Протокол № 218 от 09.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 218 гр. Варна, 08.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. Иванова и прокурора З. Ат. З.

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно дело № 20233100200281 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Лицето, чието предаване се иска И. В. Е. – води се от органите на РД „Охрана” и с адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда.

В залата присъства и Д. Н. П. – назначен преводач от и на руски език, със снета по делото самоличност.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Лицето, чието предаване се иска Е.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

Адв. Б.: Моят подзащитен оспорва отразеното в искането, което отразява направеното искане от украинската държава относно това, че същият е участвал в каквито и да било престъпления на територията на република Украйна през 2021 г. Отделно от това оспорва обстоятелството, че същият е напуснал в тази връзка държавата Украйна и към настоящия момент се намира на територията на Република България с цел да избегне 1 наказателна отговорност. Отделно от това твърди, че никога, и до настоящия момент, съобразно това, което знае чрез своите роднини, които все още живеят на територията на Украйна, той да е бил издирван от правораздавателните органи на Украйна. Никога не му е била връчвана призовка за явяване от какъвто и да било орган, т.е. няма процедура, за която той да е знаел или да е допускал, че е издирван. За това е научил едва при задържането му във Второ РУ на 27.02.2023 г.

Той е напуснал Украйна през есента на 2021 г. със законно притежаваните от него документи, собственото си име, чрез летището в Одеса и е отишъл на лечение в Турция, поради тежки здравословни проблеми. Докато се е лекувал в Турция, спрямо него е било образувано дело и е бил задържан – нещо, което го няма в кориците на делото. Бил е задържан затова, че имало съмнение за това, че той е бил шпионин в полза на Украйна. В тази връзка за същото е било уведомено украинското посолство. Това го казвам, защото ако това, което пише в тези документи, че има повдигнато обвинение, че същият е издирван от септември ‘21 г. за престъпления, каквито са описани във въпросното искане, то с оглед на това, че по отношение на него украинското посолство в Турция е имало специално отношение и е дало своята закрила с оглед на това, че той не е извършил такова престъпление, независимо, че е лежал 7-8 мес. в ареста и е имал многократни срещи с украинския посланик – ако е имало такива обвинения, то е можело Украйна да направи такова искане още от там същият да бъде екстрадиран, тъй като Турция, точно като България, е член на Интерпол. Затова давам тези факти, тъй като ги няма по делото. Но такова искане и такова твърдение не е имало. Напротив – след оправдаването му, същият е напуснал република Турция по искане на турските власти, тъй като са приели, че той е неудачен за турската държава и в този момент в Украйна вече е започнала войната.

Моят подзащитен е пацифист, той не желае да участва в тази братоубийствена война, не желае да ходи на фронта и по тази причина не се е прибрал, защото ако беше се прибрал в Украйна, щеше да бъде предмет на мобилизация и от там да бъде изпратен принудително на фронта, което е против неговите възгледи и интереси. По тази причина, той е решил със семейството си да се установи трайно в Република България и е направил това нещо, като през юни 2022 г. се установява трайно в България и е получил статут на бежанец, съобразно българското законодателство –Закона за бежанците и има една конвенция за статута на бежанците от 1951 г., с която той и към настоящия момент има статут и временна закрила на бежанец.

Нормално е да се зададе въпроса „защо, ако е истина това, което се твърди в документите, затова оспорваме, че той се издирва от септември месец, той не е бил издирван по никакъв факт?“ – няма искане. Искането е от края на ноември миналата година, когато той вече е бил трайно в България и има статут, като съобразно неговите роднини, целта е да бъде върнат в Украйна, за да бъде призован в армията, което той не желае. Ето защо аз считам, че са налице пречки по принцип за неговото предаване, но съм съгласен със съда, че след събиране на необходимото и проверка на нашите твърдения, то е въпрос по същество дали са налице изискуемите условия по чл.6 и чл.7 по ЗЕЕЗА.

2

Позволявам си да обърна внимание на уважаемия съд, че всъщност тук става дума и се прилагат общите разпоредби на ЗЕ, а не ЗЕЕЗА и има съществена разлика в процедурите – контролът, който съдът трябва да наложи, проверките, които трябва да се извършат, за да не се нарушат правата на лицето, чиято екстрадиция се изисква.

В тази връзка моля да приемете следните документи, които удостоверяват твърдяното от мен: регистрационна карта на чужденец, от която е видно, че същият има статут на бежанец съобразно българското законодателство, със съответните документи.

Относно обстоятелството, че трайно се е установил в гр. Варна – копие от договор за наем. С оглед на здравословното му състояние, за което ще искам СМЕ, Ви представям история на заболяванията, преведена на български език. Представям и споразумение от 06.02.23 г., от което е видно, че е работил в българска фирма.

Освен това ще моля уважаемия съд да направи запитване на украинската страна относно обстоятелството верни ли са твърденията на моя подзащитен, че същият по цитираните от мен обвинения, е бил задържан в Турция, имал ли е среща с посланика и в Турция предприети ли са действия по неговата екстрадиция, ако е вярно обстоятелството, че по отношение на него от септември месец има повдигнато обвинение задочно – което искам да подчертая дебело, защото аз внимателно прегледах документите и там няма подпис на лицето, и към него момент било ли е в сила определение от 02.12.21г. на Малиновския РС в гр. Одеса, с което е взета по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Отделно от това с оглед на твърдението и евентуалната възможност за репресии, които биха го очаквали в Украйна, с оглед нежеланието му да участва във войната, ще моля съда да изиска допълнителни гаранции от Украйна, че няма да бъде упражнено насилие спрямо него – не такова, каквото го има стандартно в бланкетните документи, които се попълват в този смисъл, а изрично, че няма по отношение на него да бъде указано насилие и че няма да бъде принудително задължаван да се включва в редовете на украинската армия.

С оглед здравословното му състояние и доколко може да пребивава в ареста, моля да назначите СМЕ, каквато вчера ВАпС прехвърли тази отговорност на Вас след близо един час умуване, ще моля, ние сме задължени не само по изпълнение на мярка за неотклонение, но и по принцип по чл.4 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

Ние твърдим, че са налице основания за отказ на осн. чл.6, ал.1, т.2. Отделно от това на осн. чл.7, ал.4 и 5 от ЗЕ, в тази връзка искаме да установите тези факти, за да може съдът да се произнесе по искането на украинската страна.

Още нещо ще кажа, което ми сподели той вчера – той твърди, че тези лица, които са описани в документите за това, че той е извършил някакво престъпление с тях, негови близки са му казали, че те не са задържани и са на фронта и че целта на тази история е да събират граждани от чужбина и да ги пращат на фронта.

Още нещо: аз вчера по настояване на съпругата му, има данни за това, че делото срещу него в Украйна е прекратено. В тази връзка аз се свързах с международния отдел на 3

ВКП в лицето на г-жа Смилянова и г-н Панайотов, които казаха, че имат подобни сведения, но нямат черно на бяло все още нищо пристигнало в прокуратурата. Аз ще помоля официално да изискате от тях налице ли е такава информация за прекратяване на делото, защото ако е така, няма основание да водим това производство.

Прокурорът: Да се приемат представените доказателства.

Както каза защитата, ако И. Е. е бил 8 мес. в турския арест, не виждам пречка да е в нашия 40 дни. Оспорвам искането за СМЕ, защото те самите доказват, че той може да стои в ареста, това му заболяване не пречи.

По отношение на тези гаранции, които да се искат от украинската държава, че бил украински гражданин, при условие, че държавата е във война, да не се праща, защото убежденията му били на пацифист – ще оставя да прецените има ли здрав разум в това искане към държава, която е във война и се нуждае от всеки свой боеспособен гражданин.

Смятам, че българският съд в случая не е компетентен да преценява това желание или нежелание, като цивилен съд, подобно нежелание на гражданин на чужда държава да се включи в редовете на войската, а компетентен за това е военния съд. Ако такъв гражданин заяви, че той не желае да изпълнява задължения по военна служба, следва да бъде разследван от военна прокуратура и да се произнесе военен съд. В момента това, което се иска, е да признаете правото на отклоняване от военна служба на чужд гражданин на държава, която в момента е във война. Пацифизмът не е религия.

Тук това, което пише, че има прекратено дело специално за И. Е., след като е обявен за издирване, считам, че след като няма данни за прекратяване на това дело, то подобни слухове са неоснователни за отлагане на екстрадицията с оглед събиране на такива данни.

Ако е прекратено няма проблем да се върне в Украйна – той ще бъде свободен да си излезе от държавата.

Останалото предоставям на съда.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

Адв. Б.: Може ли да изясня нещо след тайното съвещание – делото в Турция е било не за шпионаж в полза на Украйна, а в полза на Русия. Т.е. ако се върне – това ще бъде в него. Турците са прекратили делото, но срещите с посланика са се осъществили.

Съществена разлика има.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, намира следното:

Относно представените от защитата доказателства, съдът намира същите за относими и допустими, поради което и следва да бъдат приложени към доказателствения материал.

Възприема пледоарията на защитата в първата част, като искане за прекратяване на производството, тъй като според защитата не са налице основания за производството за 4 екстрадиция на украинския гражданин. Съдът намира това за неоснователно. Съдът е абсолютно наясно с процедурата, в която се намира – че не се касае за ЕЗА, а се касае за искане за екстрадиция от страна, която не е член на ЕС – Република Украйна. Същата черпи своите основания да направи подобно искане, което е видно и от искането на канцеларията на главния прокурор на Украйна, с оглед обстоятелството, че Украйна е страна по Европейската конвенция по екстрадиция, каквато е и Р.България.

На второ място, за разлика от производствата по ЕЗА, при настоящото производство искането на съответната държава в писмен вид се предава не на съда, а на Министерството на правосъдието. Именно министъра на правосъдието или упълномощено от него лице, съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЕЕЗА, проверява всички необходими предпоставки, в това число и дадените гаранции – в конкретния случай от канцеларията на главния прокурор, които се намират по делото, и едва когато всички те са налице, искането се придвижва до ВКП, която от своя страна чрез съответната окръжна прокуратура по местонахождение на лицето, в конкретния случай ВОП, сезира компетентния съд, който е ВОС. Правят се съответното искане за мярка за неотклонение и за разглеждане на делото по същество. С оглед на изложеното и като съобрази всички документи по делото, съдът намира, че няма никакво основание да приеме, че не е надлежно сезиран, за да разгледа искането за екстрадиция.

По отношение на доказателствените искания:

На първо място по отношение искането за назначаване на СМЕ с оглед на представените документи от защитата за здравословното състояние на чуждия гражданин – Представят се доказателства с голяма давност за наличие на заболяване астма, което според защитата би могло да е пречка същият да пребивава в местата за лишаване от свобода и следствените арести. По повод на това искане, съдът намира, че конкретното производство е на първо място да прецени основанията по чл.5, чл.6, чл.7, чл.8 от ЗЕЕЗА по същество на искането. Мярката за неотклонение също е въпрос, който съдът решава едва след произнасяне по искането по същество. Ако съдът уважи искането, единствената възможна, съобразно нашия закон, мярка за неотклонение по отношение на лице, предадено на друга държава е „Задържане под стража“, без алтернативи. Отделен е въпросът ако искането бъде оставено без уважение.