Решение № 5885 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5885 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20201100509802 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 79386 от 30.04.2020 г., постановено по гр.дело № 24477/2014 г. на СРС, Г.О., 37 състав, е отхвърлен иска на М.И.В., ЕГН **********/ починала в хода на процеса и заместена от своя правоприемник Ц. Р. Я., ЕГН **********/, срещу Р. М. А., ЕГН **********, за отмяна на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД на дарение, обективирано в нот. акт № 154 , дело № 19500 / 1992 г. за 1/4 ид.ч. от недвижим имот апартамент № 45, гр.София, ж.к. ****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,56 кв.м. с обща брутна кубатура 232,26 куб.м., с 1,937 % ид.части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, като неоснователен. С решението на съда е осъдена Ц. Р. Я., ЕГН **********, да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, сумата в размер от 600,00 лв.разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, 37 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц. Р. Я., подадена чрез пълномощника адв.И. Д.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. В 1 тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение, като основателен и доказан.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Р. М. А., чрез пълномощника си адв.М. Ш. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Предявен е за разглеждане иск за отмяна на дарение по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са -трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Систематичното тълкуване на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от 2 закона основания за отмяна на дарението.

Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.3 от ЗЗД: „Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това“.

Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл.227, ал.1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.

Такъв е именно процесния случай. В обстоятелствената част на исковата молба е налице изрично позоваване от страна на дарителката/ наследодател на ищцата/ на връчена на ответника нотариална покана през 2010 г., с която същия е поканен да се грижи за нея и да й дава издръжка. Т.е. в случая е налице изпратена нотариална покана от дарителката на надарения преди предявяване на иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че преклузивният срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД е започнал да тече от момента на получаването й от надарения.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е процесуално недопустим. Срокът предвиден в чл.227, ал.3 ЗЗД е преклузивен и за него съдът следи служебно. В процесния случай е била изпратена от дарителката М.И.В. на 02.03.2010 г. на надарения ответник Р. М. А., нотариална покана, с която същия е поканен да й дава издръжка. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че изпратената нотариална покана на дарителката М.И.В. от 02.03.2010 г. е връчена редовно на надарения ответник Р. М. А. на 04.03.2010 г. Безспорно съдържанието на нотариалната покана е станало известно на надарения на посочената дата, като същия не оспорва обстоятелството, че е получил нотариалната покана изпратена му на 02.03.2010 г. от наследодателката на ищцата. Безспорно е обстоятелството, че на 09.03.2010 г. ответникът Р. М. А. е изпратил нотариална покана/ отговор/ на получената от дарителката нотариална покана. Този отговор на нотариалната покана е получен лично от дарителката М.И.В. на 11.03.2010 г., видно от приложена по делото 3 разписка за получена нотариална покана. От момента на получаване на нотариалната покана от ответника на 04.03.2010 г. тече едногодишният преклузивен срок по чл.227, ал.3 ЗЗД. Този срок е изтекъл на 04.03.2011 г., към който момент искът по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД не е бил предявен в хипотезата на чл.227, ал.3, изречение първо.

Предявяването на иска на 10.05.2014 г. от дарителката М.И.В., починала на 18.11.2014 г./ наследодател на ищцата Ц. Р. Я./, е извън този преклузивен срок, което води до неговата недопустимост. С оглед на което предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е недопустим. Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.

Поради изложените съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като постановен по недопустим иск и на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК решението на Софийския районен съд следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в частта за разноските, като процесуално недопустимо, а производството по делото прекратено.

С оглед крайния изход на делото - обезсилване на обжалваното решение, като процесуално недопустимо и прекратяването на производството по делото, жалбоподателят- ищец няма право на разноски, а дължи такива на ответникът по делото. С настоящето решение в полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1600 лв., по повод прекратеното производство по предявения недопустим иск, които ищцата му дължи на основание чл.78, ал.4 от ГПК, в пълен размер. В заключение - на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 1600 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 79386 от 30.04.2020 г., постановено по гр.дело № 24477/2014 г. на СРС, Г.О., 37 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Ц. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“**** да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща направените пред двете съдебни инстанции разноски /адв.възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при 4 условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5