Решение № 3413 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3413 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330119215 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Х. Т., ЕГН

**********, гр. П., ж.к. ***, бл.***, вх.* против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че С. Х. Т. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като погасени по давност сумата от общо 10162,74 лв., включваща главница по договор за потребителски кредит с номер ****** г. в размер на 4136,14 лв., сумата от 3113,82 лв. - законна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 04.11.2024 г., сумата от 2912,78 лв.- неолихвяеми вземания, включващи сумата от 1681,92 лв.- добавка, представляваща печалба за кредитора за периода от 13.11.2009 г. до 15.02.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18106/2012 г. по описа на ПРС и е образувана изпълнително дело № ****** г. ******, а впоследствие изпълнително дело № ****** г. ******.

Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че по ч.гр.д. 18106/2012 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист за суми по Договор за потребителски кредит с номер ****** г.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ****** г. ******, по което се сочи, че последното валидно изпълнително действие е от 18.05.2015 г.- вноска по запор от трудово възнаграждение в размер на 32 лв.

Посочва се, че изпълнителното дело е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от ****** г., като е образувано изпълнително дело № ****** г. ******. Първите действия по 1 принудително изпълнение се посочва, че са реализирани със запорни съобщения от 11.10.2024 г. до ОББ и до НОИ. Наложените запори не са произвели действие, тъй като ищецът няма разкрита сметка в ОББ, а пенсията му за инвалидност 85 % не подлежи на запориране, а и е под размера на МРЗ.

Твърди се, че от дата 26.06.2015 г. до 26.09.2020 г., а и след това не са реализирани действия по принудително изпълнение, които да са валидни и да са породили действие да прекъснат срока на погасителната давност.

Цитира се съдебна практика относно действията, водещи до прекъсване на срока на погасителната давност.

Моли се да се признае за установено, че вземанията по издадения изпълнителен лист и образувано въз основа на него изпълнително дело са погасени по давност и съответно не се дължат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като неоснователна.

Не се спори относно депозирането на заявление и издаване на изпълнителен лист по посоченото от ищеца частно гражданско дело от Б. П. П. Ф. ЕАД за задължения по сключен договор за кредит с номер ****** г.

Не се спори и, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****** г. ******

Твърди се, че по така образуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, които са обусловили прекъсване на срока на погасителната давност.

Посочва се, че с молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят Б. П.

Пърсънъл Файненс ЕАД е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата се посочва, че е прекъснат и срока на погасителната давност, като се цитира практика.

Освен това се посочва, че са извършени и следните действия, прекъсващи срока на погасителната давност, а именно: депозиране на молба за разсрочено плащане от длъжник – 31.10.2013 г.; изпращане на запорно съобщение до работодател – ****** на 30.04.2014 г. и удържане на сумата в размер на 32 лв. от трудовото възнаграждение на ищеца, на което е наложен запор на 18.05.2015 г. Освен това се сочи, че по време на действието на изпълнителния процес и до приемането на ТР от 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.

Предвид цитираната практика посочва, че са извършвани действия, които са поддържали висящността на процеса и съответно са довели и до прекъсване на срока на погасителната давност. В тази връзка посочва, че на 02.10.2020 г. е изходирано запорно съобщение до ОББ АД за налагане на запор по банковите сметки на ищеца. Посочва, че на 03.10.2022 г. е входирана молба от взискателя за справка НОИ и искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и опис на движими вещи в дома на длъжника. На 01.11.2022 г. се сочи, че е изпратена призовка за принудително изпълнение и е 2 насрочен опис на движими вещи на 19.12.2022 г. Освен това на 20.03.2024 г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ с искане за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки и след справка в НАП запор на трудовото възнаграждение.

На ****** г. се посочва, че ответникът е получил съобщение за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като след това въз основа на същия изпълнителен лист е депозирана молба на 29.07.2024 г. и е образувано изпълнително дело № ****** г. ******.

Оспорва твърденията на ищеца, че запорът на вземанията по банкови сметки не е породил действия, поради обстоятелството, че няма банкова сметка в ОББ А.

Твърди се, че с предприемането на описаните действия погасителната давност е прекъсната, като към датата на депозиране на исковата молба срокът на погасителната давност за процесните вземания не е изтекъл. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед допустимостта на предявените искове и редовност на исковата молба делото ще следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа страна:

Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че за е издаден изпълнителен лист на 09.01.2013 г. в полза на Б. П. П. Ф. ЕАД за сумите, както следва: 4136,14 лв. - главница по договор за потребителски кредит с номер ****** г.,

1681,92 лв.- добавка, представляваща печалба за кредитора за периода от 13.11.2009 г. до 15.02.2012 г., 1230,86 лв. - законна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 26.10.2012г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 140,98 лв.- държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

На 13.01.2013 г. въз основа на така издадения изпълнителен лист е депозирана молба от Б. П. П. Ф. ЕАД за образуване на изпълнително дело, като е поискано и извършване на справки и предприемане на действия по принудително изпълнение, като е възложено на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ т.е. да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Въз основа на горната молба е образувано изпълнително дело № ****** г. ******.

По така образуваното изпълнително дело през 2013 г. са наложени запори на получаваните от ищеца трудови възнаграждение, като вследствие на така наложения запор видно от гърба на изпълнителния лист, както и протоколите от разпределение, са постъпвали суми за погасяване на задълженията, като последно на 15.04.2015 г. е разпределена и изплатена сума в полза на взискателя в размер на 32 лв.

На 17.10.2013 г. на ищеца е връчена призовка за доброволно изпълнение, в която е отразен 3 наложените запори на трудовото възнаграждение.

На 31.10.2013 г. ищецът е депозирал заявление молба за разсрочване на задълженията, считано от 01.12.2014 г. по 100 лв. месечно, платими на 15-то число на месеца.

На 30.04.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение получавано от ищеца от работодателя ******.

В протоколи за погасяване на дълга, постановявани периодично до 20.05.2015 г. (вкл.) са отразявани и разпределяни постъпилите вследствие на запорите суми.

На 08.06.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение получавано от ищеца от работодателя Джи Ар Ей 13 ЕООД. Връчена е призовка за принудително изпълнение на ищеца на 01.08.2016 г.

На 26.01.2017 г. е насрочен опис на движими вещи.

На 15.02.2018 г. е депозирана от ответника молба за конституирането му като взискател с оглед на сключения договор за продажба на вземания. Ищецът е уведомен за прехвърляне на вземанията на 22.02.2018 г.

На 07.02.2019 г. ответникът е депозирал молба, с която моли да се пристъпи към принудително изпълнение срещу длъжника, като се насрочи опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес. Молбата е уважена с разпореждане от 07.02.2019 г., като ищецът е уведомен по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление.

На 07.10.2020 г. е връчено на Райфайзенбанк България ЕАД запорно съобщение за налагане на запор на вземанията на ищеца по откритата банкова сметка. За наложения запор ищецът е уведомен чрез връчване на призовка за принудително изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

На 03.10.2022 г. ответникът е депозирал молба, с която моли да се пристъпи към принудително изпълнение срещу длъжника, като се насрочи опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Иска се извършване на справка за установяване на трудови правоотношения.

Молбата е уважена с разпореждане от 03.10.2022 г., като ищецът е уведомен по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление.

На 20.03.2024 г. преди изтичане на две години от предходната молба за пристъпване към принудително изпълнение, ответникът е депозирал молба да съдебния изпълнител за предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение.

На 08.07.2024 г. ищецът е депозирал пред съдебния изпълнител молба аз прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради липса на извършвани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника повече от две години.

Счита, че двугодишния срок за перемиране 31.07.2020 г. и е изтекъл на 02.10.2022 г., на която дата делото се прекратява по силата на закона. Така депозираната молба е изпратена за становище на ответника, но липсва произнасяне от страна на съдебния изпълнител.

С молба от 23.07.2024 г. ответникът е поискал прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т. 2 ГПК, като именно на това основание делото е прекратено.

4

С Постановление от ****** г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК по молба на взискателя.

Въз основа на върнатия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело на ****** г., а именно: изпълнително дело № 1****** г. ****** ******. С молбата за образуване е поискано проучване на имущественото състояние и извършване на изпълнителни действия, като е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

На 11.10.2024 г. е изпратена до ищеца покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че е наложен запор на пенсията на ищеца, на вземанията му по банковата сметка, открита в ОББ АД, както и е насрочен опис на движими вещи. Поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК. Запорно съобщение до банката е изходирано на същата дата и е връчено на 14.10.2024 г. На 18.10.2024 г. е връчено запорно съобщение и на НОИ – Пловдив.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.