Решение № 5837 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5837 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100509154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12419/25.06.2025 г. по гр. д. № 40887/2023 г. по описа на СРС, 126 състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Г.

И. дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 840,20 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № ******** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 191,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., сумата от 28,36 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 71050/2022 г., като исковете са отхвърлени за незаплатена цена на топлинна енергия над сумата от 840,20 лева до пълния 1 предявен размер от 933,17 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., иска за мораторна лихва за незаплатена цена на ТЕ за сумата над 191,37 лева до пълния предявен размер от 204,22 лева, като неоснователни поради потасяване по давност, както и иска за сумата в размер на 6,34 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2022 - 13.12.2022 г., като неоснователен.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 245299/15.07.2025 г., подадена от особения представител на Н. Г. И., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът не се произнесъл мотивирано по направените от ответника оспорвания на истинността на представени с исковата молба доказателства. Немотивирано отказал да открие процедура по чл. 193 от ГПК по оспорени документи. Освен това неправилно съдът приел, че са доказани твърденията на ищеца по отношение на облигационна връзка между страните и между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото не били представени фактури и съобщения за всеки месец от процесния период, а единствено непълно извлечение от счетоводството му, което не можело да се приеме за валидно доказателство.

Изготвените и приети по делото ССчЕ и СТЕ били съставени въз основа на частни документи и данни, изходящи от ищеца, не се подкрепяли от други доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 263916/04.08.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 40887/2023 г. по описа на СРС, 126 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. Г. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.

2 чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Н. Г. И. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. ********, аб. № ******** и е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът имал да заплати дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ул. ********, аб. № ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2021 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 933,17 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2020-13.12.2022 г. е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 204,22 лева. Съществувало и задължение в размер на 28,36 лева – сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., както и за мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 13.12.2022 г. Моли да бъде установено, че ответникът дължи исковите суми, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Н. Г. И. чрез особения си представител заявява, 3 че оспорва предявените искове. Заявява, че ответницата не е ползвала топлинна енергия в посочените количества, тъй като това се усатановявало само въз основа на представени от ищеца извлечения от сметки. Не били представени с исковата молба и документи, удостоверяващи извършването на сделките за конкретните месеци за продажба на топлинна енергия. Не били представени и изравнителни сметки. „Техем Сървисис“ ЕООД не било легитимно да извършва дялово разпределение поради нередовност на представения договор. Освен това, топломерът в абонатната станция не отговарял на техническите изисквания и не били представени доказателства за параметрите на качеството на предоставяната топлинна енергия. Твърди, че освен това сумите били платени.При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 71050/2022 г. по описа на СРС, 126 състав. По заявление от 08.11.2023 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н. Г. И. да заплати на заявителя сумата от 933,17 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2029 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 204,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020-13.12.2022 г., 28,36 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020-30.04.2021, ведно със законната лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 13.12.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При 4 извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 71050/2022 г. по описа на СРС, 126 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се 5 установява, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 77, т. VІІІ, рег. № 8843, д. № 1219/2007 г. на Нотариус С.Т.

Н. Г. И. е придобила правото на собственост върху ателие 4 в гр. София, ул.

********, ет. П, за което е открита партида с аб. № ******** От събраните по делото доказателства и изготвената съдебно – техническа експертиза се установява, че до имота е доставена топлинна енергия в установеното количество и на установената стойност.

Неоснователни са доводите, че районният съд не е обсъдил направените оспорвания на документи, както и че неправилно не е открито производство по оспорването им по чл. 193 от ГПК. С отговора на исковата молба са направени възражения относно доказателствената стойност на представените писмени доказателства, а не е оспорена тяхната автентичност, т.е. тяхното авторство. Основателността на тези възражения може да бъде преценявана при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на спора, а не в специалното производство по чл. 193 от ГПК, в което се установява само авторството на изявленията, които тези документи съдържат.