Определение № 1608 от 18.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1608 гр. Варна, 18.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900127 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 127 по описа на Окръжен съд Варна за 2023г. е образувано по искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ***, чрез пълномощник адв. Д. М. САК, с която срещу Г. Е. Д. с ЕГН ********** и А. И. М. с ЕГН **********, е предявен осъдителен иск за присъждане на парични задължения, произтичащи от договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем. С определение № 1293 от 18.09.2023г., на осн.чл.227 от ГПК, като ответници по делото са конституирани наследниците на отв.А. И. М., синовете му О. А. М. с ЕГН ********** и Д. А. М. с ЕГН **********.

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците подават писмени отговори, с които оспорват заявената искова претенция.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие облигационни отношения между ищцата Г. Д. и починалия А. И. М., породени от сключен договор за предоставяне на банков кредит, в срока на действие на който е осъществено неизпълнение задължението на кредитополучателите за редовно внасяне на погасителни вноски, при което кредиторът е упражнил правото да обяви задължението по целия кредит за предсрочно изискуемо.

С оглед цената на иска сезиран е родово компетентен съд.

По предварителните въпроси:

Със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г., е прието допълнение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което законодателят е предвидил, че 1 образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че всички представени от страните документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети по делото.

С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на съдебно – счетоводна експертиза по поставените от ищеца и от ответника въпроси, както и при уточняването им от съда.

Основателно е искането на ищеца за изискване на цялата преписка по т.д. № 310/2018г. по описа на ВОС, както и искането на ответника за приобщаване на в. т. д. № 385/2019 г. на ВОС.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

По искането за спиране на производството на осн.чл.229, ал.1, т.7 във вр.чл. 631 във вр.чл.633 от ГПК :

Ответниците настояват за спиране на настоящото производство до приключване на дело ********** на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване с определение № 418 от 13.02.2023 г. по в. гр. д. № 20221000502457/2022 г. на Софийски апелативен съд, и на дело ******* на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване с определение № 1364 от 05.04.2023 г. по в. гр. д. № 20223100501215/2022 г. на ОС – Варна, двете по въпросите: 1) Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1, т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага? 2) При положителен отговор на първия въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута. Твърди се, че първият въпрос е относно съответствието с правото на ЕС на оспорената клауза на чл. 6, ал. 2 от процесния типовия договор за кредит на „Юробанк България“ АД, а вторият е относно последиците от неравноправността на клаузите на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит, които съдът следва да изведе, доколкото и двата въпроса са 2 спорни в настоящото производство (т. 4 – т. 5 и т. 7 тук по-горе) и са от значение за правилното решаване на делото.

Настоява се спиране на настоящото производство и до приключване на дело ********** на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване с определение № 13766/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20231110112427/2023 г. на Софийски районен съд по въпросите: 1) Допускат ли чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори национална съдебна практика, съгласно която, когато само част от вземането по договор с потребител, евентуално съдържащ неравноправни клаузи, е било предмет на влязло в сила съдебно решение, което формира сила на присъдено нещо, изводът на взелия решението съд, че договорните клаузи обвързват потребителя и не са неравноправни, да обвързват съдилищата, които са сезирани с последващи искания за осъждане на потребителя да плати остатъка от задължението си по отношение на дължимостта на този остатък? 2) Допускат ли чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО при положителен отговор на първия въпрос (че националната съдебна практика е допустима съгласно правото на Съюза), ако съдебното решение, което приема, че не са налице неравноправни клаузи, има мотивация по този въпрос, но изразените мотиви на са достатъчно ясни или обвързани с конкретните клаузи на договора? От какъв критерий следва да се ръководи националният съд във второто производство при преценката си за пълнота на мотивите? Сочи се, че въпросите са от значение за правилното решаване на делото, тъй като в случая се претендира втора част от вземане в хипотеза на две предходни производства, приключили с влезли в сила решения, в които не е преценена за неравноправност оспорена в настоящото производство клауза, която урежда основния предмет на договора за кредит, и без да са изложени ясни или обвързани с конкретните клаузи на договора мотиви, са изведени различни правни последици от неравноправността на едни и същи договорни клаузи.

Позовава се, че съгласно чл. 633 във вр. с чл. 631, ал. 1 ГПК, решението на Съда на ЕС по отправено при условията на чл. 628-630 ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Р. България. Целта на преюдициалното запитване е да осигури еднообразно тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки, а разпоредбата на чл. 633 ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на Съда на ЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че българският съд, който не е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, следва да спре разглежданото от него дело до произнасянето на Съда на ЕС по запитването, отправено от друг български съд (така Определение № 50072 от 28.03.2023 г. по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, I ТО; Определение № 50065 от 06.04.2023 г. по т. д. № 849/2022 г. на ВКС, II ТО; Определение № 320 от 03.05.2023 г. по т. д. № 20228002902427/2022 г. на ВКС, I ТО; Определение № 850 от 25.04.2023 г. по гр. д. №3745/2022 г. на ВКС, III ГО и др.).

Отделно се позовава на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по 3 което ще има значение за правилното решаване на спора, а съгласно т. 7 – в изрично предвидените в закона случаи. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това – пред първоинстанционния или пред въззивния съд), решението ще е недопустимо и ще подлежи на обезсилване.

Съдът счита, че липсва основание за спиране на настоящото производство поради наличието на сочените дела, водени пред СЕС, тъй като и по двата повдигнати въпроса е налице практика на СЕС и ВКС, която е задължителна за настоящия съд – така Решение по дело С-421/14 на СЕС, Определение № 72 от 11.02.2021 г. по ч. т. д. № 1235/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение по дело С-600/19 на СЕС, Решение по съединени дела С-693/19 и С-83/19 на СЕС, Решение по дело С-212/20; Решение по дело С-19/20; Решение по съединени дела С80/21 – С-82/21; Решение по дело С-6/22; Решение по дело С-705/21 и др.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1- седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проекто-доклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.

78, ал. 9 ГПК.

Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск за осъждане на Г. Е. Д., ЕГН **********, Д. А.

М., ЕГН ********** и О. А. М., ЕГН **********, общо за ЧАСТ от дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 41007/14.07.2008г., ведно с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., обявен за предсрочно изискуем, както следва:

1/ Д. А. М., ЕГН ********** и О. А. М., ЕГН ********** в качеството им на наследници - всеки поотделно, по 1/3 от наследствения дълг – главница в размер общо на 138 606,24 швейцарски франка на починалия кредитополучател А. И. М., ЕГН **********, до размера на приетото от тях наследство, или по 46 202.08 швейцарски франка (четиридесет и шест хиляди двеста и два швейцарски франка и осем сантима) 4 представляващи 1/3 от дължимата главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г. , съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които суми да заплатят солидарно с Г. Е. Д., ЕГН **********;

2/ Г. Е. Д., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател за общо претендираната сума в размер на 138 606.24 швейцарски франка (сто тридесет и осем хиляди шестстотин и шест швейцарски франка и двадесет и четири сантима) представляващи главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г.. съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част Втора Общ исков процес.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за спиране на производството по т.д. № 127/2023г. по описа на ВОС до приключване на дело ********** на СЕС и дело ********** на СЕС.