Определение № 152 от 06.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Ловеч, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500070 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД против разпореждане № 1150/06.12.2023 г., по ч.гр.д. № 679/2023 г. на РС Луковит, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Ц.

Д. Д. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следните суми: 220,55 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора;

70,62 лв. – мораторна лихва и за разноски над признатия от съда размер от 175 лв.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, в следните аспекти: несъобразяване от съда, че претендираната неустойка не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, с оглед на което уговорките от които те произтичат не следва да се считат за неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП; несъобразяване от съда, че трите стандартни месечни вноски не излизат от присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и обезпечителна функции; несъобразяване от съда, че претендираната неустойка не накърнява добрите нрави; несъобразяване от съда, че неустойка компенсира оператора за невъзможността да получи абонаментните вноски за целия срок на договора; несъобразяване от съда с бланкетния характер на заповедното производство, при което е допуснато излизане от правомощията на извършваната проверка и отхвърляне на заявлението при отсъствие на някоя от хипотезите в чл. 411, ал. 2 ГПК; несъобразяване на установеното в общите условия автоматично прекратяване на договора, без отправяне на писмено предизвестие, при настъпила забава с продължителност над 124 дни; несъобразяване от съда, че претендираната мораторна лихва е начислена върху цялата претендирана главница, а не само върху неустойките, както и че заповедният съд е следвало да отхвърли заявлението и за мораторната лихва върху вземането за неустойка, считайки последното за недължимо. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми по заявлението, както и за съдебните разноски в пълния им претендиран размер.

1

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 12.12.2023 г., а частната жалба е подадена на 19.12.2023 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 258,29 лв., начислена по издадените от заявителя фактури, въз основа на договор за мобилни услуги, и за мораторна лихва върху същата сума в размер на 70,62 лв., като в обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че сумата от 258,29 лв. се формира от сбора на цената на доставени и неплатени услуги на обща стойност от 37,34 лв. и от неустойки в общ размер на 220,55 лв.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част, районният съд е счел за нищожна уговорката от договора, въз онова на която се претендира неустойката, поради противоречие с добрите нрави, както и че от заявителя не се сочат и представят доказателства за предсрочно прекратяване на договора за комуникационни услуги.

Преценката на районния съд за наличие на порок относно клаузата за неустойка, водещ до нейната нищожност, е правилна и съответна на закона.

Тя отчита наличието на установено с нея икономическо несъответствие в развитието на отношенията между доставчика и потребителя, при което едната страна едната страна има претенции за заплащане на сума в съответния размер (три месечни такса), при преустановена от нея възможност за ползване на услугата. Отделно от това, по същността му предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл.

87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга. Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза.

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1150/06.12.2023 г., по ч.гр.д. № 679/2023 г. на РС Луковит, в частта, с която заявлението на частния жалбоподател „А1 България“ ЕАД против Ц. Д. Д. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за следните суми: 220,55 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора; 70,62 лв. – 2 мораторна лихва и за разноски над признатия от съда размер от 175 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3