Определение № 33250 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33250 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110142519 по описа за 2025 година Ищeцът М. А. М. е предявил срещу „Нет кредит“ ООД евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, с които се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *******г.. поради противоречие на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора – предвиждащи заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, Ищецът твърди, че по селата на посочения договор за кредит е получил сумата от 3000 лв. ,с прлатгим на 24 месечни вноски . Без да е посочен дължимия лихвен процент. Твърди, че още със сключването на договора му била начислена неустойка, тъй като не са предоставени в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение от посочените в договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание – ГПР, тъй като в посочения в договора ГПР не са включени всички разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че посочените в договора по-ниски стойности представляват невярна информация и следва да се окачествят като заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, което е в пряко противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели постигането единствено на неоснователно обогатяване. Твърди, че уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, а води единствено до скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, като според ищеца кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Излага съображения и за неравноправност на неустоечната клауза на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения са заплати необосновано висока неустойка. Счита, че договорът е нищожен и поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, като накърняваща добрите нрави. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Счита, че размерът на ГЛП не противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на ГЛП. Твърди, че ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, което се отнася и за ГПР. Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договор са описани всички дължими суми. Твърди, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги не е следвало да бъде включено към ГПР, а дори и да е трябвало да се включи, то последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Посочва, че закупуването на допълнителните услуги не е било задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че евентуално неправилното посочване на ГПР не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, тъй като правото на потребителя на информираност не е нарушено. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

По доказателствената тежест: По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът, респективно оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че противоречат закона, накърняват добрите и/или са неравноправни.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора, за което не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 3000 лв.

Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, всички приложения към него, евентуално договор за допълнителна услуга, условия за отпускане на този потребителски кредит, както и извлечение за всички платени от ищеца суми, което искане следва се уважи относно договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, като в останалата част следва да се остави без уважение, тъй като договорът за кредит и ОУ към него са представени с отговора на исковата молба, а извлечението за платени от ищеца суми не е необходимо за изясняване на спора.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора.

2

На ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин за плащане при евентуално благоприятен изход от спора.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026г. от 09:50 часа, за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да представи копие от договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, сключени към Договор за потребителски кредит като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК– да приеме за доказано уговарянето на допълнителни услуги, размерът на които не е включен при изчисляването на ГПР по договора за кредит, както и че екземпляр от посочените доказателства не е бил връчен на кредитополучателя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им

УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3