Решение № 604 от 08.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Видин, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение.

Постъпила е молба от А. Б. пълномощник на ищеца И. И. Н. от гр. ******, с която иска съдът да допълни поставеното решение по делото като се произнесе по претенцията по чл. 86 от ЗЗД относно лихвата за забава върху всеки един от обективно съединените искове по КТ. Посочил е, че съдът е допуснал изменение по чл. 214 от ГПК на исковете за лихва за забава.

Препис от молбата е връчен на ответната страна, която в срока за отговор поискала отхвърляне на молбата за допълване на решението като неоснователна. В петитума на исковата молба е записано ясно и точно, че ищецът претендира лихва за забава от датата на предявяване на исоквете пред съда до окончателното изплащане на дължимите суми. По този начин е и обсъден въпросът в мотивите на решението. Приемането на промяна на размерите на исковите претенции по чл. 214 от ГПК не ги прави автоматично основателни.

Сумите, изчислени от вещото лице в ССчЕ и допълненията към нея вероятно касаят периоди, които не са въведени в настоящото дело исковата претенция по надлежния ред в исковата молба.

Видинският районен съд като взе предвид постъпилата молба намира същата за допустима като подадена в едномесечния срок от връчване на решението, но по същество за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. От материалите по делото обаче не се установява съдът да не се е произнесъл по исканията на ищеца.

В исковата молба ищецът е направил следните изявления:

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил при ответника на длъжност 1

„шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ по силата на трудов договор № 217/29.08.2023 г. с място на работа – транспортна фирма „Магдак 1“ЕООД. Посочва се, че със Заповед № 121/03.10.2023г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.

325, т. 1 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовия договор ответникът е начислил, но не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за периода от м. 09.2023г. до 03.10.2023г. в размер на 705.90 лева, суми за командировка за същия период в размер на 1300 евро, равняващи се на 2 542.58 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 100.00 лева, суми за извънреден труд в размер на 200.00 лева за същия период.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по –горе суми, ведно с лихва за забава върху всяка едно от вземанията в размер на по 50.00 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С протоколно определение от 21.05.2025 г. съдът е допуснал по искане на ищеца изменение в размера ни исковите претенции, както следва: исковата претенция за заплащане на командировъчни пари по чл. 215 от КТ да се счита предявена за сумата 827.30 лева. исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд да се счита предявена за сумата 153.95 лева. исковата претенция за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск да се счита предявена за сумата от 82.10 лева.

Действително, ищецът е направи и искане за изменение в размера на претенция по чл. 86 от ЗЗД за дължими лихви за забава, и съдът поради грешка е допуснал такова изменение. Видно от петитума на исковата молба обаче заявеното искане за присъждане на лихва за забава е следното: „ считано от датата на предявяването на исковете до окончателното изплащане на вземанията“. Ищецът е посочил размер на това искане, но в мотивите на решението съдът е обсъдил същото и се е аргументирал, че при искане за заплащане на лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане, моментът на плащане на главниците не е ясен и поради това не може да се посочи точна сума на дължимата лихва. Същата ще следва да бъде изчислена към момента на плащането.

Независимо, че ищецът е направил искане по чл. 214, ал. 1 от ГПК за изменение в размера на исковете, в т.ч. и на мораторните лихви, по отношение на лихвите за забава изменението не може да произведе действие, тъй като при посочения период този размер не може да бъде определен.

При това положение, съдът се е произнесъл по надлежно направените искания от ищеца. Противното би означавало да се постави другата страна в процесуална изненада.

За ищеца остава възможността в случай, че има претенции за лихва за забава за период, различен от посочения в настоящото дело в отделно исково производство.

С оглед на горното, съдът намира молбата на ищеца за допълване на решението за 2 неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. пълномощник на ищеца И. И. Н. от гр.

****** за допълване на решението по делото, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3