Определение № 419 от 21.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Варна, 21.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000312 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу решение № 12 от 18.03.2025г. по търг.дело № 49/24г. по описа на Окръжен съд – ************ в осъдителната му част, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Т. Д. от гр.************ обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, в резултат на ПТП на 21.03.2023г. в гр.************, предизвикано от водача на лек автомобил с рег.№ ********** в нарушение на правилата за движение по пътищата, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество за разликата над 55 000лв. до 60 000лв., ведно с лихва, както и са присъдени съответните разноски.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано и несъобразно със събраните по делото доказателства.

Оспорва единствено приетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалата.

Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че произшествието е било предотвратимо за пострадалата, ако тя 1 е изчакала преминаването на движещия се по пътя с предимство автомобил „***********“. Сочи, че при скоростта, с която се е движил водачът на лек автомобил „***********“ за него ПТП е било непредотвратимо, докато водачът на лек автомобил „Ситроен“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП като изчака преминаването на лекия автомобил „***********“ и след това да предприеме пресичане на платното за движение.

Твърди, че по отношение на ищцата е важало задължението по чл.50 ал.1 от ЗДвП да пропусне МПС, намиращи се на главния път, на който тя навлиза, независимо от лентата и посоката им на движение. Сочи, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата е идвала от път без предимство, регулиран със знак Б2 „Стоп“. Позовава се и на показанията на свидетеля М., водач на лекия автомобил „***********“, установяващи че управлявания от ищцата автомобил е навлязъл на главния път без да спре и да го пропусне, въпреки наличието на знак „Стоп“. Твърди, че е установено, че за ищцата е било обективно възможно да възприема автомобила „***********“ и да го пропусне. Твърди, че единственото нарушение на водача М. е управлението на лекия автомобил с малко превишение на скоростта /15 км/ч/, поради което и допуснатите от ищцата нарушения са значително по-тежки от неговите и приносът и следва да бъде определен в значително по-голям размер.

Поддържа също така и направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен правилно обезопасителен колан. Оспорва приетото от съда съобразно заключението на вещото лице по СМЕ, че нараняванията биха настъпили и при правилно поставен обезопасителен колан, тъй като той не ограничава свободното движение на крайниците в купето. Твърди, че наличието на лента, през долния край на тялото на практика фиксира предимно таза и седалището към седалката и това са обективно най-неподвижните части от тялото при поставен обезопасителен колан. Твърди, че предвид, че уврежданията на ищцата са настъпили именно в тази област, то тя е била без колан, поради което и тялото и се е движило свободно и се е ударило с голяма сила в интериора и вътрешните части на автомобила. Твърди, че при поставен обезопасителен колан такива увреждания не биха настъпили.

Излага, че в конкретния случай ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като приносът и е значително по-висок от 2

50 %. Поради което и твърди, че определеното от съда обезщетение следва да бъде редуцирано в по-голям процент и в резултат да бъде намалено присъденото обезщетение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и вместо него да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 000лв. да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата С. Т. Д. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя осъдителна част.

Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма доказателствени искания.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА съдебно заседание на 14.10.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3