Решение № 1014 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. С., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 3708 от 20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4772/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-28 състав, ЗК "Лев Инс" АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Р. А. Г. сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 14.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 60 000 лева. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ищцата Р. А. Г., чрез процесуален представител в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 45 000 лв. до пълния размер от 60 000 лв., като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания.

Отделно от това не е съобразен с лимитите на отговорност и съдебната практика по сходни случаи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат разпределени разноските между страните съобразно това.

Въззиваемата страна ЗК "Лев Инс" АД, чрез процесуален представител оспорва наведените в жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.

1

Страните претендират се разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, намира решението в обжалваната часта за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска "гражданска отговорност".

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 45 000лв./, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.

432, ал. 1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищцата, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установеният от първоинстанционния съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Изслушана е пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед-травматолог, от която се установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила фрактура в проксималния /горен/ край на левия хумерус /раменна кост/ и фрактура в проксималния край на дясната тибия /голям пищял/, засягаща латералния /външен/ кондил на костта. Фрактурите са визуализирани отчетливо на диагностичните рентгенографии, проведени на 14.12.2022 г. в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“. Фрактурната морфология на проксималния хумерус на ищцата сочи, че се касае за прясна, закрита трифрагментна фрактура на големия туберкулум и хирургичната шийка с дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини. Оттук се определя и оперативният подход на лечение при този вид счупвания, изразяващ се в открита репозиция и остеосинтеза с импланти. Получената в резултат на ПТП-то фрактура на проксималния хумерус е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак – трайно затруднение в движението на левия горенн крайник, за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

Вещото лице изяснява, че от гледна точка на фрактурната морфология, процесната увреда на дясната тибия на ищцата може да се характеризира като прясна, закрита, интраартикуларна, двуфрагментна фрактура с разцепване на латералния кондил на дясната тибия с минимална дислокация на фрагментите и вътреставен праг под 2 мм. В разглеждания случай коляното е било подложено на действието на валгусни сили на стрес, в резултат на които е настъпило екстремно огъване в посока отвън - навътре, т.е. към другия крайник, надхвърлящо параметрите на нормалната биомеханика на коленната става. При това патологично движение латералният кондил на бедрената кост, 2 който е много по-здрав като структура от проксималния край на големия пищял, е натиснал прекомерно латералното тибиално плато, което е довело до отцепване на кондилния фрагмент встрани. Настъпилата в резултат на ПТП-то фрактура на латералния тибиален кондил на дясното коляно при Р. А. Г., е довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период поголям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

Експертът е посочил, че всички дву-, три- и четирифрагментни фрактури на проксималния хумерус са дислокация, подобна на тази в разглеждания казус и са показани за оперативно лечение, независимо от възрастта на пациента. От ксерокопието на приложената към медицинската документация по делото епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, става ясно, че ищцата е отказала предложената й операция. С оглед на това е бил предприет консервативен подход на лечение, изразяващ се в поставянето на мека имобилизираща превръзка. В конкретния случай не е провеждана никаква мануална репозиция на фрактурата, тъй като същата би била абсолютно безсмислена. Фрагментите са дислоцирани под действие на сухожилията на различни мускули, поради което наместването им може да се осъществи единствено и само по оперативен път.

Относно фрактурата в проксималния край на десния голям пищял на ищцата, експертът излага, че тъй като в разглеждания казус отцепването на латералния кондил на дясната тибия е с минимална дислокация на фрагментите, а вътреставният праг е под 2 мм, може да се каже, че лекуващият екип съвсем правилно е подбрал консервативния подход на лечение, изразяващ се в имобилизиране на десния долен крайник с помощта на фабрично изработена туторна ортеза /шина/ с вграден шарнирен механизъм за постепенно увеличаване градусите на флексия /сгъване/ в коленната става с напредване процеса на костно срастване.

Обобщено е от експерта, че и двете процесии травми са били лекувани консервативно, като по отношение фрактурата на проксималния хумерус това не е оптималния начин на лечение, но самата ищца се е отказала от извършването на операция, докато счупването на латералния кондил на дясната тибия съвсем правилно е било лекувано по неоперативен път.

Практиката показва, че при неоперативно лечение този тип фрактури на проксималния хумерус те зарастват за период от около 45 - 60 дни в зависимост от възрастта на пациента. След него задължително се провеждат един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в раменната и лакътна стави, както и силата на мускулите на мишницата и предмишницата. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 2,5 - 3 месеца. Също така, след счупвания в областта на проксималния хумерус, лекувани консервативно, е възможно да настъпят и усложнения.

Срокът на имобилизация при фрактури на проксималната тибия с минимална дислокация на фрагментите, лекувани консервативно с ортеза е 4 5 седмици, след което се започва пасивно и активно раздвижване на коленната 3 става, без да се натоварва засегнатия долен крайник. В конкретния случай се касае за уникондилна фрактура с разцепване на латералния тибиален кондил и минимална дислокация на фрагментите. Независимо от начина на лечение консервативен или оперативен, този тип счупвания изискват пълно отбременяване на засегнатия крайник, за срок от два и половина до три месеца, което ще рече, че през този период не трябва да се стъпва с цялата телесна маса върху този крак. След това се налага провеждането на няколко курса активна рехабилитация и ЛФК, необходими за възстановяване обема на движение в коленната става и силата на мускулите на бедрото и подбедрицата.

Очакваният срок за зарастване на фрактурата при ищцата е три до четири месеца, а завръщане към физическа активност се очаква в рамките на пет до шест месеца след настъпване на травмата.

Относно обстоятелствата за ефекта от лечението, степента на излекуване и наличието на остатъчни явления, експертът се е позовал на заключението от проведения на 15.03.2024 г. клиничен преглед на Р. Г. от вещото лице ортопед-травматолог във ВМА-С., за което е представен и съответния документ към делото, според което, към момента на клиничния преглед ищеца е в задоволително общо състояние за възрастта, контактна, адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност. Съобщава за наличието на почти ежедневни болки, локализирани в зоните на двете фрактури, които се проявяват по различно време на деня и се повлияват негативно от промяна в климатичните условия /повишена влажност и пониски температури/. Тези оплаквания обаче не налагат прием на обезболяващи медикаменти. Освен това споделя за появата на чести отоци в областта на дясното коляно. Към момента на настъпване на процесното ПТП, както и понастоящем ищцата е пенсионер. Настъпилите травми са довели до промяна в ежедневните й дейности и занимания - преди инцидента тя е подържала сама хигиената в дома си и е обичала да се разхожда в квартала, където живее, като към настоящия момент се налага някой да й помага за тези неща.

Освидетелстваната дава информация, че след дехоспитализирането й от лечебното заведение е била настанена за срок от пет месеца в хоспис „Слънчев дом“ в с. Мировяне, където е провеждала и рехабилитацията си.

Експертът пояснява, че на актуалните рентгенографии, проведени на 14.03.2024 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД са налице рентгенови данни за пълна консолидация и на двете процесни фрактури. Счупването на левия хумерус е зараснало в позицията, в която е получено, далеч от нормалните анатомични параметри на костта, което е основната причина за ограничения обем на движенията в лявото рамо. Фрактурата на проксималната тибия е зараснала с вторично костно срастване и възстановяване нормалната анатомия на костта. Имайки предвид изложените по-горе данни от клиничния и рентгенов преглед, вещото лице заключава, че относно двете фрактури е налице пълна консолидация, макар и не в рамките на анатомичните параметри за лявата раменна кост. Трябва да се отбележи наличието на следните посттравматични усложнения, настъпили в резултат на въпросните увреди: ограничен и болезнен обем на движенията в лявото рамо и дясното коляно, намаляване хватателната сила на лявата ръка и развитие на артрозни промени 4 в дясната коленна става.

Относно бъдещата прогноза за състоянието на ищцата сочи, че с оглед посттравматичните и дегенеративни изменения в областта на дясното коляно /остеофити по ръба на латералното тибиално плато и дефект на ставната повърхност/, настъпили като усложнение на фрактурата, получена при ПТПто от 14.12.2022 г., са довели до необратима увреда на ставата, чиято функционалност никога няма да се възстанови до нормата, в която е била преди настъпването на процесния инцидент.

Вещото лице приема, че болките и страданията на ищцата са били найсилни в периода между настъпването на описаните по-горе травматични увреждания и предприетото имобилизиране на засегнатите крайници, както и в ранния период след това, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като пострадалата е имала фрактури и на два крайника - долен десен и горен ляв крайник, със сигурност е имала нужда от чужда помощ за обслужване.