Решение № 742 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110212821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Ж. М. Ж. , чрез адв.Й. А. от ВАК, против електронен фиш №8505268364, издаден от А“ПИ“-МРРБ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева/1278,23 евро, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден, в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Навежда доводи, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради налично работещо бордово GPS устройство от ППС. В тази връзка счита, че в процесния ел.фиш липсва описание на извършеното нарушение – не става ясно такса не е заплатена и в какъв размер, а доколкото превозвачът е избрал да заплаща пътна такса като декларира данни за движението на ППС чрез бордово устройство, собственикът няма задължение 1 да следи какви данни са изпратени към А“ПИ“ и по какъв начин. Сочи, че в случая използваното бордово устройство е предавало коректно данни, т.е. същото е било работещо и единствено „ИТС“ АД има информация за непредаване или грешно предаване на данни.

Навежда доводи, че в тази връзка са последвали изменения в ЗП, влезли в сила на 01.01.2024 г., и по-конкретно в чл.10б чрез създаване на ал.7 и ал.8, като процесния ел.фиш е връчен на 25.07.2025 г., т.е. след измененията, поради което АНО е следвало да уведоми собственика за възможността да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни и да прекрати АНП. Позовава се на разпоредбите на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвиждащ приложението на по-благоприятния закон, ако до влизане на наказателното постановление в сила последват различни нормативни разпоредби, които счита за приложими от съда.

Навежда доводи за липса на субективния елемент от състава на вмененото нарушение, тъй като липсват доказателства, че за ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси от страна на жалбоподателя.

Навежда доводи, че в ел.фиш липсва дата на извършване на нарушението, като е посочена само датата на неговото установяване. Сочи, че датата на нарушението е датата, на която за собственика на ППС е възникнало задължението да заплати дължимата такса, доколкото е санкциониран за частично незаплатена пътна такса, а не за управление без валидни маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Твърди още, че като дата на нарушението в ел.фиш е посочена 13.04.2022 г., а ел.фиш е съставен 3 години след извършване на нарушението. В тази връзка се позова на изтекли давностни срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Навежда доводи, че липсва и място на извършване на нарушението, тъй като освен липсата на информация кога е трябвало да се заплати дължимата такса, АНО е следвало да посочи и къде е трябвало да стане това. Счита, че в случая е посочено мястото, където е било установено движението на ППС и е констатирано нарушението, но то не е място на извършването му, откъдето извежда извод за невъзможност да се прецени териториалната компетентност на АНО и на съда, компетентен да разгледа жалбата, изразявайки съмнения 2 относно възникване на задължение при движение на ППС именно в Столична община.

Позовавайки се на правния анализ на приложимите разпоредби от материалния закон – чл.102, ал.2, чл.187А, ал.2, т.3 и чл.179, ал.3б от ЗДвП, отчита неяснота за наказаното лице да разбере в какво се изразява неговото неправомерно поведение – дали за нарушаване на забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснало движение на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса.

Отделно от горното твърди, че за процесното ППС, съобразно техническите му характеристики, частично е заплатена таксата за преминаване, но от ел.фиш не става ясно какъв е заплатения размер и в какъв размер следва да бъде заплатен остатъка, а горното е от съществено значение за това дали е извършено нарушение от собственика на ППС.

Навежда доводи и за нарушена процедура, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на ел.фиш. Позовавайки се на правен анализ на приложимите разпоредби – чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 и ал.4 от ЗДвП, чл. 187а, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, чл.189, ал.1-5, ал.12 и ал.13 от ЗДвП и чл.189ж, ал.1 и ал.7 от ЗДвП, извежда извод за липса на правна уредба в ЗП за налагане на административни наказания чрез издаване на ел.фиш. В този смисъл счита, че ангажираното на административнонаказателната отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление, въз основа на съставен АУАН. Счита, че в случая неправилно е ангажирана отговоността на дружеството по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е издаден ел.фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП.

Прави изрично възражение за наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен и приложение на чл.28 от ЗАНН.

Навежда доводи за несъразмерност на наложената имуществена санкция с тежеста на нарушението.

Жалбоподателят не изпраща представител в съдебно заседание.

Своевременно по делото са постъпили писмени бележки, чрез адв.Й. А. от САК, в които изразява становище за отмяна на процесния ел.фиш на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че размерът на санкцията, определен въз основа на националната санкционна уредба в 3 абсолютен размер, противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, т.е. нарушен е принципът за пропорционалност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна по жалбата в лицето на издателя на процесния ел.фиш – А“ПИ“-МРРБ, след приключване на съдебното следствие, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С. Г., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш и в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Ел.фиш е връчен на 25.07.2025 г., а жалбата е подадена на 01.08.2025 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е електронен фиш №8505268364 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, за това, че на 13.04.2022 г., в 10:23 часа, е установено нарушение с ППС – специален автомобил „Мерцедес 2541 Л АКТРОС“, с рег.№***, с технически допустима максимална маса 28000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6 км.60+705, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

4

В ел.фиш е отразено, че нарушението е установено с устройство №10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км.60+705.

За посоченото нарушение на жалбоподателя „***“ АД, със законен представител Ж. М. Ж., в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В ел.фиш е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, „***“ АД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 167 лева.

В ел.фиш е посочено, че „***“ АД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия ел.фиш, бъде заплатена компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компесаторната такса в срок, ел.фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; известие за доставяне; извлечение от доклад от ЕССПТ за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в; статични изображения във вид на снимков материал на ППС – 2 броя; справка за собственост на МПС; становище от отдел „УИСИ“, НТУ.

Съдът служебно констатира, че е изтекла относителната погасителна давност за наказателно преследване на дееца. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от датата на нарушението – 13.04.2022 г., до датата на връчване на ел.фиш – 25.07.2025 г., е изминал период от три години и почти четири месеца, като за вмененото нарушение относителната преследвателна погасителна давност е три години. Следователно е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата 5 разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че в този период са извършвани действия, с които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание да се приеме, че давността е прекъсната и изтеклата да е загубила правното си значение. Вярно е, че абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на дееца е четири години и шест месеца, но за да се приложи този срок, следва да бъде доказано прекъсването на относителната давност, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Връчването на ел.фиш, след изтичането на относителната погасителна давност, се явява незаконосъобразно и води на извод, че санкционният акт следва да бъде отменен само на това основание, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество, а производството по делото прекратено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл /за присъждане на адвокатско възнаграждение/. Представени са списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, видно от които е, че уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 660 лева с ДДС/337,45 евро. Делото не е с фактическа и правна сложност, проведено е в едно съдебно заседание, в което са приобщени писмени доказателства. Релевираното от ответната страна по жалбата за прекомерност е своевременно, но неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е към предвидения минимален размер по чл.8, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2024 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, поради което следва да бъде уважено претендирания размер, а именно: 660 лева с ДДС, 337,45 евро.