Решение № 4691 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4691 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100509304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Г. Л. З. срещу постановление от 29.06.2023 г. на ЧСИ С.П., с което е оставено без уважение искането на длъжника да се намали размерът на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. поради прекомерност.

В жалбата се поддържа, че участието на адвоката в изпълнителното дело е само по повод на образуване на делото и не са извършени никакви други процесуални действия, както и не са проведени изпълнителни способи с негово участие. Заявява се, че изпълнителното дело не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, поради което се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер от 200 лв. по Наредба № 1 от 2004 г. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното постановление и постановяване на съдебен акт, по силата на който размерът на адвокатското възнаграждение да бъде редуциран от 850 лв. на 200 лв. Претендират се разноски.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя Е. З.а чрез адвокат Ф., с което жалбата се оспорва като необоснована и неоснователна. Излага се становище, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение напълно съответства на размера по Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което се моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, според който частната жалба е допустима, но неоснователна.

1

Според ЧСИ размерът на адвокатския хонорар на взискателя е съобразен с уредбата по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и със сложността на производството и извършените от процесуалния представител действия по защита и съдействие. С оглед на изложеното се посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна.

Изпълнително дело №2023921040 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба на взискателя Е. З.а, представлявана от законния й представител – Ц.Г. /майка/ срещу Г. З. въз основа на изп. лист от 05.04.2023 г., издаден по гр. дело № 54070/2022 г., по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 960 лв., представляваща издръжка за периода от 05.10.2021 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва, както и месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 05.10.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва. С молбата за образуване на изпълнително дело по чл. 426 ГПК взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна помощ, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., платени изцяло в брой.

Със запорно съобщение от 18.05.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а със съобщение от 18.05.2023 г. е наложен запор върху движимите му вещи – 3 броя МПС-та, собственост на длъжника. На 08.06.2023 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение.

Съгласно действащата редакция на чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. По т. 2 от същата разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай единственото процесуално действие, осъществено от страна на процесуалния представител на взискателя, е подаването на молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнителното дело с искане за прилагане на определени изпълнителни способи. Това действие не обоснова дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата на процесуалния представител на взискателя. Предвид липсата на правна и фактическа 2 сложност по делото и обема на предоставената процесуална защита, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лв.

Поради изложените доводи постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено съобразно мотивите на настоящия акт и частната жалба на длъжника следва да бъде уважена, като адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер от 200 лв. Без уважение обаче следва да се остави искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство. В това производство, което е относно дължимостта и размера на разноските в изпълнителното производство, определени от частния съдебен изпълнител, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о.

ВКС/.

Предвид изложеното, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Л. З., ЕГН **********, с адрес: с.

Волуяк, ул. *******, Софийска област Постановление от 29.06.2023 г., постановено по изп. дело №2023921040 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие – Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника да се намали размерът на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Г. Л. З., ЕГН ********** за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изп. дело 2023921040 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, район на действие – Софийски градски съд от 850 лв.

/осемстотин и петдесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3