Решение № 11270 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11270 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110148598 по описа за 2022 година Производството се движи по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. М. С. срещу Н. Д. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за изменение на режима на лични контакти между ищеца и общото дете на страните Димитър С. С., роден на 29.08.2014г. Съществуващият към момента на депозиране на исковата молба режим на лични отношения на ищеца с малолетното му дете е определен по силата на одобрено с Протокол от 19.10.2017г. по гр. д. № 10470/2017г. по описа на СРС 86 състав съдебна спогодба. Съгласно съществуващият режим бащата има право на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. на съответния ден без преспиване, както и 7 дни през лятото до навършване на 5 годишна възраст на детето, а след това в същите дни от месеца, но с преспиване във времето от 10.00ч. в събота до 17.00 ч. в неделя и 20 дни през лятото, както и във всяко друго време при взаимна уговорка между двамата родители. Ищецът твърди, че от определяне на посочения режим на лични отношения до настоящия момент е изминал дълъг период от време. През този период детето е навлязло в училищна възраст, като съществено са променени неговите социални, емоционални и образователни потребности. Именно поради това ищецът като негов баща счита, че детето се нуждае от по-задълбочена, регулярна и пълноценна комуникация между дете и баща. Ищецът би желала да участва по – активно в отглеждането на детето, иска да прекарва повече време с него, включително да участва активно в решенията за неговото образование, възпитание и развитие в общ план. В исковата молба се съдържат и твърдения, че през последните години ответникът е променила отношението си към ищеца и в резултата на това се старае по всякакъв начин да отдалечи и отчужди детето от неговия баща. Изброяват се няколко случки, от които бащаат е достигнал до този извод . По посочените причини ищецът би желал да се увеличи времето, в което бащата ще има право на лични отношения с детето Димитър, а именно в досега определените седмици, но от петък вечерта до неделя с преспиване, както и да се увеличи времето през лятото до тридесет последователни дни или на два пъти по петнадесет последователни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на 1 майката, както и през останалото време от учебната година по време на ваканциите и личните празници. Претендира разноски.

В съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа исковата молба. Ищецът моли да му се даде възможност да упражнява правата си като родител още по два дни в месеца и да има право на повече време със сина си. Оспорва насрещната искова молба като неоснователна.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Н. Д. Г., с който предявеният иск се оспорва, като не се оспорва, че страните имат малолетен си Димитър, по отношение на когото тя упражнява родителските права и същият живее заедно с нея. Според ответника не е изминал значителен период от време от определяне на съществуващия режим на лични отношения и не е налице твърдяната промяна в потребностите на детето във връзка с комуникация с бащата. Оспорва и се и твърдението на ищеца, че между детето и бащата е налице силна привързаност един към друг, а напротив изтъкват се доводи, че бащата не е интересувал от детето след раздялата им през 2015г. и не е пожелал да участва във вземането на важни решения свързани със здравето и образованието му. Според ответника бащата отказва да приеме психо-емоционалното състояние на детето Димитър, което изисква регулярна психологическа консултация и наблюдение във времето и че това нене някаква прищявка на майката, имаща за цел да ограничи личните контакти между детето и бащата. Според ответника бащата отказва да приеме наличието на аутистични особености на детето и да съобрази заниманията, които му предлага по времето, когато е при него с тази особеност на детето. В отговора се оспорва и твърдението на ищеца за промяна в отношението на майката, което е довело до настройване срещу другия родител и насаждане на страхове у детето. В отговора се изтъкват и доводи, че при бащата не съществуват подходящи хигиенно битови условия за по-продължителен престой на детето, както и че бащата няма изградени хигиенни навици. По изложените съображения отвеникът е предявила насрещна искова молба, с която иска времето, през което бащата има право на лични отношения с общото им дете да бъде намалено. Основни причини, които се изтъкват за това са: несериозно отношение на бащата към учебните ангажименти на детето, както в училище, така и извънкласните му занимания през почивните дни; освен това във времето,определено за режим на лични отношения бащата многократно е оставял детето само в жилището без надзор, с което го е изложил на риск. Основен аргумент за исканата промяна в посока намаляване на времето, което детето да прекарва с баща си е, обстоятелството че след срещи с бащата детето е превъзбудено, нервно, проявява агресия към майка - както физическа така и вербална, има такива прояви и в училище. По посочените съображения майката иска намаляване на времето в режима на лични отношения по следния начин: бащата да има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събора от месеца без преспиване и по 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Същата твърди, че така предложения режим на лични отношения ще запази взаимоотношенията между баща и син, като същевременно ще намали негативното влияние на бащата върху детето и ще позволи детето да подготвя уроците си спокойно при отделяне на необходимото време за това. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В законоустановения срок бащата е оспорил твърденията в насрещната искова молба.

Същият изтъква, че в нея се съдържат и неотносими за предмета на доказване твърдения и фактология, лични нападки и прояви на майката безпричинно и неоснователно да дискредитира бащата. В отговора се твърди, че и двете страни виждат че детето им изживява трудно и тежко раздялата на родителите си, и че се наблюдават леки проблеми в неговото развитие, концентрация и памет, поради което е наложително то да не бъде поставено в ситуация на конфликт на авторитети, а ад бъде определен разширен режим на лични контакти с бащата, който също да помага в емоционалното развитие на детето. По изложените причини се иска отхвърляне на насрещната искова молба като неоснователна.

Всеки от родителите оспорва твърденията на другия, като неверни в съдебно заседание пледира за уважаване на собствената му искова претенция, респ. за отхвърляне на 2 насрещната и претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са родители на малолетното дето Димитър С. С., роден на 29.08.2014г., видно от представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, район красно село. (л.11). Не се спори между страните, че същите живеят отделно от 2015г., като детето се отглежда от майката. По силата на постигната между родителите спогодба по гр.д. № 10470/2014г., утвърдена с Протокол то 19.10.2017г. родителските права се упражняват от майката, а бащата има определен режим на лични отношения. Определеният и действащ в момента режим е следният: бащата има право на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. на съответния ден без преспиване, както и 7 дни през лятото до навършване на 5 годишна възраст на детето, а след това в същите дни от месеца, но с преспиване във времето от 10.00ч. в събота до 17.00 ч. в неделя и 20 дни през лятото, както и във всяко друго време при взаимна уговорка между двамата родители.

В хода на съдебното производство са изслушани двете страни в условията на чл. 56, ал. 9 СК. Ищецът С. заявява, че работи като софтуерен разработчик в международна компания с работно време от 9.00 до 18ч. работи от вкъщи. Това му давало възможност да разшири времето, което прекарва със своя син. Неудобство е обстоятелството, че детето има занимания през събота и неделя и това пречи на пълноценните им контакти. . Бащата заявява, че живее сам, в ново жилище, в което има условия и за детето. Има проблеми с комуникацията с майката, която го води по празници в Радомир, което му създава трудности и пречки при упражняване на режима на лични отношения. При изслушването майката Н. Г. заяви, че е учител и асистент в софийски университет. Тя заяви, че срещите между бащата и детето не са ползотворни, защото когато е с него детето само играе или гледа ютюб. Когато детето се приберяло домашните били непълни или неправилно написани. Намира за нужно ограничаване на режима на лични отношения ,като счита че детето може да използва неделята да се подготвя за училище, а не да бъде с баща си.

При разпита св. Ивелина Николова (приятелка на бащата) заявява, че познава бащата от 2019г и прекарват доста време заедно в това число и с детето му. Свидетелката намира времето им заедно за ограничено. Когато били заедно отношенията между детето и бащата били топли и внимателни. Впечатленията й с,че бащата води детето на разходки, в планината, спортуват заедно, плуват заедно. Когато детето имало домашни ги подготвяли заедно. Свидетелката разказва, че през последните години комуникацията между родителите е силно нарушена и това се отразява на детето. Майката е вземала сама решение за това кое училище да посещава детето, какви извънкласни занимания да има както и спорта, който да упражнява, дори го е записала на балет. Тези решения са взети без обсъждане с бащата, а някой от тях и въпреки изричното му несъгласие /например курса по програмиране, който бащата намира за преждевременен, защото детето е все още много малко/. Много често детето е весело и когато наближали блока на майка му се натъжавало и се държало все едно изпитва тъга, че е прекарало добре заедно с баща си. Свидетелката разказва, че майката търсела постоянно детето когато е при бащата и се опитвала да го контролира дори и там.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Николова, въпреки че в хода на разпита се изясни ,че е интимна приятелка на бащата, но не живеят заедно. Показанията на свидетелката са точни, ясни, логично и хронологично последователни, резултата на изцяло лични впечатления в един продължителен период от време и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По делото е разпитана и свидетелката Ася Г. - майка на ответника. Свидетелката заявява, че дъщеря й е грижовна майка и прави всичко необходимо за детето си. То никога не е било мръсно или със скъсани дрехи. Свидетелката споделя, че детето имало кожни проблеми и психологически, имало дефицит на внимание, трудно му било да се съсредоточи. Според свидетелката извънкласните занимания, на които ходи детето не са 3 избрани от майката, а са пожелание на детето. Бабата разказва, че детето няма желание да ходи при баща и, а когато се върне от него е превъзбуден. Според свидетелката детето избягвало до говори за проблемите между родителите му. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., при условията на чл. 172 от ГПК. При оценка и анализ на свидетелските показания, съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която пресъздават споделено им от страна по делото и излагат свои предположения или оценъчни съждения, като отчита заинтересоваността на свидетеля с оглед близката фактическа връзка със страна по делото.

В постъпилия по делото социален доклад изх.№ ПР/Д-С-КС/619-001/01.02.2023г. на ДСП-Красно село, изготвен след проведено социално проучване (включително и след среща разговор с ищеца (бащата) е констатирано, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет и са в състояние да задоволят потребностите на детето. Към настоящия момент непосредствени грижи за детето полага неговата майка, която отказва помощ и съдействие от страна на бащата. Същата прави опити да отчужди детето от своя баща. Бащата контактува с дете само в рамките на определения режим на лични отношения, защото майката отказва всякакви допълнителни контакти с детето. Проблем създава и обстоятелството, че в утвърденото между тях споразумение липса определен режим на лични контакти по празниците. По устни уговорки между родителите, същите се разбират при кого и как да прекарва детето празниците и майката използвала това,за да създава пречки на бащата. Бащата желае да контактува по-често с детето. В заключение е посочено, че в интерес на детето е да общува пълноценно и с двамата си родители, които следва да се съобразяват с нуждите и потребностите на детето, да му осигурят спокойна и сигурна среда като фактор за правилното развитие и успешна социализация.