Решение № 6 от 11.01.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1338/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 11.01.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Михаела Георгиева Клечерова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 22, параграф 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква и) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Гоце Делчев, 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101338 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба депозирана от адв. Елза Арнаудова Хасанова, с личен номер на адвокат********, с адрес гр. Гоце Делчев, ул. Г.С.Раковски №7, област Благоевград, в качеството си на пълномощник на Н. Н. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес село *******, община ******, област ********, против „********* ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. *****, п.к. ******, район ******, ул.
********* №******, бл.**, ет.**, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д., Н. Г. С., Л. Т., с която се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *******/*****г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, както и не е включена в ГПР платената от ищцата застрахователна премия.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищцата и „*******К" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *************/******г., съгласно който в чл. 7, ал. 1 е посочен размер на кредита от 3000 лева /три хиляди/ лева и застраховка живот, наименована „Банк живот агент“ с общ размер на застахователната премия от 765,36лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и 36 стотинки/ или общ размер на кредита от 3765,36 лв. Сочи се, че е уговорен лихвен процент в размер на 30,40% и годишен процент на разходите в размер на 34,98%, като е посочена обща сума, дължима от потребителя за връщане в размер на 5071,19 лв. /пет хиляди и седемдесет и един лева и 19 стотинки/.
Излага се, че към договора има предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „************“ ЕАД, Заявление декларация от доверителката ми за установяване на договорни отношения и ползване на лични данни, информация за застрахователна програма „Защита на кредита“ с включена допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита44 и „Защита на сметките“ за 1 кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „******** ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение44, предоставена от Mediguide International; Сертификат № ************ за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „***********“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита44 и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „************“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediguideInternational към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „************“ ЕАД. Излагат се съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК. Сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК и че в него са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема, но липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 34,98 %. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск. Счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва факта на сключване на договор за потребителски кредит с ищцата.
Възразява досежно твърденията й, че договорът е нищожен, поради неспазване изискванията на ЗПК. Излага подробни съображения за спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и че чл. 10 от договора е напълно валиден и съобразен с изискванията на закона. Подробно становище е изложено досежно обстоятелството, че застрахователната премия не представлявала „разход“ по кредита, който следва да се включва в ГПР. Сочи, че застраховката не е била задължителна и ищцата е имала възможност да сключи договора за кредит без да се възползва от застраховка. Излага, че застраховката е сключена изцяло по желание на ищцата, като се сочи, че същата е имала възможност да се откаже от нея и да получи заплатената премия или с нея да погаси предсрочно кредита. Сочи съдебна практика.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждение. адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсулстко възнаграждение.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Прави възражение на за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представител – адв.
Хасанова, която поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Представя писмени бележи. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „*************“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *************/********г., въз основа на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 3000,00 лева.
От приложения по делото договор за паричен заем с цитирания номер се установява, 2 че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000 лева, платим на 24 бр. погасителни вноски с падеж до 15.12.2025г., както и че е сключена и застраховка живот, наименована „Банк живот агент“ с общ размер на застрахователната премия от 765,36лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и 36 стотинки/ или общ размер на кредита от 3765,36лв. Уговорен в кредита е лихвен процент в размер на 30,40% и годишен процент на разходите в размер на 34,98%, като е посочена обща сума, дължима за връщане от потребителя в размер на 5071,19лв. /пет хиляди и седемдесет и един лева и 19 стотинки/. Посочено е, че ГПР е изчислен при следните допускания: Потребителят не дължи допълнителни плащания, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № ************/*****г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „***********“ ЕАД, Заявление декларация от доверителката ми за установяване на договорни отношения и ползване на лични данни, информация за застрахователна програма „Защита на кредита“ с включена допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „***************“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение44, предоставена от Mediguide International; Сертификат № ************ за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „****************“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „**************“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediguideInternational към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „***************“ ЕАД.
По делото е прието заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Б. С.. От заключението се установява, че в случая посочената в договора за потребителски кредит № **********/****г. застрахователна премия в размер на 765.36 лв. не е включена при изчисляването на ГПР, а като главница по потребителския кредит и той е изчислен в размер на 34.98%. Вещото лице заключва, че в случай че, застрахователната премия, не е включена в главницата по кредита, а е включена като допълнителен разход за допълнителна услуга – застраховка BANK Живот агент, то при определяне на размера на ГПР същия ще се промени и от 34.98%, какъвто е определен по договора за потребителски кредит ще се увеличи до 88.04%.
Съдът счита, че следва да кредитира с доверие приетото като доказателство по делото заключение, като обективно, безпристрастно и подкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
С депозираната искова молба от страна на ищецът е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – относно нищожност на целия договор за потребителски кредит.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от 3
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива.
Посочено е, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerovб, C-377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Добавено е, че за да обезпечи тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C-383/18, EU:C:2019:702, т. 30). С оглед на това е прието, че съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнил е, че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия или при предлаганите условия, и дали в действителност с разглежданата договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по член 19, параграф 4 от ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в BGN и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1d16929-655c-4760-a589-87e6ecb4481e