Решение № 5122 от 11.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5122 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100506558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3595 от 09.03.2023 г. на Софийския районен съд, 25 с - в по гр. д.

№ 30144/2021 г. П. Ц. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на Я. Ю. М., ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие травматични увреждания стрес и душевен дискомфорт, в резултат на ПТП, настъпило на 23.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 23.04.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 12 500 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Срещу решението в уважителната част над размер от 2 000 лв. до присъдените 9 000 лв. е подадена въззивна жалба от ответника П. Ц. Т., чрез процесуалния му представител, в която се поддържа, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че дължимият размер на обезщетението, с оглед характера и интензитета на вредите и механизма на увреждането е в размер на 2 000 лв. Счета, че това е справедливия размер на обезщетението съгласно практиката на съдилищата. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази, че в този момент ищецът живее и работи в гр. Сливен, където средната заплата е била 460 лв. към датата на ПТП. Излага съображения, че не е подал отговор на исковата молба, тъй като първоначалният размер на иска е бил 1 500 лв. След увеличаване размера на иска на 12 500 лв. е възразил по размера, но съдът е приел, че не е предвиден нов срок за отговор по увеличения размер и не е съобразил направеното от него възражение за 1 погасяване по давност. Неоснователно СРС не е уважил и искането за привличане на трето лице помагач - застраховател на ответника. Моли да се постанови решение, с което да се отмени оспореното над размер от 2 000 лв. до присъдените 9 000 лв. и да се отхвърли иска, като се присъди лихва върху увеличения размер от 10.05.2019 г. - от момента на увеличението. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът Я. Ю. М., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, със съображения, че е неоснователна, а решението, в оспорената уважителна част, е законосъобразно постановено. Поддържа, че съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и нормите на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Определеното обезщетение е съобразено с принципа на справедливост, конкретните обстоятелства по делото и събраните доказателства за вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания, периода на възстановяването му, общото му състояние и отражението на увредата върху бита и всекидневния му живот. Съдът е съобразил медицинските документи, СМЕ и СПЕ, както и свидетелските показания и е приел, че в следствие на ПТП от 23.04.2017 г. в гр. Сливен, са нанесени няколко травматични увреждания контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно, контузия на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош, както и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, с посткомоционен синдром, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и психологически травми - преживян силен стрес и душевни страдания. Счита, че СРС е съобразил вида, интензитета, продължителността на болките и страданията, възрастта му, както и обществено – икономическите фактори в страната, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението основателно съдът е взел предвид, че са насени повече от една травми, както и че те имат физически и емоционални последици за ищеца, като освен физическото възстановяване, отшумяването на психологическите последици е отнело повече от 4 години. СРС е взел предвид, че травмите са довели до значителни неудобства и ограничения при движение, промени в социална и професианална сфери на общуване. Отчетено е ограничението в извършване на дейности, свързани с тежък физически за в бъдеще и препоръката за избягване на интензивно натоварване.

Възразява, че лихвата за забава върху обезщетението за непозволено увреждане са дължи от момента на деликта и без покана. Моли да се потвърди решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, в случай, че надвишават минималните размери по НМРАВ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено, при излагане на установената по делото фактическа обстановка.

Съдът приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Предмет на въззивна проверка е първоинтанционно решение в частта, в която е 2 уважен иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размер от 2 000 лв. до присъдените 9 000 лв. причинени от ПТП на 23.04.2017 г.

Решението е влязло в сила в частта, в която иска по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 2 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен над размер от 9 000 лв. до пълния предявен размер от 12 500 лв. В тези части решението не е предмет на въззивен контрол.

ОТ фактическа страна от Констативен протокол за ПТП № 286 от 23.04.2017 г., АУАН № 001001 - бл. № 915356 от 23.04.2017 г. и Наказателно постановление №170804-001001/1 от 04.05.2017 г. по делото се установява, че на 23.04.2017 г., около 16. 45 часа, ищецът Я. Ю. М. като управлявал личния си л. а. „Нисан“, „Микра“, с peг. № ВР **** ВМ, в района на парк „Юнак"- южно на стадиона „Хаджи Димитър" в гр. Сливен, реализирал ПТП с л. а. „Пежо 206 РЦ20М", с peг. № СН **** АР, управляван от ответника П. Ц. Т.,. Последният при излизане от паркинг, отнел предимството на ищеца, не го пропуснал да премине по пътя, като по този начин реализирал пътнотранспортно произшествие, което е прието за административно нарушение на чл.

37, ал. 3 от ЗДвП.

Според представената пред СРС медицинска документация, обсъдена в решението, в спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ където е откаран ищеца е установено, че в резултат на удара при процесното ПТП той е получил контузия на главата с масивна разкъсно - контузна рана в областта на челото с обилно кървене от нея, с охлузвания на околността и болезнен травматичен оток на тъканите наоколо, контузия на врата с болки в областта на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош с болки в областта на раменете и гърдите.

На следващия ден, поради появило се силно главоболие, световъртеж и светобоязън, болка и скованост в двете ръце, ищецът отново е посетил МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, където му е поставена диагноза - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и е бил хоспитализиран за период от 24.04.2017 г. до 26.04.2017 г.

През месец ноември 2017 г. провел балнеолечение и рехабилитация от 16.11.2017 г. до 21.11.2017 г. във ВМА- БПЛР - гр. Хисаря.

От заключението на приетата пред СРС СМЕ, която не е оспорена от страните и въззивният съд също кредитира се установява, че телесните увреждания, които е получил ищецът, вследствие на вътреавтомобилна травма, като водач на л. а., при сблъсък с друго МПС са : мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма /от типа на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание/, с посткомоционен синдром, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно, контузия на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Характерът на получените увреждания е травматичен - вътреавтомобилна травма. От направените рентгенографии на череп, шиен отдел на гр. стълб след инцидента е установено, че не са налице травматични увреди.

Раната на челото на ищеца е обработена, направен ТАП 0.5. Хоспитализиран на следващия ден от травмата, поради клинична изява на мозъчно сътресение/главоболие, световъртеж, светобоязън, болки и скованост в двете ръце и гърба. Вещото лице е посочило, че е проведена медикаментозна терапия, балнеолечение, рехабилитация.

3

Оплакванията от болки в шията и ръцете, с намалена сила в същите, повече в дясно са продължили с периоди на обостряне, като ищецът е бил временно нетрудоспособен - 43 дни. Според експертизата описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Вещото лице счита, че за в бъдеще при натоварване, промени във времето е възможно да се обострят периодично болките в шийния отдел, тръпненето на горните крайници.

Пред СРС е прието без възражения и заключение на съдебно - психологична експертиза. Според експертизата субективните преживявания на Я. М., обективното наблюдение и приложените психо-диагностични тестови методики по време на психологичното изследване, дават основание да се приеме, че в резултат на претърпяната пътна злополука на 23.04.2017 г., при ищеца са възникнали преживявания на шок, физическа болка и фрустрация- ограничаване от естествените и обичайни дейности. Той е бил ограничен от обичайните си дейности и не е имал възможност да ги извършва поради физическа невъзможност. Преживял е физически болки, в психо-вегетативен план - безсъние, а в психологически план - тревоги и притеснения, касаещи възстановяването му и възможността му да работи, както и да помага на семейството си и родителите. Бил е затруднен в своята самостоятелност, независимост и с нарушен интегритет, както и е бил ограничен във възможността си да общува и контактува с по-широката среда. В социален аспект се установява период на изолация и отдръпване от по-широкия кръг на общуване като колеги и приятели.

Тези преживявания постепенно са се редуцирали. Те са преминали през няколко етапа - болнично лечение в стационар и неврологично отделение, домашно лечение и рехабилитационни процедури, които се провеждат дългосрочно и до момента, по няколко пъти в годината. Постепенно са се възстановили и социалните активности на ищеца - първоначално в период около 20 дни не е излизал, а след това е разширил дейностите си извън дома, както и контактите си.

Според експерта повече от половин година след инцидента, Я. М. е бил отделен от работната си среда, поради когнитивно снижение, което е оказвало влияние на работата му, изискваща повишен капацитет на вниманието. Към момента на проведеното изследване, се отчита интегриране на преживяното до степен че Я. М. има пълноценно личностно, емоционално и социално функциониране на ниво до това, което и имал преди преживяната злополука. Налице са остатъчни страхови ситуативни преживявания, изводими от преживаното /рядко в ситуации на шофиране, която дейност е възстановена като цяло/.

Констатациите на СПсЕ относно емоционалното и психично състояние на ищеца след инцидента се подкрепят и от показанията на свидетелите К.Ц.Г. Г.Д.А. колеги и приятели на ищеца, обсъдени от СРС. Според показанията три месеца след инцидента ищеца се върнал на работа, след като ползвал болничен и отпуск. Оплаквал се от болки след травмата и всяка година ходели заедно с ищеца на санаториум в Болница за долекуване, рехабилитация, възстановяване и профилактика в гр. Хисаря, която била специализирана за лечение на костно-ставни мускулни увреждания. След инцидента, когато общувал с хора, ищецът бил по - притеснителен, сприхав, избухлив, изолиран, забързан и неспокоен. Белегът на главата му стоял още шест месеца след случилото се. Според показанията след инцидента ищецът не бил толкова жив и контактен, чувствал се несигурен. Гледал да избягва физическа работа, защото му било по - трудно. Ищецът споделял, че все още има болки във врата и не може да върти глава. Ако му се наложело да управлява автомобил, избягвал да шофира, защото 4 имал болки във врата.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1d0b480-5e0d-4c41-8539-ed707f1f351c