Определение № 1738 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1738 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500886 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.419, вр. чл.417, т.3 ГПК. Образувано е по повод частна жалба от А. П. С., чрез адв. Илчева - Тодорова, срещу Разпореждане №6091/03.06.24г., постановено по ч.гр.д.№3071/24г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.3 ГПК срещу длъжника А. С. Д., за сумата от 10 000 лв., представляваща предоставена в заем сума съгласно договор за заем от 11.06.2019г. сключен между страните, с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лв., считано от 15.05.2024г. – датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 1099 лв. – съдебно[1]деловодни разноски, от които 199 лв. държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да издаде заповед за изпълнение на парично задължение и да постанови незабавното й изпълнение.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 15.05.24г. е постъпило заявление по чл.417 ГПК от А. П. С., за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу А. С. Д. за сумата от 10 000 лв., представляваща предоставена в заем сума съгласно договор за заем от 11.06.2019г. сключен между страните, с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лв., считано от 15.05.2024г. – датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 1099 лв. – съдебно[1]деловодни разноски, от които 199 лв. държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение Претенцията е основана на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – договор за заем от 11.06.2019г., подписите под който са нотариално удостоверени. В раздел І, т.1 на договора е посочено, че заемателят предава в собственост на заемателя 10000 лева, за срок до 31.08.2019г., като след изтичане на този срок заемателят е длъжен да върне сумата. В Раздел 1

ІІ са уговорени правата и задълженията на заемодателя и в т.2 и т.5 е уговорено задължение за заемодателя да предостави сумата по договора на заемателя. В раздел ІІІ са уговорени правата и задълженията на заемателя и в т.6 едно от тях е правото да получи сумата.

С тук обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че договорът не съставлява разписка за предадената сума, а доказателства, че същата е предадена от заемодателя на заемателя не са представени.

В жалбата се излагат съображения, че в раздел І, т.1 от договора е посочено, че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 10000 лева. Според жалбоподателя този извод се налага и при систематическо и логическо тълкуване съдържанието на договора съгласно нормата на чл.20 ЗЗД.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

В производството по чл.419 ГПК, съдът проверява само налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно нормата на чл.418, ал.2 ГПК - ако актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След проверката, извършена по реда на чл.419, ал.3 ГПК, настоящата инстанция намира, че актът, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист е документ, предвиден в чл.417, т.2 ГПК – договор с нотариална заверка на подписите. Но от съдържанието му не се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Договорът за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ има следните характеристики: той е реален; по принцип безвъзмезден; каузален; неформален – не е необходима определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия. Характеристиката му на реален договор означава, че същият се счита за сключен с предаване на сумата. Следователно уговарянето на задължение за кредитора да предаде сумата води до извод, че същата не е предадена, ще се предаде в бъдеще, което прави такъв договор предварителен. В този случай предаването на сумата следва да бъде доказано.

В настоящия случай съдържанието на договора е вътрешно противоречиво – в т.1 е посочено, че заемодателят предава сумата, но в т.2 и 5 е уговорено задължение за заемодателя да предаде сумата. Поради казаното по-горе, в настоящото заповедно производство не може да се установи възникването на задължението на заемателя за връщане на сумата, поради липса на доказателства за предаването й. Ето защо договорът, макар с нотариална заверка на подписите не установява подлежащо на изпълнение вземане и заявлението следва да бъде отхвърлено.

Първоинстанционното разпореждане, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6091/03.06.24г., постановено по ч.гр.д.

№3071/24г. на Районен съд Бургас.

Настоящото определение е окончателно на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3