Решение № 206 от 19.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 19.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101651 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумата:

- 66 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане; душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близки и колеги; уронване на престиж и добро име; социално дистанциране; нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост; както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД,

- ведно със законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до 1 пълното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 09.03.2011г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата). С привличането на ищеца била взета мярка неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит ищецът започнал защитата си по делото.На 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП, по който било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС. С присъда от 04.10.2011г. е бил признат за невинен от ВОС. По протест на ПРБ била образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по което с присъдата на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОПВарна за отстраняване на СПН.На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен акт за същото деяние,по който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, като по него делото отново било върнато за отстраняване на нови СПН.

На 14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт за деянието, по който било образувано НОХД №421/2014г. на ВОС.С присъда от 29.05.2015г. по това НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ било образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната присъда на ВОС била потвърдена.По жалби било образувано КНД №1322/2016г. на ВКС, по което делото било върнато на въззивната инстанция с указания. Образувано е било ВНОХД №137/2017г., по което с решение от дата 28.06.2018г. присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била отново потвърдена. Това решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или протестирано, поради което на 25.07.2018г. влязло в законна сила. Така наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно на 25.07.2018г.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието, страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянни прегледи и лечение с медикаменти – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Допълнително твърди, че за влошаване на състоянието му допринесли и публикации в интернет и в печата на следните дати: 25.04.2010г., 26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г. и 09.12.2016г., касаещи обвинението на ищеца, като авторитетен лекар, които били резултат от публични изявления на официалния говорител на ПРБ и които публично уронили професионалния му престиж.

2

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен и професионален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни съображения.

Претендира и законната лихва върху обезщетението, считано от заявена от него дата. Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски. В о.с.з. се поддържат молбата и твърденията на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем и повдигането на соченото обвинение срещу него. Другите предпоставки на иска счита за недоказани, като с оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, по вид и размер;

2/ недоказаност на причинната връзка между вреди и действията на ответника по ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди със справедливостта, с оглед естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за неотклонение, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ допълнително част от представените от ищеца документи за здравословното му състояние датират от период преди обвинението, други са след приключване на НП, а трети касаят вирусни заболявания; 5/ тъй като оправдателната присъда окончателно е била влязла в сила на 15.01.2019г. не следва да се дължи законна лихва от сочената от ищеца начална дата 25.07.2018г.; 6/ медийното отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и обвинение. По същество моли за отхвърлително решение по исковете. В о.с.з. се поддържат молбата и възраженията на ответника.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетото в оригинал ДП №196/2010г. по описа ВОП, ищецът ПЛ. ХР. К. е бил привлечен като обвиняем по това ДП на дата 09.03.2011г., за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата). С привличането на ищеца била взета мярка неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит обвиняемият започнал защитата си.

Видно е от материалите по приетите в оригинал НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, ведно с НОХД №1532/2013г. на ВОС, 3 още ведно и с НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС, както и последно образуваното ВНОХД №137/2017г.: Че на 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП, по който било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС. По него с присъда от 04.10.2011г. е бил признат за невинен от ВОС. По протест на ПРБ било образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по което с присъдата на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОП-Варна за отстраняване на СПН. На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен акт за същото деяние, по който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, като по него делото отново било върнато за отстраняване на нови СПН. На дата 14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт за деянието, по който било образувано НОХД №421/2014г. на ВОС. С присъда от 29.05.2015г. по това НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ било образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната присъда на ВОС била потвърдена. По жалби било образувано КНД №1322/2016г. на ВКС, по което делото било върнато на въззивната инстанция с указания.

Образувано е било ВНОХД №137/2017г., по което с решение от 28.06.2018г. присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била отново потвърдена. Това решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или протестирано, поради което на дата 25.07.2018г. влязло в законна сила.

Срещу горните фактически обстоятелства за развитието на ДП и НОХД срещу П.К. няма и спор между страните. Единствено възражение на ответника е за недоказаност (към отговора) на момента на влизане в сила на оправдателната присъда срещу К.. То не може да се сподели с оглед на материалите от оригинала на относимото НОХД, както и с оглед на приложения препис от решение №236/15.01.2019г., видно от който произнасянето по ВНОХД №137/2017г. на ВАпС за потвърждаване на оправдателната присъда относно К. (28.06.2018г.) не е обжалвано и е влязло в сила през м.07.2018г.

На л.66-73 и след това на л.87-113 от делото са приети много епикризи, амбулаторни листове, рецептурни книжки и медицински доказателства, които свидетелстват за състоянието на ищеца ПЛ. ХР. К., както и за предприетите медицински грижи и лечение през процесния период, всичките от които са съобразени аналитично от вещото лице при изготвяне заключението по СМЕ.

От тях се изяснява следната по-значима информация:

През м.11.2007г. П.К. бил лекуван по повод на Левостранна пневмония в Клиника по пулмология и фтизиатрия на МБАЛ „Св.Марина" -гр.Варна, където като придружаващо заболяване е посочена АХ /артериална хипертония/, за която до момента не се налагало лечение. По време на престоя в клиниката били измерени стойности на АН 160/100 и била дадена препоръка за консултация с кардиолог относно решение за лечение с антихипертензивна терапия. Заболяването Захарен диабет тип 2 не е съществувавало и не е било посочено за придружаващо заболяване. През м.03.2016г. той е бил лекуван по повод на Десностранна бактериална пневмнония в Клиника по пневомология и фтизиатрия на МБАЛ "Св.Марина"-Варна. Латп придружаващи заболявания са били записани ХБ 4

IIIстепен, сърдечна форма, Хипертонично сърце и Захарен диабет тип 2. През м.02.2017г. К. отново е бил на лечение в същата клиника по повод на ОВИ и Остър трахеобронхит. През м.04.2019г. на лечение в същата клиника за Левостранна бактериална пневмония и придружаващи заболявания ХБ IIIстепен, умерена степен, Пристъпно ПМ, ХЛСН /хронична левокамерна сърдечна недостатъчност/ II ф.к., З.Д. тип 2, добър контрол. Видно от копията на рецептурна книжка за лечение на хронично болен, Пл. К. е бил регистриране за Хипертонична сърдечна болест и Захарен Диабет тип 2, от 05.09.2014г. Последващо са били направени заверки на същите заболявания от 27.07.2016г. и 28.12.2018г. Приложени са амб. лист от ОПЛ от м.11.2016г. до м.03.2020г за прегледи и изписване на лекарства за същите заболявания.

От м. 10.2018г. било регистрирано заболяване Персистиращо предсърдно мъждене, за което е ибл лекуван в Първа Клиника по КардиологияИнтензивна на МБАЛ "Св.Марина" гр.Варна. По този повод бил консултиран с доц.П.-кардиолог на 11.09.2018г. и била изписана терапия за това заболяване, която след това се изписвала ежемесечно от личен лекар.