроила и от факта, че се наложило да прекъсне престоя си в *******, защото била притеснена, че баща й пак ще дойде да я взема, с оглед на което баба й по майчина линия отишла да я прибере от лагера. След този момент нататък С. не е искала да контактува с баща си, а той от своя страна на определените дати за упражняване на режима на лични отношения отивал до адреса по местоживеене на майката и детето и при всеки отказ на детето да тръгне с него, подавал сигнал на тел. 112. На място пристигал полицейски екип, който констатирал, че детето не желае да тръгне с баща си за упражняване на постановения от съда режим на лични отношения, съставял съответните протоколи за това и си тръгвал.

По гореописания начин се развивали събитията на повечето дати, определени за режим на лични отношения между бащата и детето, на които бащата се явявал на адреса по местоживеене на майката, за да вземе С.. Последната била категорична, че не иска да тръгне с баща си като казвала, че се страхува от него. Това заявявала и на пристигналите на място служители на МВР, по подадените сигнали от г-н Г. на тел.

112 за неизпълнение на режима на лични отношения. Винаги са възниквали и скандали между тъжителя и подсъдимата, придружени със заплахи и размяна на реплики на висок глас, в присъствие на детето, което още повече го разстройвало.

За Коледните и новогодишни празници на 2021 г. срещу 2022 г. тъжителят Г. направил планове да бъде със семейството си в гр.Истанбул, Турция и предложил по телефона на подс. И.а и С. да дойде с тях, но тя отново отказала категорично, с оглед на което тъжителят Г. изобщо не е ходил на адреса на майката да я вземе с цел пътуване в Турция.

От 05.01 до 14.01.2022 г. подс. Л. И.а е била контактна на заразено лице с Ковид19 и е била поставена под карантина с предписание №22-1053720/05.01.2022 г. за 10 дена. В този период, както и до 04.02.2022 г. частният тъжител не е ходил до адреса по местоживеене на подсъдимата и не е искал срещи с дъщеря си. Отишъл е на 04.02.2022 г., но обстоятелствата се развили по обичайния до тогава начин – подс. И.а и С. слезли пред входната врата на блока, но детето отново отказало да тръгне с баща си, поради което ЧТ Г. подал сигнал на тел. 112.