Определение № 99 от 25.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500035 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 чрез пълномощник юрисконсулт Й., против Определение №700/12.11.20225 г. по гр.дело №216/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му да бъде конституирано като трето лице – помагач по делото ЗК„Лев Инс“АД.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането да бъде уважено.

Като заявява, че производството е образувано по повод ПТП с участници двама водачи на автомобили-единият застрахован при ответника, а другия – при третото лице, чието привличане се иска и че образуваното по повод същото произшествие наказателно производство, което не е приключило понастоящем и не е установено по вина на кой от двамата водачи е настъпило, респ. кой следва да обезщети вредите и в какво евентуално съотношение, жалбоподателят въвежда оплакванията, че определението влече неблагоприятни последици за него, тъй като го лишава от възможността да обвърже другия застраховател с решението по настоящото производство.

Поддържа се, че за да осъществи правата си, „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД ще се окаже принудено да инициира друго съдебно производство за установяване на същите обстоятелства, предмет и на настоящото дело– 1 извършителя, неговата вина, противоправността на деянието, причинно – следствена връзка между тях и настъпилите вреди. С постановения отказ дружеството било лишено и от възможността доброволно да уреди отношенията си с другия застраховател и да разпределят помежду си финансовата си отговорност.Не са ангажирани нови доказателства.

Ответниците по частната жалба-ищци в производството по гр.д. №216/25г. по описа на Сливенския окръжен съд, редовно уведомени за горната, не представят становище по нея.

След проверката по чл.275 от ГПК , Бургаският апелативен съд намери частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален срок, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол акт и пред компетентния да се произнесе по нея съд, поради което подлежи на разглеждане.

По същество, като съобрази закона и данните по делото, за да се произнесе, съдът приема за установено следното :

Производството по делото е образувано пред Сливенски окръжен съд по исковата молба на Я. Х. Г. и непълнолетната към датата на подаване на исковата молба Р. Н. В., действаща лично и със съгласието на първата като нейна майка, против „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД за осъждане на ответника по реда на чл.432 от Кодекса за застраховането (КЗ) да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери, причинени от ПТП, настъпило на 18.08.2024 г. около 01.30часа на път II-53,км.

137+700(Ямбол-гр.Сливен) , причинено според ищците от И. Й. Г., като водач на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № *, блъснал лек автомобил „Фолксваген Каравел“, шофиран от И. Д. Г., в който ищците са били пътници.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило механизма на настъпване на ПТП и твърденията за изключителна вина на водача на лекия автомобил „Мини Купър“. Направено е искане за конституиране като трето лице – помагач на застрахователното дружество, с което водачът на другия лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ - ЗК„Лев Инс“АД.

С обжалваното тук определение Сливенският окръжен съд е намерил искането за неоснователно и е постановил оставянето му без уважение.

2

За да достигне до този извод, съдът е посочил, че за привличане на трето лице следва да е налице интерес от конституирането му по делото в полза на главната страна, който следва да е пряк и да произтича от действието, което решението ще окаже върху правната сфера на привличащата и привличаната страна, като предотврати евентуална регресна отговорност на последната.

Прието е, че привличането на другия застраховател ще затрудни защитата на ответника, вместо да я улесни предвид противоположните им интереси в производството.

Настоящата инстанция намира за правилно така постановеното определение,обективиращо краен правен извод за отказ да се конституира третото лице-помагач,поискано от ответната страна, макар да не споделя изцяло изложените в тази връзка аргументи на първата инстанция.

Съображенията на АС-Бургас са следните:

Чл.219 от ГПК дава възможност на всяка главна страна в процеса за привличане на трето лице- помагач, когато това лице има право да встъпи, за да й помага, т.е. когато има правен интерес от участие по делото.

Разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ(сега ал.8) изрично предвижда,че застрахователите на деликвентите носят солидарна отговорност към пострадалите лица, изводима от солидарността в отговорността на самите извършители, визирана в закона, т.е. всеки отговаря за цялото вземане, като съгласно разпоредбата на чл.122 ЗЗД кредиторът(тук пострадалото лице) може да избира към кого от тях да насочи претенцията си за пълното обезщетение.

В случая искът е насочен само към настоящия жалбоподател, но той оспорва твърдения от ищците механизъм на ПТП. Това обуславя правният интерес на другия участник в катастрофата - евентуален извършител, респективно на застрахователя му от участие в настоящото производство, защото той би следвало да възстанови при евентуално установено съпричиняване на противоправния резултат част от обезщетението на ангажирания сега с целия му размер ответник предвид цитираното по-горе правило от КЗ, препращащо и към чл. 127 от ЗЗД. Последната разпоредба създава законова презумпция за равенство на отговорността при пасивна солидарност във вътрешните отношения на длъжниците, освен ако не се установи различие в дяловете им.

3

Ето защо принципно всички съизвършители, респективно застрахователите им, имат интерес да установят както общия размер на обезщетението за вредите, така и на колко възлиза реалното задължение на всеки към кредитора.

Ведно с така установения правен интерес на съизвършителите и техните застрахователи от установяването на засягащите ги общи факти, касателно обезщетението на пострадалото лице, въззивният съд счита, че трябва да съобрази при преценката за основателността на отправеното му искане също дали чрез привличането на третото лице ще се осъществи основният принцип за процесуална икономия, проява на който е разпоредбата на чл.219 от ГПК, след като липсва обратен иск срещу помагача и дали участието на последния няма да затрудни съществено настоящия процес, като го натовари с установяването на факти, излизащи извън предмета на спора, чийто предели са очертани от ищеца.

След като висящото пред Окръжен съд-Сливен производство е по чл.432,ал 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение, което пострадали дирят от застрахователя на причинило ПТП лице и след като увреденият може да поиска обезщетението в цялост от само един деликвент, съдът намира, че за ищците остава без значение дали този извършител(ответникът) се счита за солидарно отговорен с други причинители на противоправния резултат и какво е точното им участие в него.Последните обстоятелства са предмет на установяване в друго производство, между ответника и трети лица и то не засяга интереса на настоящите ищци. За тях въвеждането на допълнителните спорни обстоятелства представлява фактология извън предмета на спора, който са очертали и в този смисъл значително усложнява производството,инициирано в защита на собствените им интереси.

За това искането за привличането на посоченото трето лице като помагач на ответника следва да бъде отклонено,в какъвто смисъл е произнесла първата инстанция обжалваното определение.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Й., против Определение №700/12.11.2025 г. по гр.дело №216/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5