Решение № 922 от 04.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. П., 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102638 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Ц. П. , ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 1288.88 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. включително, сумата от 254.94 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 30.88 лева държавна такса, както и сумата 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 28.08.2017 г., по ч. гр. д. № 4147/2017 г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

Твърди, че процесните суми са погасени по давност и моли да му бъдат 1 присъдени сторените разноски.

В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че по образуваното изпълнително дело от 2017 г. няма извършвани изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на дълга. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. В отговора са противопоставили възражение срещу претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото исковата молба чрез адв. Б., заявява, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски при приложението на чл.78, ал.2 от ГПК.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Видно от приложеното към исковата молба копие от изпълнителен лист, се установява, че на 28.08.2017 г., по ч.гр.д. .№ 04147/2017 г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден процесния изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати на „***“ ЕАД сумата от1288.88 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 254.94 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 2

08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1288.88 лева, считано от датата на подаване на заявлението аз издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 30.88 лева, представляваща държавна такса, както и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор, а и от приложеното копие на молба от 08.11.2017 г. се установява, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по молба на „***“ ЕАД пред ЧСИ – С.Б. е било образувано изп.д. № *** г.

Видно от приложеното към исковата молба уведомление от 04.12.2017 г. до ищцата е било изпратено уведомление за образуваното при ЧСИ изпълнително, дело но няма данни същото да е било получено от страната.

По образуваното при ЧСИ изпълнително дело със запорно съобщение от 04.12.2017 г. е бил наложен запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение при „***“ ЕООД, за което също няма данни, кога е получено от работодателя. Няма данни и образуваното при ЧСИ – С.Б. изп.д. № *** г. да е било прекратено, както и няма данни по изпълнителното дело да са събрани суми от наложения запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането, а именно погасяването на 3 вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

4

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 28.08.2018 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 28.08.2017 г. до образуване на изпълнителното дело - 08.11.2017 г. е изминал период от около два месеца и половина, поради което и съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в молбата са посочени способи за принудително изпълнение, давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД, и от тази дата – 08.11.2017 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две 5 години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва.

В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Предвид горното, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело е наложения запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение „***“ ЕООД от 04.12.2017 г. След тази дата няма представени доказателства за предприети други действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат давността.

От материалите по делото се установява, че след наложения запор, в продължение на две години, считано от 04.12.2017 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 05.12.2019 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.