Решение № 5530 от 18.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5530 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100105784 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Х. Т. М., Л. С. Т., А. С.

М., М. Д. П., К. Д. К., с която са предявени искове срещу М. К. М., както следва:

1. Главен иск с правно основание чл.42, б. „б” ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на С.Б. М. от 03.01.2020г., като извършено в нарушение с изискването на чл.25, ал.1 ЗН, поради неспазване на формата

2. Евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН за унищожаване на саморъчното завещание на С.Б. М. от 03.01.2020г., като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Ищците твърдят, че са наследници по закон от трети ред на наследодателя С.Б. М.. Посочват, че са роднини със завещателя по съребрена линия от четвърта степен /първи братовчеди/. Сочат, че са информирани за завещанието чрез Определение № 9659 от 02.03.2024 г. на СРС, 24-ти състав, по ч.г.д. 20231110103235, във връзка с издаването на заповед за принудително изпълнение по реда на чл.417 ГПК, в полза на Топлофикация София ЕАД срещу завещателя. Твърдят, че С.Б. М. не е написал саморъчното завещание, поради което същото е нищожно като неотговарящо на изискванията за изготвяне на саморъчно завещание. Сочат още, че към датата на съставяне на завещанието С.Б. М. не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си поради болестно състояние, лекуван е от психическо разстройство, поради което не е притежавал завещателна дееспособност.

1

Ответницата оспорва иска. Посочва, че саморъчното завещание е изготвено лично от С.Б. М., съдържа всички предвидени в закона реквизити и е подписано лично от него. Твърди, че към датата на изготвяне на саморъчното завещание завещателят е пишел свободно с ръцете си и не е имал никакви затруднения в двигателните рефлекси при ръцете, включително не е страдал от тремор. Твърди, че със завещателя са живеели на семейни начала и е полагала дългогодишни грижи за него, като до смъртта му пред 2023 г., той е общувал нормално с близките си. Сочи, че към датата на написване на завещанието С. М. действително е бил диагностициран с неврологично заболяване, което обаче не води до разстройство на съзнанието и ограничаване на възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Посочва, че в периода 2018-2019 г. завещателят е имал оплаквания от силни болки и слабост в краката. Ответницата е полагала грижи за него, като е предприела действия да получи медицинска помощ. Към пролетта на 2019 г. е поставена диагноза „исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“, както и „левкоенцефалопатия“. Посочва, че в резултат на още изследвания е изключена възможността завещателят да страда от паркинсон или деменция.

Твърди, че след проведените изследвания и диагнозата завещателят е ограничил значително социалните си контакти, но е продължавал да се срещи с близки и познати. От 2020 г. до неговата смърт /2023 г./ неврологичното му състояние е започнало да се влошава – речта му е запознала да се забавя на моменти, но това не е повлияло на съзнанието му. Сочи още, че завещателят не е бил в добри отношения с ищците, които не са го посещавали и не са били наясно за болестното му състояние. Твърди, че С. М. е изготвил процесното завещание в знак на признанието си към ответницата заради грижите и е информирал всички свои познати за това свое намерение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от саморъчно завещание от 03.01.2020 г., обявено с Акт №71, том II, общ рег. №8136 от 09.06.2023, дело № 2 от 2023, зав. Рег. №4 от 2023 г., на нотариус Н.Л. с рег. № 536 на Нотариалната камара, че С.Б. М. е съставил писмено волеизявление – саморъчно завещание, в което е удостоверено, че е написано на 03.01.2020 г. и с което завещава на М. К. М. цялото си имущество, движимо и недвижо, които притежава към момента на своята смърт. В документа е удостоверено, че завещанието е съставено на 03.01.2020 г. и съдържа подпис на завещателя, положен след завещателните разпореждания и означението на датата.

Видно от удостоверението за наследници, предоставено от ищците, С.Б.

М. е починал на 25.01.2023 г.

Завещанието е обявено с протокол от Протокол акт №71, том II, общ рег.

№ 8136 от 09.06.2023, дело № 2 от 2023, зав. Рег. №4 от 2023г., на нотариус 2

Н.Л. с рег. № 536 на Нотариалната камара по искане на М. К. М.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя, че завещанието че се е съхранявало в дома му.

По иска по чл.42, б. „б“ ЗН:

Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание от 03.01.2020 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор С.Б. М.. За проверка за истинността на документа е изслушана съдебнографологична експертиза, изготвена от вещо лице Г. И. М.. Категоричният извод на вещото лице е, че ръкописният текст в завещанието е изписан от С.Б.

М., а подписът за „Завещател“ e положен от С.Б. М.. Експертът обосновава заключението, че в процеса на техническото изиследване на завещанието не се наблюдават отклонения от естественото оцветяване на багрилата на ръкописните текстове и подписа. Не се установяват признаци за извършени заличавания на текстове по механичен, химичен начин или други способи. Не се установяват неестествено сбиване на думи, изречения или вмъкване/допусване на думи и изречения с цел промяна на смисловото съдържание или друг вид външна намеса.

При сравняване на ръкописния текст в изследваното завещание с образците от почерка на С.Б. М. вещото лице установява съвпадения в общите признаци на почерка /степен на обработеност, относителния размер, наклон, степен на свързаност/ и в по-характерни частни признаци /елементи при изписване на буквите „Д“, „С“, „Б“, „М“ и т.н/. Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследвания ръкописен текст в процесното завещание и образците от почерка на С.Б. М. са написани от едно и също лице.

При сравняване на изследвания подпис за „Завещател“ с образците от подписа на С.Б. М. вещото лице установява съвпадения в общите графически признаци /транскрипция, относителен размер и наклон, степен на свързано, степен на разтегливост/ и такива по-характерни частни признаци.

Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода,че изследвания подпис в процесното завещание и образците от подписа на С.Б. М.са положени от едно и също лице. Установени са и някои различия в количеството на надредовите елементи на буквата и липса на завършващ примковиден елемент в подписа за „Завещател“, които могат да бъдат обяснени с констатираната вариантност, така и с настъпили възрастови промени, болестно състояние или момент емоциално състояние и не влияят на 3 категоричния извод, тъй като се оценяват в комплекс с всички проявени признаци.

Вещото лице сочи в заключението, че в подписа и почерка на изследваното завещание се установяват признаци, които могат да се дължат както на настъпили възрастови промени, така и на заболявания на С.Б. М.. В процесното завещание не се установяват признаци на подправка или друг вид външна намеса. Изследваният ръкописен текст в завещанието е написан със степен на обработеност около средната, среден по размер, с десен наклон, несвързан почерк. При изследване на подписа за „Завещател“ с помощта на увеличителни прибори и различен режим на осветление не се наблюдават признаци от предварителна подготовка при полагането му, както и признаци за имитация. Такива признаци не се установяват и в ръкописния текст на завещанието.

В изследвания ръкописен текст се наблюдава нарушена координация и скованост на движенията при изписване на някои елементи, ъгловатост при свързване, вълнообразност на отделни елементи, а в подписа се наблюдава прекъсване на движението при изписване на вертикалния и дъговидния елемент, които признаци са характерни при старческо изменение на почерка, както и при болестно състояние, което не влияе на изградения писмено двигателен навик на лицето и същите са годни за сравнително изследване и идентификация на лицето.

В обобщение - вещото лице прави категоричен извод, че ръкописният текст в саморъчно завещание от името на С.Б. М. е написан, а подписът за „Завещател“ е положен от С.Б. М..

Съдът кредитира експертизата като компетентна, обоснована и аргументирана, както и убедително защитена от вещото лице при изслушването й в съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че текстът на процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателката, а подписът – лично положен от нея.

Неоснователни са възраженията на ищците, че завещателят не е бил физически в състояние да напише завещанието си поради прекарани заболявания. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. М. С., която след изследване на писмените доказателства, представляващи медицински документи установява, че към 03.01.2020 г. (датата на съставяне на процесното завещание) М. е бил със запазена двигателна активност за горни крайници и способност да се изразява своята воля вербално и в писмена форма.

По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на процесното завещание са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН – същото е изцяло написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено и е подписано от него, като подписът трябва е поставен след завещателните разпореждания. Ето защо предявеният иск по чл.42, б. „б“ ЗН е неоснователен и следва да се отхвърли.

4

По иска по чл.43, ал. 1, б. „а“ ЗН:

По силата на чл. 43, б. „а“ от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава – не е пълнолетно или е поставено под пълно запрещение поради слабоумие или не е способно да действа разумно (съгласно чл.13 ЗН).

По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на извършване на процесното завещание, наследодателят е бил пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение.

Относно способността да действа разумно, практиката приема, че неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си (решение № 244 от 31.01.1979 г. по гр. д. № 2578/1978 г., I Г. О. НА ВС, решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. № 288/2003 г., II Г. О. НА ВКС).

Установява се от приетите писмени доказателства – медицински документи и заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Б. М. С., че С.Б. М. към датата на процесното завещателно разпореждане 03.01.2020 г. е страдал от следните заболявания: Мозъчно съдова болест.

Ограничена съдова левкоенцефалопатия- предимно в челните дялове в послаба степен париетално и темпорално. Начална малкомодъчна атрофия.

Състояние след рецидивиращи инсулти /05.09.2018 г. и 07.01.2019 г./.

Десностранна централна хемипареза- лека по степен по изразена за крака с обратно развитие. Частична сензомоторна афазия с обратно развитие.

Палеоцеребеларна атаксия. Деформираща остеохондроза в шийния отдел на гръбначния стълб, най- изразена на ниво С5-С6. Латерална дискова херния на ниво L5-S1 с данни за коренчева компресия. Исхемична болест на сърцето.

Състояние след поставяне на два стента на коронарни артерии 2016 г.