Решение № 338 от 09.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Русе, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500412 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Рал Транс“ЕООД обжалва Решение № 371 от 24.03.2023, постановено по гр.д.№ 313/22 по описа на РРС. Жалбоподателят счита, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. С допълнителна молба уточнява, че обжалва постановеното от районния съд решение само в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за претърпяна загуба в размер на 10 630.40лв по фактура № ********** от 27.10.2021г, ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2022г до окончателно плащане и направените по делото разноски. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и се претендират направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваеми я т „Рубикон шипинг“ЕООД в съдебно заседание чрез пълномощника си счита жалбата предвид това, че е бланкетна, за неоснователна, както и уточнителната такава, която е попадена след предвиденият в закона преклузивен срок. Претендират се разноските по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подадената от „Рал транс“ЕООД въззивна жалба, уточнена с молба от 18.05.2023 относно обема на обжалване на първоинстанционното решение в смисъл, че се обжалва не изцяло, а само в частта, в която е отхвърлен искът на дружеството за претърпяна загуба в размер на 10 630.40лв по фактура № **********/27.10.2021г, ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2022г до окончателно плащане и направените по делото разноски, е бланкетна, 1 както е бланкетно и уточнението й.

Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от TP № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр.

1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалботодателят е посочил, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактите по делото, поради което неправилно е квалифицирал правния спор и от там е стигнал до неправилни изводи относно основателността на спора.

Въззивният съд намира, че и в доклада по делото и в постановеното съдебно решение, първоинстанционният правилно е квалифицирал правния спор спрямо твърденията на ищеца в исковата му молба, а именно като претърпяна загуба на дружеството, изразяваща се в заплатена по фактура сума за ремонт на товарен автомобил, който ремонт не е бил необходим.

От съвкупната преценка на събраните в първата инстанция доказателства- писмени, гласни и приетата съдебна експертиза, съдът приема за установено, че ремонта на т.а „MAN TGL“, собственост на „Рал транс“ЕООД, извършен от „Рубикон шипинг“ЕООД въз основа на сервизна поръчка № 15 561 от 28.09.2021г и чрез извършване на описаните в нея ремонтни дейности е бил необходим и нужен. Този извод не се опровергава от събраните гласни доказателства на ищеца. На първо място св.П. И. и св. Г.

Д. свидетелстват за проблеми в товарния автомобил в период преди приемането му в сервиза за ремонт. Според приложените писмени доказателства товарния автомобил е бил в сервиза в периода от 28.09.2021 до 27.10.2021г. като според показанията на св.З.М., работещ в сервиза на ответното дружество, който е приел и автомобила за ремонт в този период от време той не е напускал сервиза, а и не може да напусне същия, тъй като не може да се движи без да се монтират всички части. Според същият свидетел преди да бъде предприета подмяна на цилиндрова глава на същата е направен тест за херметичност, чието извършване свидетелят е обяснил в показанията си, и е установено, че същата е спукана. За същото е съставена поръчка от 29.09.2021г/л.173 от делото/. Св. В. също установява, че за подмяна на цилиндровата глава отнема поне две седмици, защото първо трябва да бъде доставена новата глава, а след това да бъде оборудвана и монтирана.

2

Според показанията на св.М. след този ремонт св.И. отново е идвал за ремонт на същия товарен автомобил, но с други оплаквания. Това е видно и от представената по делото сервизна поръчка от 01.11.2021г/л.99 от делото/.

С оглед преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че св. И. и св.Д. излагат факти, касаещи втория ремонт, тъй като подмяната на водния радиатор и оплакванията за проблем в товарния автомобил, които свидетелите сочат, са предмет именно на втората сервизна поръчка.

Показанията на св.И., св.Д. и св.М.С. не опровергават доказателствата, че ремонта извършен в периода от 28.09.2021 до 27.10.2021г чрез смяна на цилидрова глава и свързани с нея части, е ненужен. Нито гласните доказателства на тези свидетели, нито протокол, представен от ищеца на л.174 от делото, установяват при условията на главно и пълно доказване, че цилиндровата глава, която е сменена с нова, е била здрава и не е било необходима нейната подмяна. Св.С., с когото св.И. се е консултирал за проблемите на товарния автомобил, не е виждал автомобила, не му е извършвал оглед и не е правил лично преценка на какво се дължат проблемите му. Същият е изказал само предположение. От друга страна св.С. твърди, че той не е извършвал и тест на цилиндровата глава, която св.И. му е доставил, за да бъде прегледана, а бил занесъл същата в сервиз в кв.Чародейка където били направили тест. Видно обаче, че протокол на л.174 от делото, същият не е подписан и от същия по никакъв начин не е видно как е извършено изследването, дали е по съответната технология, а и не може да се направи извода, че този протокол касае именно сменената цилиндрова глава от товарния автомобил на ищцовото дружество. От друга страна върху протокола е вписано име на собственик на лице, различно и от св.И. и от св.М.С.. Още повече, че видно от касовата бележка към поръчката, същата е от 04.01.2022г, т.е повече от два месеца след извършеният от ответното дружество ремонт. Според вещото лице тези цилиндрови глави нямат някакъв специфичен номер за идентификация, поради което след такъв дълъг период от време не може да се установи дали се касае именно за подменената цилиндрова глава, но вещото лице е установило, че върху предоставената му от ищеца цилиндрова глава има видима шупла.

По изложените съображения съдът намира, че ремонта, извършен на товарен автомобил МАН, собственост на ищцовото дружество от сервиза на ответното дружество въз основа на сервизна поръчка № 15 561 от 28.09.2021г, за което е издадена фактура № ********** от 27.10.2021г за сумата от 10 630.40лв, според исковата молба и въззивната жалба, е бил нужен. Същият е извършен от сервиза и приет от ищцовото дружество. По тези съображения съдът намира, че със заплащане на посочената сума по фактурата, ищецът не е претърпял загуба. Искът му за заплащане на сумата от страна на ответника на това основание е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Решението в тази част следва да се потвърди като правилно. Респективно правилно е и решението в частта за разноските, които са определени с оглед изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция в размер на 1 800лв, изплатено адвокатско възнаграждение.

Спорът по делото е търговски, поради което и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното от въззивният съд решение, с оглед цената на иска, не 3 подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 371 от 24.03.2023г, постановено по гр.д.

№ 313/22 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Рал транс“ЕООД, ЕИК 202812568 със седалище и адрес на управлениес.Басарбово, обл.Русе срещу „Рубикон шипинг“ЕООД, ЕИК 117019426 със седалище и адрес на управление гр.Русе за заплащане на сумата от 10 630.40лв по фактура № ********** от 27.10.2021г, представляваща претърпяна загуба от ненужен ремонт, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2022г до окончателно плащане, както и в частта за разноските.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Рал транс“ЕООД, ЕИК 202812568 със седалище и адрес на управление-с.Басарбово, обл.Русе да плати на „Рубикон шипинг“ЕООД, ЕИК 117019426 със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата от 1 800лв разноски за адвокат във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4