Решение № 38 от 01.03.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Карнобат, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100202 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А1 България ЕАД гр. София с която това дружество чрез неговия процесуален представител юрк. М. Й. е предявило обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против Б. П. П. с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи общата сума от 213,48 лв. включваща следните суми , а именно : 1. Сумата от 138, 63 лв. главница представляваща дължими и незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по договор № 504185731 сключен на дата 26.03.2016 г. със системен партиден партиден номер М4343895 и подписано към него на дата 27.06.2019 г. Приложение № 1 за услуга 359888133601 с план А1 ONE Unlimited 28 дължими се за периода от 14.12.2020 г. до 02.05.2021 г. и 2. Сумата от 74, 85 лв. представляваща неустойки по същите горепосочени договор и приложение , ведно с мораторната лихва върху същата обща сума от 213, 48 лв. за главница и неустойка дължима се за периода от 04.01.2021 г. до 08.12.2023 г. в размер на сумата от 59, 50 лв. , както и законната лихва върху същата обща сума от 213, 48 , начиная от 03.01.2024 г. до окончателното й изплащане , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3 от 04.01.2024 г. по ч.гр.д. № 6 / 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното и заповедното производство на основание чл. 78 ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано не се явява лично неговия законен или неговия процесуален 1 представител , но същото чрез нарочно подадени молби поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

В законния едномесечен срок ответникът Б. П. П. , редовно уведомен, не е представил писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК в същия преклузивен срок по повод на предявения срещу него иск респ. искове в което да вземе становище по същите.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като последният чрез изпратено от него писмено становище заявява по повод на предявените срещу него искове , че същият е платил с нарочна разписка всички задължения по издадените срещу него фактури от страна на ищцовото дружество и по този начин не дължи сумите претендирани за установяване с иска респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли съдът да прекрати производството по настоящото дело.Към становището прилага съответната разписка за заплатените от нея суми , която е ксерокопирана на гърба на същото становище и с която тя удостоверява заплащане от нейна страна на дължимите суми по издадените процесни фактури , като по този начин тя като ответница приема , че са нейно задължение към ищцовото дружество , което тя е изплатила.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените предявени от ищеца А1 България ЕАД гр. София искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Б. П. П. съществуването в полза на ищеца А1 България ЕАД гр. София на твърдените от него вземания срещу същия ответник за посочените от него суми. За да бъдат уважени тези претенции , установителни такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка на електронни съобщителни услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него електронни съобщителни услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора електронни съобщителни услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени услуги в претендирания за установяване размер и период , вкл. и начисляване на неустойки и лихви , поради забава на дължимите се плащания от страна на ответника и последно 2 в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество А1 България ЕАД гр. София твърди, че за процесния отчетен период от 14.12.2020 г. до 02.05.2021 г. между него и ответника Б. П. П. е било налице правоотношение по доставяне на електронни съобщителни услуги по силата на сключен между тях договор № 504185731 сключен на дата 26.03.2016 г. със системен партиден номер М4343895 и подписано към него на дата 27.06.2019 г. Приложение № 1 за услуга 359888133601 с план А1 ONE Unlimited 28 и по този начин същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това лице е потребител на тези услуги , като дружеството по този повод в периода от 09.11.2020 г. до 08.04.2021 г. е извършвало изпълнение по същия горепосочен договор и е доставяло такива услуги , а ответника като потребител е имало задължението да ги заплаща . Същият ищец твърди , че тъй като ответника П. не е заплатило същите предоставени му електронни услуги за горепосочени период в съответните срокове по договора и Общите условия на А1 България ЕАД , то по отношение на него са възникнали задължения за плащане , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 14.12.2020 г. до 12.04.2021 г. които са 5 на брой от които суми за потребени електронни услуги на ответника П. се явявала за плащане сумата от 138, , 63 лв. . Ищцовото дружество освен това твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на електронни услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество на 11.04.2021 г. е прекратило горепосочения договор за електронни услуги договор №

504185731 сключен на дата 26.03.2016 г. със системен партиден номер М4343895 поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислило е неустойки в размер на сумата от 74, 85 лв. .Понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по негово заявление е образувано ч.гр.д. № 6 / 2024 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 3 от 04.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Б. П. П. , явяващ се длъжник по потребени електронни услуги за процесния период да заплати на кредиторът – ищецът по делото А1 България ЕАД гр. София дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума от 213, 48 лв. представляваща главница включваща сумата за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност от 138, 63 лв. и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника абонат- ответницата П. в размер на сумата от 74, 85 лв.

, както и законната лихва върху главницата , считано от дата 3

03.01.2024 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 59, 50 лв. мораторна лихва , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, която са и предмет на настоящото производство.

Тъй като ответника е възразил по реда на чл. 414 от ГПК против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 152 от 30.1.2024 г. по същото ч.гр.д. № 6 / 2024 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото не оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на което и е получавал съответните електронни съобщителни услуги за посочения в процесния договор период от време, тъй като прилага към становището си вх. № 5558 от 24.10.2024 г. съответната разписка за заплатените от нея суми , която е ксерокопирана на гърба на същото становище разписка № 0400022819226598 от 02.08.2024 г. от Изи Пей касов салон - офис с която тя удостоверява заплащане от нейна страна, но след завеждане на настоящото гр.дело , на дължимите суми по издадените процесни 5 бр. фактури и 2 бр. сметки , като по този начин тя е изплатила дължимото се от нея задължение за главница в общ размер на сумата от 213, 48 лв. включваща сумата за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност от 138, 63 лв. и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника абонат- ответницата П. в размер на сумата от 74, 85 лв.

, която сума представляваща главница ответница приема , че е нейно задължение към ищцовото дружество , което тя е изплатила.Същата обаче не е изплатила на ищцовото дружество претендираната мораторна лихва за забава от 59, 50 лв. и направените от същото дружество съдебно- деловодни разноски по съдебното и заповедното производство. По този начин съдът намира , че по настоящото дело са приложени писмени и други доказателства, вкл. и признанието чрез плащане от страна на ответницата на главницата претендирана за установяване по настоящото дело , които удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на процесния договор № 504185731 сключен на дата 26.03.2016 г. със системен партиден партиден номер М4343895 и подписано 4 към него на дата 27.06.2019 г. Приложение № 1 за услуга 359888133601 с план А1 ONE Unlimited 28. Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че ответника е потребил съответните електронни съобщителни услуги през процесния период за които са му били издадени съответните фактури 5 на брой , а за прекратяването на същия договор за издадени и съответните 2 бр. сметки в които са посочени и горепосочените неустойки , като по този начин тъй като фактурите и сметките са налице и същите са осчетоводени редовно за потреблението на начислените услуги и че същите са издадени по отношение на ответника и само за процесния период, както и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил , а напротив ги признава чрез извършеното от него плащане , то те се явяват доказани изцяло.

Тука следва да се посочи , че съдът намира , че ищеца е доказал дължимостта и неплащането на процесните суми по процесния договор , които се явяват наистина дължими преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тези претенции, установителни такива които са обвързани от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото дружество доказа с оглед на представените писмени и гласни доказателства , а и ответника призна , чрез направеното от него плащане , че ответника е ползвал твърдяните от него услуги и дължи заплащане на същите. По този начин следва да бъде посочено напълно убедително и категорично , че ищцовото дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа на претенциите си за посочените от него вземания и че същите се дължат от ответника и поради това съдът намира , че претенцията на ищцовата страна се явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й претендиран размер , но тъй като задължението по нея е била платено от длъжника макар и след завеждането на настоящото дело , същата в претендирания й размер следва да бъде отхвърлена , като в цялост се явява доказана и претенцията за мораторна лихва също в пълния й размер, която следва да бъде уважена .Това е така тъй като макар в горепосочената ксерокопирана на гърба на същото становище на ответницата П. разписка № 0400022819226598 от 02.08.2024 г. от Изи Пей касов салон – офис, да са посочени като платени и две други суми по фактура № 420809004 на стойност 31, 99 лв. и по сметка № 55468770 на стойност 2, 00 лв., същите на обща стойност от 33, 99 лв. , същите не се отнасят за плащане на мораторната лихва претендирана за установяване в размер на сумата от 59, 50 лв. , а за други плащания от страна на ответницата , които не са предмет на настоящото дело.