Определение № 110 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. София, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000427 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. про тив Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), вр. с чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за сумата от 34 116.58 евро (левова равностойност от заплащане на сумата 66 726.23 лв.), както и в частта, в която е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски по производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на С. А. А. сумата от 34 116.58 евро (с левова равностойност 66 726.23 лв.), ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 500 лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв., сумата от 2 532 лв., сумата от 2 532 лв. и сумата от 2 532 лв., представляващи разноски за един адвокат в производствата, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно.

С молба вх. № 1 074 от 15.01.24 г. Фонд за гарантиране на влоговете в банките е поискал да се измени и допълни постановеното решение в частта за разноските, като се присъдят направените по делото разноски пред настоящата и първата инстанция, както и да се намали присъденото възнаграждение за адвокат за производството пред ВКС до сумата от 1

1 899 лв.

Ответникът по тази молба С. А. А. редовно уведомен за молбата оспорва същата. Твърди, че към завеждането на делото ответникът не е заплатил нито един лев, като от решението на ВКС е установен размера, който е следвало да бъде заплатен. Твърди, че причината ответника да бъде осъден да заплати само сумата от 34 116.58 евро не е че останалата част не се е дължала през 2014 г., а защото през многото години на производството КТБ (н) е изплатил малки суми. Твърди, че и сега смята, че следва да получи сума в по-голям размер от присъдената, но с оглед приключването на спора не е атакувала решението. Твърди, че ответникът чрез спекулативни твърдения обосновава необходимостта от присъждане на разноски, тъй като иска не е бил отхвърлен в никоя негова част, а защото сама е намалила размера на иска и останалата част е заплатена от третото лице. В заключение твърди, че направените разноски са обосновани и доказани, поради което моли съда да постанови определение, с което да остави молбата без уважение.

Третото лице помагач „Корпоративна търговска банка“ АД (н) редовно уведомена оспорва молбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 751 от 07.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от С. А. А. про тив Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), вр. с чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за сумата от 34 116.58 евро (левова равностойност от заплащане на сумата 66 726.23 лв.), както и в частта, в която е осъдил С. А. А. да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките сумата от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски по производството, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е осъдил Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на С. А. А. сумата от 34 116.58 евро (с левова равностойност 66 726.23 лв.), ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 500 лв., представляващи разноски за експертиза, сумата от 5 050 лв., представляваща размера на внесената ДТ, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 2 888.40 лв., сумата от 2 532 лв., сумата от 2 532 лв. и сумата от 2 532 лв., представляващи разноски за един адвокат в производствата, на основание чл.78 от ГПК и е потвърдил № 262 216 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 12 127/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в останалата обжалвана част като правилно и законосъобразно.

2

Не се спори, а се установява и от мотивите на постановеното въззивно решение, че съдът е определил дължимите от страните разноски за адвокатска защита, като е взел предвид цената на иска, направените възражения за прекомерност, както и датата на сключване на договорите за правна помощ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в настоящето производство страните са представили списъци с разноските и са поискали тяхното присъждане, както и че същите са релевирали възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответните страни.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пред касационната инстанция страните са направили изявление за присъждане на разноски, като списък с разноските е представен само от ответника, които не е направил възражение за прекомерност.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че при първото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът е направил изявление за присъждане на разноски за двете инстанции, а ответникът е претендирал разноски само по отношение на частта от производството, в която същото е прекратено поради намаляване на цената на иска. Същият е направил и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ищцата.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пред първоинстанционния съд страните са представили списък с разноски, направили са изявления за присъждане на разноски за това производство и не са направили изявления, с които да оспорват размера на претендираните разноски.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протоколно определение от 13.10.21 г., постановено по в. т. д. № 803/21 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е допуснал намаление на цената на иска със сумата от 13 374.81 евро за горницата над 39 976.69 евро до пълния предявен размер, обезсилил е постановено първоинстанционно решение за разликата над тази сума до пълния предявен размер и е прекратил производството в тази част. Така постановено определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

От правна страна:

Подадената молба за допълване на постановеното решение е процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от упълномощено лице. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Така подадената молба е процесуално допустима, като подадена от упълномощено лице и в установените от закона срокове. Видно от мотивната част на същата молителят твърди, че при постановяване на решението в частта за разноските съдът не се е съобразил с 3 доказателствата по делото и е направил неправилно изчисление на разноските, които страните си дължат. Така наведените доводи съдът намира за частично основателни, по следните съображения:

В частта, в която се иска намаляване на присъдено възнаграждение за един адвокат за производството пред ВКС съдът намира, че същото е основателно. Предмет на производството е касационна жалба, с която се оспорва въззивното решение по предявен иск за сумата от 39 976.69 евро, с оглед направеното намаление на цената на иска пред въззивната инстанция. Видно от доказателствата по делото касаторът е направил изявление за присъждане на разноски в това производство, но не е представил доказателства за изплащането на такива. Доказателства за изплатената сума са представени едва със списъка за разноски, представен пред настоящата инстанция. С оглед на това настоящият състав намира, че дължимото възнаграждение за оказаните услуги, изчислено съобразно цената на иска (77 014.11 лв.) е сумата от 2840.42 лв. С оглед данните по делото, настоящият състав намира, че на ищцата се дължи възнаграждение съгласно чл.9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на производството пред касационната инстанция, предвид липсата на извършено процесуално представителство (неявяването на пълномощника в открито съдебно заседание, непредставянето на писмени бележки). Същото е в размер на ¾ от този предвиден в разпоредбата чл.7, ал.2, т. 4 от наредбата. Ето защо дължимото възнаграждение е в размер на 2 130.32 лв. С решението е присъдена сума в размер на 2 532 лв., поради което постановено решение в тази част следва да се измени, като се отмени и вместо присъдената сума се присъди сумата от 2 130.32 лв.

По отношение на решението в частта за разноските, в която настоящият състав е присъдил възнагреждение за един адвокат за производството пред първоинстанционния съд, първото разглеждане пред въззивната инстанция, както и за настоящето производство съдът намира, че подадената молба е неоснователна. При изчисляване на присъденото възнаграждение съдът е взел предвид датата на сключването на договорите за правна помощ, действащата към този момент редакция на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, релевираното възражение за прекомерност и правната и фактическата сложност. Дължимото възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 2 840.42 лв., а съдът е присъдил възнаграждение в размер на 2 532 лв., което е в размер по-малък от минималния размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо настоящият състав намира, че подадената молба в тази част е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира същото за частично основателно. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция съдът намира, че разноски на същият не се дължат.

По отношение на изявлението за присъждане на разноски, направено по в. т. д.

№ 803/21 г. видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено по предявеният иск за сумата от 13 374.81 евро, 4 които се претендират като разноски във връзка с прекратяването но направени пред първоинстанционния съд. В същият протокол е отразено и изявлението, че не се претендират разноски за въззивната инстанция. С оглед на така направените изявления съдът намира, че дължимото възнаграждение пред първоинстанционния съд, съобразно прекратяване на производството е сумата от 1 314.77 лв. В молбата се претедира възнаграждение от 1 056 лв. по отношение на прекратената част от производството и сумата от 1 501.65 лв., съобразно отхвърлената част. Дължимото общо възнаграждение за първоинстанционния съд е в размер на 2840.42 лв., но с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че на ответника се дължи възнаграждение само за прекратената част от производството. С оглед изхода на спора и предвид отправеното искане съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд в размер на 1 056 лв. В останалата част молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.