Решение № 685 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501379 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№45164/12.05.2026г., подадена от Г. С. К., в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20127160400365 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Г.ев, с рег.№716, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действия на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело върху доходите на длъжника, чрез налагане на запор върху получаваната от него пенсия.

В жалбата се моли да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител, с които е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия.

Сочи се, че с писмо от 20.01.2026г. длъжникът е бил уведомен, че ежемесечно, считано от 01.02.2026г., ще бъде удържана от получаваната от него пенсия, сумата в размер на 37,39 евро за погасяване на задължението му по образуваното изпълнително дело, възлизащо в общ размер на 3465,35 евро.

Изтъква се, че получаваната от длъжника пенсия е в размер на 347 евро, а размерът на минималната работна заплата в страната от 01.01.2026г. е 620,20 евро. Конкретизира се, че длъжникът е отправил молба до съдебния изпълнител да бъде вдигнат наложеният му запор, поради несеквестируемост на получавания от него доход, както и да бъде възстановена неправомерно удържаната му сума за месеците февруари, март и април 2026г. Допълва се, че считано от 01.05.2026г. размерът на удържаната от длъжника сума е бил увеличен на 40,43 евро на месец. Претендират се разноски.

В срока по чл.436 ГПК е постъпило писмено становище от взискателя – 1

„АПС БЕТА България“ ЕООД, в което се сочи, че е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения срок. Твърди се, че изчисленията, с които е определен размерът на месечната удръжка от получавания от длъжника доход, са математически точни, поради което жалбата му следва да бъда оставена без уважение.

В писмени мотиви, съдебният изпълнител сочи, че длъжникът не е доказал, че доходите му са под минималната работна заплата в страната.

Твърди се, че при налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия, НОИ е бил уведомен за ограниченията по чл.446 ГПК и именно той е длъжен да проследи и изчисли размера на допустимите удръжки. Допълва се, че в период на една година не са извършвани удръжки от получаваната от длъжника пенсия, тъй като същата е била със срочен характер. Твърди се, че съдебният изпълнител не е бил запознат с нетния размер на получавания от длъжника допълнителен трудов доход.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, с мотивите на съдебния изпълнител, както и с материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 21.05.2012г. на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, към която е приложен изпълнителен лист от 01.11.2010г., съгласно който Г. С. К. е осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 2037,67 лева, ведно със законна лихва, считано от 21.06.2010г. до окончателното й заплащане, 214,67 лева – договорна лихва, 28,92 лева – обезщетение за забава, 145,63 лева – съдебно деловодни разноски.

В молбата е отправено искане и да бъде извършена справка на притежаваното от длъжника имущество и да бъдат предприети действия по налагане на запор и възбрана.

На 04.06.2012г. поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника.

На 05.06.2015г., поради настъпила цесия, в качеството на взискател било конституирано дружеството - „АПС БЕТА България“ ЕООД. На 25.07.2024г. била подадена молба от взискателя за извършване на справка за регистрирани трудови договори/пенсия, както и банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да бъде наложен запор.

На 23.09.2024г. бил наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия до погасяване на задължението към взискателя в размер на 6777,64 лева, при съобразяване с правилата на чл.446 ГПК.

На 18.08.2025г. била отправена молба от взискателя да бъде извършена справка за открити банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор, в случай, че има регистрирани такива, а на 25.08.2025г. постъпила молба и за извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника.

На 27.08.2025г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. На 25.09.2025г. била наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот.

На 23.01.2026г. НОИ – ТП – Варна уведомило частния съдебен изпълнител, че считано от 01.02.2026г. и съобразно наложения запор, върху получаваната от длъжника пенсия ще бъде удържана сумата в размер на 37,39 евро месечно, а с писмо от 08.04.2026г. размерът бил увеличен на 40,43 евро.

2

На 20.04.2026г. длъжникът подал молба до съдебния изпълнител с искане да бъде вдигат незаконосъобразно наложеният запор върху получаваната от длъжника пенсия, доколкото този доход е несеквестируем.

На 24.04.2026г. съдебният изпълнител уведомил длъжника, че няма сума, която подлежи на връщане.

Видно от представената справка от НОИ се установява, че за месец януари 2026г. длъжникът е получавал нетно трудово възнаграждение в размер на 251,81 евро, за месец февруари – 260,83 евро, за месец март - 260,83 евро, както и лична пенсия за инвалидност в нетен размер на 350,53 евро, които размери е посочено, че са съответни с разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в предвидения за това срок, както и срещу действие, което подлежи на обжалване, доколкото в жалбата са изложени твърдения, че получаваната от длъжника пенсия, спрямо която е насочено принудителното изпълнение, представлява несеквестируем доход (чл.435, ал.2, т. 2 ГПК).

От разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК се извежда, че е допустимо да бъде насочено принудителното изпълнение, чрез удържане на суми от трудови възнаграждения и пенсия, чиито размер е над минималната работна заплата. В ал.3 и ал.4 на посочената разпоредба са изведени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

Съгласно мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В случай, че съдът приеме наличието на несеквестируемост, то следва да се отменят всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируемо вземане - пенсия. По сметката обаче са възможни постъпления на суми, извън тези, които са несеквестируеми, т.е. суми извън източниците на доходи, предвидени като несеквестируеми или самите доходи могат да бъдат в размер, който позволява частично изпълнение върху това вземане, поради което за същите няма да съществува забрана да бъдат превеждани в изпълнение на запора, съгласно правилата на чл.446а ГПК.

Видно от представените от длъжника справки от НОИ за размера на получаваните от него пенсия и трудово възнаграждение се извежда, че същите са под размера на минималната работна заплата в страната за 2026г., възлизащ на 620 евро, а именно лична пенсия за инвалидност в размер на 350,53 евро и трудово възнаграждение в размер на 260,83 евро.

Въпреки, че в запорното съобщение изрично съдебният изпълнител е посочил, че размерът на удръжките следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.446 ГПК, това не е сторено. Запорът се счита за наложен и подлежи на изпълнение само ако пенсията на длъжника е в размер над МРЗ, какъвто не е настоящият случай. Поради което наложеният запор не произвежда правно 3 действие и съответно въз основа на него не могат да се събират принудително суми от пенсията при евентуалното й постъпване по откритата на длъжника сметка.

Доколкото няма данни удържаните суми да са преведени по сметка на взискателя, а се установи, че третото задължено лице погрешно е платило на съдебния изпълнител, то същият е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника, а именно удържаните от получаваната от него пенсия суми за месец февруари, март, април и май 2026г.

Относно отправеното от длъжника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Симеон Чаначев и Мариана Костова. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№45164/12.05.2026г., подадена от Г. С. К., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20127160400365 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Г.ев, с рег.№716, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действия на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху доходите на длъжника, чрез налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия, която е в размер под минималната работна заплата за страната и постановява незабавно връщане по банковата сметка на длъжника от страна на частния съдебен изпълнител на сумата в размер на 152,60 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4