Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 01.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 775/2021
Вид
Решение № 175
Подписан
01.04.2022
В сила
29.02.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000775 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 21037 от 31.05.2021 г., поправено с решение № 21043 от 30.06.2021 г., постановени по т. д. № 105 по описа за 2019 г., Смолянският окръжен съд:

- осъжда ЗД „Б. И.“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на Д. ТР. К., сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. В. К. - син, настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на водача на автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до окончателното и плащане;

- отхвърля иска за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв;

- осъжда ЗД „Б. И." АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 380 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на В. М. К., сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. В. К. - син, настъпила при ПТП на 12.06.2019 г., по вина на водача на автомобил марка Б**, модел ****, рег. № ********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019г. до окончателното и плащане;

1

- отхвърля иска за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв.;

- отхвърля иска на ЕЛ. В. Х. за сумата 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на смъртта на брат й М. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2019 г. до окончателното им плащане;

- осъжда ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. Д. и адв.

Н. М., адвокатско възнаграждение в размер на 5 467.64 лв.;

- осъжда ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Смолян, дължимата за производството държавна такса в размер на 9 600 лв. и сумата от 591.82 лв., депозит за вещи лица, изплатен от бюджета на съда;

- осъжда Д. ТР. К., ЕГН **********, В. М. К., ЕГН ********** и ЕЛ. В.

Х., ЕГН ********** да заплатят на ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, разноски от 7062.36 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Против решението са постъпили въззивна жалба от ищците Д. ТР. К., В.

М. К. и ЕЛ. В. Х., както и насрещна въззивна жалба от ответника ЗД „Б. И.“ АД.

Ищците Д.К., В.К. и Е.Х. обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против ответното ЗД искове, както следва: първите двама – за разликата над присъдените застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди от по 120 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за всеки от тях, а Е.Х. – в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.

Във въззиввната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и житейски несправедливо. Искането е решението в обжалваната от тях част да се отмени и да се постанови друго, с което предявените от Д.К. и В.К. да се уважат в пълните предявени размери, а предявеният от ЕЛ. В. Х. иск, да се уважи за сумата от 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на присъдените суми, както и сторените от тях деловодни разноски за двете инстанции.

От ответника по предявените искове ЗД „Б. И.“ АД е постъпила насрещна въззивна жалба против решението на Смолянския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от Д.К. и В.К. за разликата над 80 000 лева за всеки от тях до уважените размери от по 120 000 лева. В насрещната жалба се изразява становище, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Искането е обжалваното решение да се отмени и предявените искове от тези ищци да се отхвърлят за посочената разлика.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по предявени о т Д. ТР. К., В. М. К. и ЕЛ. В. Х. против ЗД „Б. И.“ АД активно 2 субективно съединени осъдителни искове, за присъждане на сумите от по 200 000 лева за първите двама ищци, както и на сумата от 150 000 лева – за Е.Х., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта на М. К. – син на Д.К. и М. К. и брат на Е.Х., в резултат от травми, причинени при ПТП на 12.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

Исковете се основава на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2019 г., около 22 часа, на път ***-****, км 31+500 , между лек автомобил марка „Б** 320 Д“ с рег. № ********, с водач Б. Х. и товарен автомобил „М. *** *“ модел „С.“, с рег. № ********, управляван от Г. С., е причинена смъртта на водача и на возещите се в лекия автомобил - Б. Х., М. К. и О. С..

От приетото заключение на САТЕ, както и от приетите писмени доказателства по делото, е установен механизма за настъпване на произшествието, според който, ударът между двата автомобила и причинените на пътуващите в тях лица травми, включително и тези, довели до смъртта на М. К., е настъпил в резултат на управлението на лекия автомобил от водача Б. Х. с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което същият е загубил контрол върху автомобила и се е ударил странично в насрещно движещия се товарен автомобил „М. *** *“.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на водача на автомобила ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ № ****************, със срок на валидност от 26.03.2019 г. до 25.03.3020 г., сключена между собственика на автомобила и ЗД „Б. И.“ АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими. Основните спорни въпроси са относно размера на дължимото обезщетение за причинените на родителите на пострадалия при процесното ПТП М. К. вреди, както и относно доказването на активната легитимация на ищцата Е. Х. по предявения иск.

По първия въпрос - несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците преживяват много тежко смъртта на сина си. Установено е, че пострадалият – млад човек, през по-голямата част от живота си е живял с родителите си. Бил добър, жизнерадостен, отзивчив и изключително привързан към тях, както и те към него. Установено е също, че 3 преждевременната смърт на М. се отразила изключително тежко на родителите му. Трагичната смърт на единствения им син, с когото имали много силна емоционална връзка, завинаги ги е лишила от неговата обич, подкрепа и присъствие, от възможността да видят развитието му, създаването на семейство. Разпитаните по делото свидетели установяват, че след трагичното събитие ищците рухнали психически, престанали да правят планове за бъдещето и загубили интерес към живота. Въпреки опитите на близки и приятели да ги утешат, да им помогнат да преодолеят последиците от сполетялата ги трагедия, те не успели да се върнат към нормалния начин на живот, ограничили контактите си с близки и приятели, а за известно време – дори с дъщеря си Е..

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Смолянският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от родителите на М. душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната и в насрещната въззивна жалба оплаквания относно несъответствието между определените обезщетения и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Не може да бъде споделено изразеното от ищците становище, че съдът в недостатъчна степен е оценил тежестта и интензитета на претърпените от тях болки и страдания.

Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на родителите ищци неимуществени вреди, които са пряка последица от смъртта на сина им, настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни промени в психичния, емоционален и социален статус на пострадалите, в случая намират конкретен израз в мъката на двамата родители от загубата на единствения им син, за когото е установено, че е бил емоционална, морална и житейска опора; в постоянното им терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; в душевната болка, предизвикана от усещането за безнадеждността и безсмислието на живота, доколкото смисълът на живота на всеки родител в значителна степен се свързва с надеждата и с очакванията за благополучие преди всичко на децата и на семейството в цялост.

Неоснователно е и оплакването на ищците за несъобразяване на обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната.

Действително лимитите на отговорност по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 492 КЗ в някаква степен са израз на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към съответния период на действието им, но не се представляват 4 самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението. В случая размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с определените в посочената разпоредба застрахователни лимити, действащи към датата на процесното ПТП, поради което съдът приема, че същите са съобразени и със социално-икономическите условия в страната към онзи момент.

В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от родителите на пострадалия неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Пловдивският апелативен съд преценява, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Въззивният съд преценява като неоснователно поддържаното от представителя на ищците становище за липсата на принос за настъпването на вредите от страна на пострадалия, което е относимо към намаляване размера на определеното обезщетение.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“ Релевантен за приноса на пострадалия са само онези конкретно установени негови действия или бездействие, без които, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.