Акт от 05.11.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1666

Габрово, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20267090700312 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево против Писмена покана № РД-25-ПП-07-131 от 10.07.2026 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорването на писмената покана е допустимо, подадено в преклузивния срок, от надлежна страна, притежаваща правен интерес, поради негативно засягане на законните й интереси. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с действителните факти по случая на направените констатации, като при проведеното лечение на посочената пациентка констатациите на проверяващия екип не съответства на действително установените медицински факти, описва се фактология относно случая на пациентката, като се твърди, че не може да се приеме, че лечебното заведение е нарушило изискванията на клиничната пътека или че е получило без правно основание изплатените от НЗОК средства; на пациентката е било проведено своевременно, адекватно и съобразено с клиничното ѝ състояние лечение, довело до подобрение и успешно завършване на хоспитализацията. Прави се искане за отмяна на оспорената писмена покана.

В придружаващото преписката писмо процесуалният представител на ответната страна прави възражение за необжалваемост на процесната покана, издадена на основание чл. 76б от ЗЗО в резултат от влязла в сила Заповед № РД-25-ЗС-07-199 от 26.06.2026 година за налагане на санкция; алтернативно се навеждат доводи за неоснователност на оспорването, като се сочи, че заповедта за налагане на санкция за процесния случай не е била обжалвана и е влязла в сила на 09.07.2026 година; прави се искане за отхвърляне на оспорването.

В открито съдебно заседание оспорващата страна МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество; заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на РЗОК – Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между Националната здравноосигурителна каса – София и оспорващата страна в настоящото производство е сключен Договор № 070247 от 18.10.2023 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК /л. 39-73/.

Със Заповед № РД-25-07-299 от 26.05.2026 година Директорът на РЗОК - Габрово е наредил да се извърши тематична, извънпланова, първична проверка на лечебното заведение за болнична помощ – оспорваща страна в настоящото производство за контрол на Договор № 070247 от 18.10.2023 година, в съответствие с общите и специални условия на НРДМД 2023-2025, Приложенията към него и ЗЗО, във връзка с постъпила в РЗОК – Габрово жалба с посочен номер и дата.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-07-299 ≠1 от 12.06.2026 година, както и Протокол за неоснователно получени суми от извършена проверка по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-25-07-299≠2 от 12.06.2026 година , и двата връчени на управителя на проверяваното болнично заведение на 12.06.2026 година.

Със Заповед № РД-25-ЗС-07-199 от 24.06.2026 година на Директора на РЗОК – Габрово на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево е наложена санкция в размер на 178.95 евро на основание чл. 499, ал. 1 във връзка с чл. 455, ал. 3 от НРДМД-2023 година, като е посочено, че фактическите основания и мотивите за налагане на санкцията са посочени в Протокол № РД-25-07-299≠1 от 12.06.2026 година, като е пресъздадена накратко фактологията относно процесната пациентка, свеждаща се до следното: докато е пребивавала в Неврологично отделение, болната е проявила признаци на настъпващ инсулт – схваната долна челюст, падания от леглото и припадъци, на които индикации медицинският екип не отговорил, не е извършена КТ на главен мозък за отхвърляне или потвърждаване на мозъчен инсулт; в деня на изписването пациентката била откарана от роднини в гр. Плевен, където постъпила по КП 50.1, като инсултът е потвърден със съответните диагностични способи. Направено е заключение, че не е осигурена медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, относно придружаващото заболяване, с което е нарушен чл. 33, т. 1 и 2 от НРД във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, за което лечебното заведение подлежи на санкция финансова неустойка в размер от 200 до 500 лева на основание чл. 455, ал. 3 от НРДМД-2023 година; съгласно чл. 379, ал. 1 от НРДМД-2023 НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения; процесната ИЗ № 1266 е платена от НЗОК без правно основание, поради което е съставен и връчен Протокол за неоснователно получени суми от извършена проверка по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-25-07-299≠2 от 12.06.2026 година за връщане на 907.20 лева /463.84 евро/. Наложена е санкция между законоустановения минимум и максимум, а именно 350 лева /178.95 евро/.

Заповедта е връчена посредством ССЕВ на 24.06.2026 година /л. 30/, като оспорващата страна не сочи доказателства да е оспорила горепосочената заповед, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила на 09.07.2026 година, каквото е и твърдението на ответната страна.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Писмена покана по чл. 76б, ал. 3 от ЗЗО № РД-25-ПП-07-131 от 10.07.2026 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Габрово /л. 7/, според която размерът на подлежащата на възстановяване сума, получена без правно основание, е 907.20 лева /463.84 евро/, като в поканата е посочено, че сумата е дължима на основание констатациите, отразени в Протокол № РД-25-07-299≠1 от 12.06.2026 година, както и Протокол за неоснователно получени суми от извършена проверка по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-25-07-299≠2 от 12.06.2026 година; поради неподаване на възражение, за описаното в Протокол № РД-25-07-299≠1 от 12.06.2026 година е издадена влязла в сила Заповед № РД-25-ЗС-07-199 от 24.06.2026 година на Директора на РЗОК – Габрово, с която е наложена санкция в размер на 178.95 евро.

Процесната покана е получена от болничното заведение на 10.07.2026 година посредством ССЕВ и по депозирано в законоустановения срок оспорване на поканата /жалбата е входирана на 17.07.2026 година – л. 5/ е образувано настоящото производство.

Съдът намира оспорването за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. Във втора алинея е предвидено, че в случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Тоест, законодателят е предоставил възможност на изпълнителя на медицинска помощ да обори констатациите за извършено нарушение на ЗЗО или НРД, съдържащи се в наказателното постановление или в заповедта за налагане на санкция, и влизането в сила на тези актове е нормативно установена предпоставка за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. От събраните доказателства в производството по издаване на заповедта за налагане на санкция и тяхната достоверност се определя издаването на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми. След влизане в сила на заповедта за налагане на санкция следва да се приеме, че нарушенията са налице и следователно спорът в тази връзка е окончателно приключил.

При наличие на влязла в сила заповед за налагане на санкция, какъвто е процесният случай, органът действа в условията на обвързана компетентност. С влизане в сила на заповедта за налагане на санкция е доказано отсъствието на основанието за получените суми от бюджета на НЗОК, а целта на поканата е тяхното възстановяване, като престирани без правно основание предвид доказаните нарушения, предмет на заповедта за налагане на санкции. Дали са извършени нарушения на ЗЗО и НРД следва да бъде установено в хода на производството по оспорване на заповедта за налагане на санкция и е недопустима повторна проверка за наличие на визираните в писмената покана нарушения при оказване на болничната помощ от страна на изпълнителя. Посочването в процесната писмена покана на чл. 76б, ал. 3 от ЗЗО, каквато разпоредба не съществува, съдът отчита като техническа грешка. От изложените в писмената покана фактически обстоятелства се установява, че е налице хипотезата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, т.е. процесната покана е издадена на валидно и съществуващо правно основание. Оспорването на поканата не е изключено нито от разпоредба в ЗЗО, като следва да се има предвид и чл. 120, ал. 2 от КРБ.

Посочената в процесната покана сума, подлежаща на възстановяване, а именно 907.20 лева /463.84 евро/, за пациент, преминал през хоспитализация по КП 56.1, отговаря на предвидената цена на горепосочената КП към момента на хоспитализацията /20-25.04.2026 година/ в Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 година за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 година, изменен и допълнен с Договор № РД-НС-01-2-3 от 22 май 2025 година за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 година /§ 41 във връзка с § 67 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-2-3 от 22 май 2025 година, според които горепосочената цена е в сила от 01.01.2025 година/.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че Писмена покана № РД-25-ПП-07-131 от 10.07.2026 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Габрово, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон и при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с целта на закона.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 /шестдесет и шест цяло и четиридесет и седем ст/ евро, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И: